Решение № 1436 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4933/2009 г.

Решение № 1436 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4933/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство по чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Евгений Несторов Юруков от гр. Пловдив срещу Решение № 157 от 13.02.2009 г., постановено по адм. дело № 2354 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения, че е постановено при съществено нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че правните изводи на съда не съответстват на установените фактически обстоятелства по делото. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство, образувано по жалба на касатора, е упражнил контрол за законосъобразност на оспорения административен акт - заповед № 443 от 21.11.2008 г. на началника на 02 РПУ - гр. Пловдив, постановена на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание на държавен служител в МВР. На жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца за това, че като полицейски инспектор приема гражданина Бойчев управител на охранителна фирма и негов служител, извършил административно нарушение и от името на нарушителя написва възражения по съставен акт за установено административно нарушение по ЗЧОД. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основание предмета на служебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е приел за безспорно установено, че заповедта е законосъобразна и не са налице основанията за нейната отмяна, изброени в чл. 146 АПК. Обжалваното решение е правилно. Съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон, като е изложил подробни мотиви обсъждайки поотделно събраните в хода на производството доказателства. Съгласно чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР дисциплинарното наказание "порицание" се налага за неспазване на етичните правила за поведение на държавен служител в МВР. По делото не се спори, че жалбоподателя е изготвил възражението срещу акта за установяване на административно нарушение вместо Николай Бадев, който само го е подписал ( приложената докладна от 14.11. 2008 г.). Съгласно чл. 67 от Етичния кодекс с който жалбоподателя е запознат, той е длъжен да спазва неутрално поведение с правонарушителите за да не се поставя под съмнение неговата обективност. Правилно съдът е приел, че при липсата на легално определение за понятието "неутрално поведение " спрямо нарушител, за такова следва да се приеме каквито и да е действия, въз основа на които да се направи извод за съпричастност на държавния служител към възможността да бъде затруднено ангажирането на отговорността на нарушителя. Предоставяйки професионалните си умения за изготвяне на възражението в услуга на нарушителя правилно това действие е преценено, като нарушение на етичните правила на поведение за служителите на МВР. Първоинстанционния съд подробно е изследвал събраните доказателства, правилно е установил фактическата обстановка и е направил обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. В касационното производство не се представиха други доказателства, които да доведат до промяна на установеното от съда. Вярно е, че квалификацията на нарушението, формулирано в заповедта е непрецизно от юридическа гледна точка, но е разбираемо и ясно. Посочването в заповедта на чл. 67 от Заповедта с която е утвърден Етичния кодекс вместо самия Етичен кодекс не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да е основание за отмяна. Съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват разпоредбите, които са нарушени, наред с останалите реквизити на акта. Неспазването на това законово изискване представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила на специалния закон и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото поставя пред невъзможност наказаното лице да организира защитата си. В случая правата за защита на жалбоподателя не са нарушени и съдът е упражнил съдебен контрол върху обжалвания акт в тази част, касаеща субсумирането на фактите от страна на наказващия орган към правната норма, определяща дадено деяние като дисциплинарно нарушение. Съдът законосъобразно е приел за установено, че извършеното дисциплинарно нарушение е установено по време и място, като обосновано и обективно действията и поведението на служителя са квалифицирани като дисциплинарно нарушение, за което се налага дисциплинарно наказание, посочено в чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР - "порицание". Законосъобразно съдът е приел за установено, че дисциплинарнонаказващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение на жалбоподателя, като държавният служител е участвал в административното производство съгласно правата си по приложимия закон. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение