Решение № 10057 от 28.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1369/2017 г.

Решение № 10057 от 28.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1369/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуалния му представител юрк. Г. Д., срещу решение № 7463 от 28 ноември 2016 г., постановено по адм. дело № 3046/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, в частта, с която е отменено решение № Р-13 от 22 януари 2015 г. на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него решение за отказ за възстановяване на акциз № 32-139202 от 17 ноември 2014 г. на началник М. Б., в частта в която е отказано възстановяване на акциз за периода 28 юли 2012 г. до 30 юни 2014 г. и е върната преписката на началника на М. Б. за издаване на ново решение по искането на "К. Б." ЕООД с вх. № 32-85286 от 28 юли 2014 г. за възстановяване на платен акциз, в 30-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. В останалата си част решението не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на решението, както и за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. В постъпила писмена защита и в съдебно заседание касаторът излага съображения в подкрепа на наведените в жалбата твърдения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 000 лева за всяка от двете инстанции. Ответникът - "К. Б." ЕООД, в постъпил писмен отговор оспорва касационната жалба и прави искане решението, в обжалваната част, като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски в производството и пред двете инстанции, в това число и заплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, като излага съображения, че същото следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С. - град е образувано по жалба на "К. Б." ЕООД срещу решение за отказ за възстановяване на акциз № 32-139202 от 17 ноември 2014 г. на началник М. Б., потвърдено с решение № Р-13 от 22 януари 2015 г. на директора на Агенция "Митници", с което на дружеството е отказано възстановяване на акциз в размер на 37 199,76 лева. Съдът е приел, че решението на директора на Агенция "Митници" е издадено от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правил, но в противоречие с материалния закон. Приел е, че началникът на М. Б. неправилно е отказал да възстанови по искане вх. № 32-85286 от 28 юли 2014 г. на "К. Б." ЕООД заплатения от дружеството за периода от 28 юли 2012 г. до 30 юни 2014 г. акциз за покупка на енергиен продукт - природен газ, използван за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, тъй като за цитирания период дружеството не е разполагало с Удостоверение за освобождаване от акциз краен потребител (УОАКП). Приел е още, че началният момент, от който за дружеството възниква правото за освобождаване от заплащане на акциз за краен потребител е не датата на връчване на УОАКП, както твърди административният орган, а моментът, в който е постановен незаконосъобразният отказ за издаване на такова удостоверение, вместо то да бъде издадено. С оглед на това е уважил жалбата на "К. Б." ЕООД и е отменил решение № Р-13 от 22 януари 2015 г. на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него решение за отказ за възстановяване на акциз № 32-139202 от 17 ноември 2014 г. на началник М. Б., в частта в която е отказано възстановяване на акциз за периода 28 юли 2012 г. до 30 юни 2014 г. и е върнал преписката на началника на М. Б. за издаване на ново решение по искането на "К. Б." ЕООД с вх. № 32-85286 от 28 юли 2014 г. за възстановяване на платен акциз, в 30-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението, като е осъдил Агенция "Митници" да заплати на "К. Б." ЕООД разноски по делото в размер на 686 лева. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Фактите по делото относно УОАКП са правилно установени от първоинстанционния съд. По този въпрос няма спор между страните. Спорен по делото е въпросът относно момента, от който за дружеството възниква правото за освобождаване от заплащане на акциз за краен потребител, както и дали в случая за дружеството е налице хипотезата на чл. 27, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Касационната инстанция намира за неоснователни твърденията на касатора за недопустимост на съдебното решение. ЗАДС е специален по отношение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и предвижда конкретни материалноправни предпоставки за възстановяване или прихващане на недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз - чл. 27, ал. 1 ЗАДС. П. това приложимият ред е този, предвиден в специалния закон. С оглед на това възражението на касатора, че в производството е недопустимо да се прилагат разпоредбите на ЗАДС, е неоснователно. Правният спор по делото е концентриран върху въпроса дали отмяната по съдебен ред на незаконосъобразен отказ за издаване на удостоверение по чл. 12б от ППЗАДС за освобождаване от акциз на краен потребител прави недължимо платен или подлежащ на възстановяване по смисъла на чл. 27, ал. 1 ЗАДС, акциза върху акцизни стоки, вложени в дейността, за която е поискано удостоверението. На този въпрос правилно първоинстанционният съд дава положителен отговор по следните съображения. Обосновано е становището на първоинстанционния съд, че релевантна за спора е отмяната на отказа за издаване на УОАКП, постановена с решение № 1603 от 17 юли 2013 г. по адм. д. № 2566/2012 г. по описа на Административен съд - Б., оставено в сила с решение № 6551 от 15 май 2014 г. постановено по адм. д. № 11747/2013 г. по описа на ВАС, осмо отделение. Неправилно е преценено от административния орган, че въпреки действието на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на незаконосъобразния отказ за издаване на УОАКП, то предпоставките за издаване на удостоверението не са били изпълнени още към момента на подаване на искането. Отмяната на отказа заличава с обратна сила липсата на изискването по чл. 24а, ал. 1 ЗАДС за наличие на издадено УОАКП, след като с влязло в сила съдебно решение е прието, че са налице предпоставките за издаване на такова удостоверение към датата на подаване на искането. Без значение е видът на съдебното решение за отмяна на отказа (конститутивно или установително) след като законовата разпоредба на чл. 177, ал. 1 АПК не прави такова разграничение. За периода от отказа за издаване на удостоверение до неговото издаване и получаване в резултат на съдебното решение поради установената му незаконосъобразност не е налице основание за събиране на акциз. Редът за неговото възстановяване/прихващане е уреден в чл. 27 от ЗАДС, уреждащ общата хипотеза на възстановяване на недължимо платен акциз. С разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС е уредено, че недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция "Митници", въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи". Искането по ал. 1 се подава до началника на митницата по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател, или до компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация. Към искането се прилагат и документите, определени с правилника за прилагане на закона. Не е спорно по делото, че необходимите документи са представени с искането с вх. № 32-85286 от 28 юли 2014 г., подадено от "К. Б." ЕООД. При липса на легално определение на израза "недължимо платен", от значение е лексикалното или общо употребимото му значение. То съдържа плащане на задължение (в случая за плащане на косвения данък - акциз върху енергийни продукти, използвани в производството на ПДЧ и ламинат), което не е съществувало към момента на плащането или е отпаднало в последствие. Административният съд правилно е приел, че последващата отмяна по съдебен ред на митническия индивидуален административен акт за отказ за издаване на такова удостоверение има правно значение за случая. Отмяната на унищожаем административен акт има ретроактивно действие, защото съдебното решение за това има конститутивно действие, чрез което с обратна сила се заличават последиците на незаконосъобразния административен акт. В случая, с отмяната на отказа за издаване на удостоверение и по-късното му издаване, се заличава правното основание за заплащане на акциза, вложен в дейността по добив и производство на процесните суровини и платеният акциз (съответен на вложеното в дейността количество енергийни продукти) и той става недължимо платен. Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2-ро от АПК отмяната на акта има действие по отношение на всички. Касае се за обратно действие на отмяната като с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения, поради което тази материалноправна промяна трябва да бъде зачетена от всички. Действието на решението е уредено нормативно и не е предмет на съдебно произнасяне. Решението в обжалваната част е постановено при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване. След като няма спор по фактите, то правилно административният съд е достигнал до извода, че е налице недължимо платен акциз предвид, че на "К. Б." ЕООД като потребител на природен газ, който го заплаща при покупката му от доставчик, е издадено УОАКП. Касае се за освободено от акциз потребление на природен газ с код КН 2711 21000, използван в производствената база на дружеството в гр. Б., т. е. в дейността му. Видно и от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) се установява, че за посочения от дружеството период 01 юни 2012 г. - 30 юни 2014 г. "К. Б." ЕООД е заплащал начисленият му във фактурите от "О. И." АД акциз при закупуване на природен газ за потребление, а от своя страна доставчикът му е плащал акциза на митническите органи съгласно установения ред. Начисленият за процесния период акциз от "К. Б." ЕООД съответства на потребения за съответния период природен газ. Не се спори, че платеният от "К. Б." ЕООД акциз е постъпил реално в държавния бюджет като плащането е извършено от доставчика "О. И." АД. Не е спорно, че подаденото искане за възстановяване в съответната форма и процедура, като административният орган не е оспорил неговата редовност и комплектност. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 27, ал. 1 от ЗАДС за подаденото от "К. Б." ЕООД искане, но при корекция на периода и размера му. Правилно административният съд е посочил период - 28 юли 2012 г. до 30 юни 2014 г., факт който не е спорен в настоящото производство. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на Административен съд С.-град за материална незаконосъобразност на решение № Р-13 от 22 януари 2015 г. на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него решение за отказ за възстановяване на акциз № 32-139202 от 17 ноември 2014 г. на началник М. Б., в частта в която е отказано възстановяване на акциз за периода 28 юли 2012 г. до 30 юни 2014 г., като твърдените в касационната жалба основания за отмяна на решението в обжалваната част не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. Неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за пред първата инстанция, тъй като такива са му били присъдени с първоинстанционното решение. На ответника по касация не се дължат разноски за касационната инстанция, тъй като не са представени доказателства за реално извършени такива. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на второ отделение,