Решение № 801 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8898/2018 г.

Решение № 801 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8898/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Агенция "Митници", срещу Решение № 3541 от 28.05.2018 г., постановено по адм. дело № 5329/2017 г. по описа на Административния съд С. - град, с което е отменено Решение № 22/ЗЗ/2 от 03.02.2017 г. на Н. М. Ю., потвърдено с Решение №Р-342/20.04.2017 г. на Директора на Агенция "Митници", с което на "Б. Д." АД, е отказано възстановяване платен акциз за етилов алкохол в размер на 56 128.51 лв. В касационната жалба се поддържа твърдение, че съдебният акт е неправилен поради допуснато нарушение на материалния закон и е необоснован поради неправилни изводи направени въз основа на правилно установени по делото факти. Поддържа се, че неправилно съдът е приел като правно основание на отправеното до административния орган искане разпоредбата на чл. 24, ал. 4, т. 4 от ЗАДС. Хипотезата е приложима при условията на чл. 9, ал. 1 от ППЗАДС и се отнася само до лечебните заведения по смисъла на Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, а "Б. Д." АД не е такова лице. В подкрепа на тезата си се позовава и на решение на СЕС по дело С-306/2014 г., като поддържа, че за да изпълни съдебния акт, административният орган ще трябва да наруши основни принципи на административното производство и да издаде решение в ясно противоречие със становището на СЕС. Н. са налице, според касатора основания да бъдат приравнени разпоредбите на чл. 22, ал. 3, т. 4 от ЗАДС и чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС. Въз основа на горното се иска първоинстанционното решение да бъде отменено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Б. Д." АД, в представено по делото писмено становище намира касационната жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Искането се поддържа и в съдебно заседание от адв. Ганев. Позовава се на константната практика на ВАС по идентични дела между същите страни. Върховна административна прокуратура, чрез участвалият по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество дава мотивирано заключение за неоснователност на същата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Пред първоинстанционният съд е установена следната фактическа обстановка: На 15.11.2016 г. "Б. Д." АД на основание чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС, подава искане за възстановяване на акциз в размер на 56 128.51 лв. Заплатеният акциз е за етилов алкохол използван за почистване и дезинфекция на лабораторна стъклария в миялни машини за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. съгласно вътрешни Стандартни оперативни процедури /СОП/ и изискванията за добра производствена практика /ДПП/. Към искането с вх. № 32-319964!5.11.2016 г. са приложени документи по чл. 9, ал. 6 от ППЗАДС. С Решение № 22/ЗЗ от 22.11.2016 г. Н. М. Ю. е отказал да възстанови акциз на "Б. Д." АД изцяло. Актът е обжалван по административен ред и Директорът на А. М. с решение № Р-39/32-18787 от 23.01.2017 г. е върнал преписката за ново произнасяне по реда на чл. 129 и във връзка с чл. 155, ал. 4, т. 2 от ДОПК, както и във връзка с чл. 27, ал. 3 от ЗАДС. При повторното произнасяне Н. М. Ю. отново е постановил отказ за възстановяване на акциз, като волята му е инкорпорирана в решение № 22/ЗЗ/2 от 3.02.2017 г. и е потвърдено с решение №Р-342/32-107130 от 20.04.2017 г. на Директора на Агенция "Митници". Пред АССГ освен представената административна преписка е изслушана и съдебно-техническа експертиза, която е приета по делото неоспорена от страните. Експертът е посочил, че производството на лекарствени средства включва измиване, почистване /дезинфекция на лабораторна стъклария с 96% етилов алкохол преди да се подреди същата стъклария в миялни машини за допълнително измиване и изсушаване. Измиването се извършва съгласно утвърдени от дружеството Стандартни оперативни процедури. Вещото лице е констатирало, че крайните продукти на производствения процес – лекарствата, не съдържат етилов алкохол. За спорния период са извършени общо 6644 операции по почистване и дезинфекция на лабораторна стъклария и измиване в миялни машини. За всяка операция се изразходват по 0. 800 мл. етилов алкохол, което сумарно за периода възлиза на 53 152 хектолитра 96% етилов алкохол използван в производствения процес. С. на начислен акциз отговаря на претендираната сума за възстановяване от дружеството. Въз основа на така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС за възстановяване на платения акциз за придобиване на използвания алкохол за дезинфекция. Посочил е, че разпоредбата на чл. 22, ал. 7 от ЗАДС не намира приложение, тъй като в процесния случай се касае за дезинфекция, а не за почистване на съдовете използвани в производството. В мотивите на съдебния акт е направено и разграничение между двете понятия, като решаващият състав е приел, че дезинфекцията е част от производствения цикъл на предприятието. Обосновал е извод за приложението на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС спрямо подаденото искане за възстановяване. Въз основа на подробно изложени мотиви е направен краен извод, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно в касационната жалба се поддържа необоснованост на съдебния акт, тъй като при правилно установени факти съдът е направил изводи, които не им съответстват. Такова разминаване на се установява от настоящият касационен състав. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Основавайки се на изслушаната по делото експертиза, съдът е достигнал до извод, че използването на етилов алкохол за дезинфекция е задължително в хода на производството на лекарствените продукти. Дезинфекцията цели намаляване на риска от микробно замърсяване на един лекарствен продукт. При разхода на етилов алкохол няма и не може да има разходни норми, а количеството етилов алкохол е документирано в стандартни оперативни процедури и протоколи за изразходеното количество. Дезинфекцията е приета за част от производствения цикъл съгласно решение от 15.10.2015 г. по дело С-306/14 г. на Съда на Европейския съюз/СЕС/ по повод отправеното преюдициално запитване от ВАС по адм. д. № 13340/2013 г. по описа на ВАС. С. е дал тълкуване, че етиловият алкохол, използван за дезинфекция на инфраструктура и оборудване, които позволяват на предприятията да произвеждат лекарствени продукти, трябва да се счита "за производство на лекарства" по смисъла на чл. 27, § 1, б. "г" от Директива 92/83/ЕИО, тоест попада в хипотезата на задължително освобождаване от акциз. Съобразявайки тълкуването на нормите на Директивата, АССГ обосновано е приел, че процеса по дезинфекция на лабораторна стъклария не попада в хипотезата на почистване, а в производствения цикъл на лекарствата и е вътрешноприсъщ процес от този цикъл. В тази хипотеза разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС не е относима. Освен това тя и не може да бъде приложена към подаденото искане за възстановяване, тъй като касае период пред 01.01.2016 г. когато влиза в сила. В разглеждания случай приложима е разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, регламентираща възстановяването на акциз за вложения алкохол в производствения процес, при условие, че крайният продукт не съдържа алкохол. В настоящия случай не е спорно, че алкохолът е вложен в производствения процес, а не в крайния продукт - лекарството, поради което съдът правилно е приел, че акцизът за използвания за дезинфекция алкохол подлежи на възстановяване по посочената норма. Неправилно е позоваването от касатора на разпоредбата на чл. 22, ал. 3, т. 2 от ЗАДС, която касае възстановяване платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки, вложени в производството на лекарствени продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина/ЗЛПХМ/ и ветеринарномедицински продукти по смисъла на Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/. От доказателствата по делото и от изслушаната СТЕ е безспорно установено, че етиловия алкохол не е вложен в производството на лекарствените средства, но е част от производствения процес, който включва дезинфекция на лабораторните съдове. Неоснователно се поддържа и твърдението, че прилагането на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС налага възстановяването на акциз при спазване условията на чл. 9, ал. 1 от ППЗАДС, а той е относим само за лечебни заведения и аптеки и не може да бъде приложен по отношение на "Б. Д." АД. Относимата разпоредба в случая, е не тази на която се позовава касатора, а чл. 9, ал. 2 от ППЗАДС, съгласно който възстановяването на акциз по чл. 22, ал. 4 от ЗАДС, се прилага и за производители, които използват в производствения си процес алкохол и алкохолни напитки с платен акциз, при условие, че крайният продукт не съдържа алкохол. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган с указание за приложението на чл. 22, ал. 4., т. 4 ЗАДС, съдът е постановил правилно решение. Спрямо същото не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноските следва да бъдат възложени на касатора, но поради изричното изявление на адв. Ганев, че не претендира разноски, съдът не дължи произнасяне по тях. Мотивиран така, Върховният административен съд, Осмо отделение,