Решение № 4741 от 09.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15212/2008 г.

Решение № 4741 от 09.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15212/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мара Стоянова Чонева от с. Загражден, обл. Смолян, против решение № 177 от 23.10.2008 г. по адм. дело № 59/2008 г. на Смолянския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ, обективиран в писмо изх. № Я4ММ (3 от 21.01.2008 г. на Началник отдел "Социална закрила" - с. Баните към Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Мадан. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на чл. 59, ал. 2 от АПК, на чл. 19, ал. 1 от ППЗСП, чл. 42 от ЗИХУ и на чл. 14 от ППЗИХУ . Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Мадан, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Смолянският административен съд е отхвърлил жалбата на Мара Стоянова Чонева от с. Загражден, обл. Смолян, против писмо изх. № Я4ММ (3 от 21.01.2008 г. на Началник отдел "Социална закрила" - с. Баните към Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Мадан, обективиращо отказ за предоставяне на заявената от жалбоподателката едногодишна винетка за 2008 г. За да постанови решението си, Смолянският административен съд законосъобразно е приел, че жалбоподателката Чонева не е носител на материалното право на безплатна винетка, която се получава от Дирекция "Социално подпомагане" по реда, установен в Наредба № 1 от 17.01.2005 г. за условията и реда за освобождаване на лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност от винетни такси при ползване на републиканските пътища (отм., 01.01.2009 г.). Този правилен извод се основава на обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението 15.01.2008 г. жалбоподателката не е със степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, определена с експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК в съответствие с изискването на чл. 103, ал. 3 от Закона за здравето. С ЕР на ТЕЛК № 1491 от 09.06.2004 г. й е била определена степен на инвалидност 75.5 % за срок от три години до 01.06.2007 г. Жалбоподателката е родена през 1948 г., поради което срокът на инвалидността не може да се счита за пожизнено определен на основание чл. 101, ал. 4 от Закона за здравето, който е приложим по отношение на лицата, навършили 65-годишна възраст. Касационните доводи за нарушения на съдопроизводствени правила са изцяло неоснователни. Разпоредбата на чл. 192 от АПК предвижда задължително участие на прокурор в съдебните производства по оспорване на подзаконовите нормативни актове. Участието на прокурор в първоинстанционните съдебни производства, образувани по жалби срещу индивидуални административни актове, не е задължително. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК прокурорът може да встъпи и в тези производства, ако прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. Видно от протокола от последното съдебно заседание от 24.09.2008 г., когато са били приключени устните състезания, прокурорът не е преценил за наложително да участва по делото. Жалбоподателката е била редовно призовавана за всички съдебни заседания и процесуалните й права на защита не са били нарушени. Оспореното писмо е издадено в писмена форма съгласно изискването на чл. 59, ал. 1 от АПК, съдържа наименованието на органа издател и правните основания за отказа съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК. Непосочването на органа и срока за обжалване не са възпрепятствали жалбоподателката да оспори писмото по административен ред пред Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане, който се е произнесъл с писмо изх. № 9100/04 от 05.03.2008 г. и след това - по съдебен ред. Разпоредбите на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), на Закона за социално подпомагане (ЗСП) и на правилниците за прилагането им са неотносими към изхода на спора. Първостепенният съд законосъобразно е приел, че нормите на чл. 14, ал. 2 от ППЗИХУ и § 2 от ПЗР на ППЗСП са неприложими в разглежданата хипотеза. Нито един от посочените нормативни актове не създава право на лицата с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто да получават едногодишна безплатна винетка. Правото на освобождаване от заплащане на винетна такса е създадено за посочената категория лица с разпоредбата на чл. 10в от Закона за пътищата. По силата на законовата делегация е издадена Наредба № 1 от 17.01.2005 г. за условията и реда за освобождаване на лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност от винетни такси при ползване на републиканските пътища (отм.). Съгласно чл. 2 от наредбата лицето с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност подава молба-декларация за получаване на безплатна едногодишна винетка за собствения си или съпружеска имуществена общност лек автомобил в дирекция "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане по постоянния адрес, която извършва преценка за наличието на предпоставките за предоставяне на винетката. По силата на чл. 5 дирекциите "Социално подпомагане" предоставят заявените едногодишни винетки на лицата по чл. 2 или респективно - отказват да ги предоставят, ако преценят, че заявлението е неоснователно. За неуредените въпроси Законът за пътищата и Наредба № 1 от 17.01.2005 г. (отм.) не препращат към разпоредбите на ЗИХУ , ЗСП и подзаконовите нормативни актове по прилагането им. Поради това при прилагането на Наредба № 1 от 17.01.2005 г. (отм.) заявителите на безплатна винетка следва да установят факта на трайно намалената работоспособност в степен 50 и над 50 на сто по реда на чл. 101 - чл. 113 от Закона за здравето, който урежда правилата за извършване на медицинската експертиза. Съгласно чл. 101, ал. 3 от Закона за здравето и чл. 64, ал. 7 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността степента на трайно намалена работоспособност се определя пожизнено само на лица, навършили 65-годишна възраст. Жалбоподателката е на възраст под 65 години и определеният срок на инвалидността й е изтекъл на 01.06.2007 г. Към 15.01.2008 г. тя не е изпълнявала условията по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 1 от 17.01.2005 г. (отм.) и не е била носител на материалното право на безплатна винетка. Оспореният акт, с който е отказано предоставяне на винетка, е издаден при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. Като е отхвърлил жалбата, Смолянският административен съд е постановил обосновано и правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,