Решение № 6793 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11536/2013 г.

Решение № 6793 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11536/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична срещу Решение № 4008 от 14.06.2013 г. по адм. дело № 1381/2012 г. по описа на Административен съд София град, I отделение, 16 състав, с което е отменено Решение № 9600-0476 от 30.12.2011 г. на началника на Митница Столична за определени допълнителни задължения на "Садат" ООД по ЕАД № 10BG005807Н0115895 от 27.12.2010 г., ЕАД № 10BG005807Н0006625 от 24.01.2011 г. и ЕАД № 10BG005807Н0013107 от 14.02.2011 г. в общ размер на 11646,54 лв., представляващ ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на възникване на митническото задължение до датата на погасяването му, както и Агенция "Митници" е осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 500 лева на дружеството. Касаторът оспорва съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно при нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на становището за незаконосъобразност на решението са изложени в касационната жалба и се поддържат от процесуалния представител юрк. Попгеоргиева. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу решението на началника на Митница Столична. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Садат" ООД, гр. Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Фактически установено по делото е, че с ЕАД № 10BG005807Н0115895 от 27.12.2010 г., ЕАД № 10BG005807Н0006625 от 24.01.2011 г. и ЕАД № 10BG005807Н0013107 от 14.02.2011 г. на територията на Република България "Садат" ООД поставя под режим "допускане за свободно обращение с крайно потребление" стока, представляваща различни марки тоалетен сапун и сапун за пране, общо 63 196 кг нето. Стоките са с държава на изпращане Турция и изпращач "DALAN KIMYA ENDUSTRI A. S.", Турция, гр. Измир. Към ЕАД са приложени външнотърговски фактури, съобразно които стойността на стоките е декларираната митническа облагаема стойност. Поради възникнали съмнения относно декларираната митническа облагаема стойност представените търговски фактури ведно с останалите документи, послужили за митническото оформяне на стоката, са изпратени за проверка по линия на международното сътрудничество до турската митническа администрация по силата на Спогодбата между правителството на РБългария и правителството на РТурция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност, утвърдена с Решение № 175 от 30 април 1998 г. на МС, ДВ, бр. 87/98 г. Установени са различия във фактурите при износа и вноса, като фактурите са с един и същ номер, с един и същ издател, но тази по вноса, за разлика от тази по износа - няма "серия G", като различни са условията на доставките и стойностите, като във фактурите по вноса, приложена към ЕАД от "Садат" е вписано условие "СРТ Пловдив", а по фактурите, получени по линията на международното сътрудничество, е вписано "FOB Измир". Стойността на фактура № 975086 от 24.12.2010 г. към ЕАД № 10BG005807Н0115895 от 27.12.2010 г. е 10 041,34 евро, а стойността по представената при износа фактура е 25384,57 щ. долара. Стойността на фактура № 975145 от 19.01.2011 г. към ЕАД № 10BG005807Н0006625 от 24.01.2011 г., а стойността по представената при износа фактура е 25 274,21 щ. долара. Стойността на фактура № 975189 от 8.02.2011 г. към ЕАД № 10BG005807Н0013107 от 14.02.2011 г. е 10023,82 евро, а стойността по представената при износа фактура е 25025,10 щ. долара. С обжалвания пред първоинстанционния съд акт митническите органи са определили митническата облагаема стойност по трите ЕАД на внесените стоки по стойността, отразена в получената от турските власти фактура към износния ЕАД, с равностойността в лева, по която са коригирали декларираната митническа облагаема стойност и са доначислили ДДС, като дължимият общ размер е 11 646,54 лв. заедно с лихви за забава. За да отмени обжалвания административен акт като незаконосъобразен, АССГ, I отделение, 16 състав е изложил подробни мотиви, анализирайки установените по делото данни и приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е приел, че след като са установили, че не са представени безспорни документи за митническата стойност по ЕАД, съобразно чл. 29 от Регламент 2913/92 на Съвета, митническите органи е следвало да определят същата по особените правила на чл. 30 и сл. от Регламента, респективно чл. 35 ЗМ и при спазване изискванията на чл. 102 ППЗМ относно реда за това. Според АССГ в решението на митническия орган не са изложени мотиви защо за договорна стойност е приета именно цената, посочена в представените от турските власти фактури при положение, че от вносителя към 3 бр. ЕАД са представена фактури със същия номер и дата, от същия издател, но с различна фактурна стойност. След като се е позовал на чл. 29 от Регламент 2913/92 на Съвета, митническият орган е следвало да обоснове решението си, което в случая не е осъществено и с това е накърнено правото на защита на дружеството. Настоящата касационна инстанция намира, че АССГ е събрал всички относими към спора доказателства, без допуснати процесуални нарушения, и е приложил правилно материалния закон. Правилно съдът е приел, че оспореният акт на началника на Митница Столична е немотивиран и това е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен, тъй като при липса на мотиви съдът е възпрепятстван да упражни в пълен обхват контрол върху оспорения административен акт. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО), респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". Съгласно чл. 102, ал. 1 от ППЗМ митническите органи са задължени да не определят митническата стойност на внасяните стоки, въз основа на договорната стойност, ако съобразно процедурата по ал. 2 има достатъчно основания за съмнения, че декларираната стойност представлява общата сума, платена или подлежаща на плащане, дефинирана в чл. 35 от ЗМ или, съгласно разпоредбата на ал. 1, т. 2 от същия член, декларираната стойност е повлияна от някакви условия или съображения и стойността на това влияние не може да бъде определена. При възникнали такива съмнения митническите органи разполагат с възможност да поискат допълнителна информация съобразно чл. 98, ал. 4, т. 3 от ППЗМ. Ако и след получаване на информацията съмнения остават, преди да вземат окончателно решение, уведомяват заинтересованото лице за мотивите и му дават възможност на отговори, като крайното решение и мотивите, на които то се основава, се съобщават писмено на лицето. В процесния случай обосновано АССГ е приел, че така описаната процедура не е спазена. По делото не се съдържат доказателства, че митническите органи са уведомили заинтересованото лице за наличие на определени съмнения относно факта, че декларираната стойност не може да послужи за определяне на митническата стойност на процесните стоки, нито са изисквали допълнителни обяснения и информация за така възникналите съмнения. От друга страна, правилно първостепенния съд е приел, че изводът на митническите органи за деклариране на стойност на стоките, по-ниска от реалната им стойност не е подкрепен с надлежни писмени доказателства. Действително между фактурите, представени от "Садат" ООД пред митническите органи и тези, получени по линията на международното сътрудничество, са налице различия в данните относно стойност на доставката и условия на доставката. Представените към писмото от турските митнически власти копия на фактури и износни митнически декларации, представени пред турската митническа администрация при износа, имат характера на частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Същата сила притежават и доказателствата, представени от "Садат" ООД. Фактурите и износните декларации, приложени към писмото на турската митническа администрация, не изхождат от "Садат" ООД, поради което не може да се приложи принципа, че частният свидетелстващ документ обвързва страната, която го е издала, когато са декларирани неизгодни за нея обстоятелства. Липсата на съответствие в данните по така представените доказателства не изключва задължението за митническите органи да изложат мотиви защо при едни и същи частни документи, но с различно съдържание, административният орган е дал вяра на фактурите, приложени към писмото по линия на международното сътрудничество, а не на фактурите, представени от "Садат" ООД към вносните ЕАД, при положение, че фактурите са с един и същ номер и дата, издадени от износителя "DALAN KIMYA ENDUSTRI A. S.", Турция, без да са оспорени съответните фактури. Едновременно с това следва да се посочи, че по делото няма данни, че митническата стойност да е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от Митническия кодекс на Общността, респ. чл. 36 и сл. от ЗМ. Различията в частни документи, каквито са издадените фактури, без да се извърши последователна и задълбочена проверка относно договорената и платената стойност, не може да е основание за определяне на митническата облагаема стойност по реда на чл. 29 от Регламента, различна от декларираната от вносителя по съответните ЕАД и приложените към тях фактури. При неоспорени от митническия орган фактури, приложени към процесните 3 бр. ЕАД, не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос, по реда на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92. Процесните фактури, издадени от износителя, представените квитанции за плащане на фактурираната стойност, както и представените документи за установени между износителя и вносителя договорни отношения, са достатъчни, за да се формира извода, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност на процесните стоки е установената за плащане и реално платената цена. При липса на други доказателства за плащане правилно АССГ се е позовал на заключението на ССчЕ, съгласно което е налице плащане както на данъчната основа по фактурите, така и на ДДС по тях, за което по делото са представени копия от квитанции за плащане /2 бр./ и 3 бр. вносни бележки. С оглед разпределението на доказателствената тежест и съобразно писмените доказателства, представени от "Садат" ООД, правилен е изводът на съда, че митническите органи не са обосновали определянето по реда на чл. 29, § 1 от МКО на митническа облагаема стойност на стоките по процесните ЕАД, различна от декларираната. Върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че платената или подлежаща на плащане цена е по-висока от декларираната. По делото такива доказателства не са представени - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения. Липсват мотиви в оспорения административен акт защо следва да се приеме за достоверна стойността по фактурата, получена по линията на международното сътрудничество, а не тази по фактурите, приложени към процесните ЕАД, след като се касае за частни свидетелстващи документи, издадени от едно и също дружество, при това - трето лице. В тежест на митническата администрация е било да докаже, че стойността на стоките, посочена във фактурите, приложени към ЕАД на износителя, е действително договорената стойност, а не е тази, която вносителят е декларирал. В писмото на турските митнически власти, което безспорно представлява официален документ, не се посочва, че фактурите, представени от вносителя при митническото деклариране на стоката в България, са неистински. Правилен е изводът на първостепенния съд, че митническия акт не е мотивиран относно определената нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. По така изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,