Решение № 1383 от 7.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5748/2007 г.

Решение № 1383 от 7.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5748/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационната жалба на К. П. И. /Колева по исковата молба/ от гр. Г. против въззивното решение от 19.06.2007 г. по гр. д. № 134/2007 г. на Габровския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 1.03.2007 г. по гр. д. № 1689/2006 г. на Габровския районен съд. С него е отхвърлен предявения от нея против Д. И. К. установителен иск за лична нейна собственост в размер на 90 % от стойността на придобития по време на брака им недвижим имот, представляващ подробно описания в решението апартамент, поради трансформация на нейни лични средства от продажбата на неин имот и на основание чл. 21 СК. Касаторката поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на направените от въззивния съд изводи. Моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане за обсъждане на всички доказателства. Ответникът Д. К. оспорва касационната жалба и моли въззивното решение да се остави в сила. Върховният касационен съд в настоящия си състав, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Не е спорно по делото, че страните са бивши съпрузи и по време на брака си са придобили чрез покупко-продажба апартамент, предмет на нот.акт № 94/97 г. Ищцата, сега касатор, е поддържала, че 90 % от стойността на същия е придобита чрез нейни лични парични средства, придобити от продажбата на неин личен имот, придобит по дарение от нейните родители и е искала да се признае по отношение на ответника това обстоятелство. Искът е по чл. 21, ал. 2 СК - частична трансформация, поради което и твърденията в касационната жалба за пълна трансформация са неотносими. За да потвърди решението на районния съд, с което искът е отхвърлен, въззивният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства относно поддържаните от ищцата твърдения за влагане на паричните средства от продажбата на личния й апартамент, дарен от родителите й, в придобиване на апартамент от родителите на ответника, заради което и последните им продали спорния такъв и направил извод за недоказаност на твърдяната трансформация. Свидетелските показания не установяват конкретното влагане на сумата, получена от продажбата на 13.03.96 г. в покупката от родителите на ответника на апартамент на 6.06.96 г., каква уговорка е имала ищцата с родителите на ответника, а от друга страна тези отношения са неотносими към предмета на делото. Съдът е обсъдил и данните относно движението на банковите сметки на ищцата, както и тези за придобиване от нея, в качеството й на едноличен търговец, на товарен автомобил с ремарке, и направил извод за неоснователност на предявения иск. Решението е правилно и обосновано, а оплакванията на касаторката - неоснователни. Въззивният съд подробно е анализирал събраните доказателства, включително и тези относно придобиването на товарния автомобил, поради което и оплакването в тази насока е неоснователно. В резултат на цялостния анализ на доказателствата съдът е достигнал до обоснования извод за липса на доказателства за твърдяната трансформация на лични средства на касаторката при придобиването в режим на съпружеска имуществена общност на апартамента. Действително, при продажбата на дарения й апартамент, получените средства са лична собственост на ищцата, но последната носи доказателствената тежест да установи влагането им в придобития на 3.02.97 г. имот, чиято цена действително е по-ниска от получената сума от продажбата. Това обстоятелство не е установено с представените доказателства, а и самата ищца не поддържа твърдение, че е платена цената на закупения на името на бившия й съпруг апартамент. Твърденията за съществуващи уговорки с родителите на ответника правилно са приети за неотносими към настоящия спор, тъй като касаят други отношения и ако действително фактите са такива, то те не са предметна настоящия спор. Същият има друг предмет, както правилно е приел въззивният съд. Поради това и ангажираните свидетелски показания на Ст. Н. правилно не са кредитирани като относими към предмета на доказване по настоящето дело. Данните по движението на влоговете на ищцата и по-точно датата на последното закриване на сметката на датата на покупката на апартамента от родителите на ответника - 6.06.96 г., също не установяват твърдението за влагане на лични средства в придобиването по-късно на имота с нот. акт № 94/97 г. - на 3.02.97 г. Затова и изводът за неоснователност на иска е правилен и обоснован и въззивното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора касаторката следва да заплати на ответника разноските пред настоящата инстанция в размер на 300 лв. Водим от горното, съдът