Решение № 2534 от 12.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10132/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс . Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) чрез процесуален представител срещу решение 10218/28.06.2024 г. по адм.дело 3595/2024 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е обявена нищожността на решение 96/12.03.2024 г. на КЗД по преписка 353/2016 г., по жалбата на сдружение с наименование "Сдружение Азбукари", представлявано от Ц. К. К. и е върната преписката на КЗД за ново произнасяне в изпълнение на влязлото в сила решение 7471/10.12.2018 г. по адм.дело 9628/2018 г. на АССГ, потвърдено с решение 458/13.01.2020 г. по адм.дело 5375/2019 г. на ВАС на РБ и дадените от съде указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и писмено становище чрез процесуален представител, че решението е неправилно, като навежда доводи за материалноправна незаконосъобразност, иска отмяната на решението, отхвърляне на жалбата срещу решението на КЗД, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и разноски за държавна такса за касационната инстанция, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът по касационна жалба - сдружение "Сдружение Азбукари", в писмен отговор и писмена молбачрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, иска присъждане на разноски за всички съдебни инстанции и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адв. С. Минчева за всички инстанции. Ответниците по касационна жалба - Министерство на образованието и науката (МОН), М. Щ. К., с адрес в гр. София и Център за образователна интеграция на децата и учениците от етнически малцинства (ЦОИДУЕМ), гр. София, не взимат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението си, АССГ е взел предвид, че с оспореното пред него решение 96/12.03.2024 г. по преписка 353/2016 г. на КЗД е установено, че М. Щ. К. в лично качество - министър на образованието в процесния период, и МОН, представлявано от министъра, не са осъществили дискриминация по признак "лично положение", "етническа принадлежност" и "образование" по смисъла на чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) спрямо учениците, които не попадат в целевата група на проект "Подкрепа на ромските ученици за успешно завършване на средно образование" и е оставен без уважение сигнал от 27.10.2016 г. и допълнения към него от "Сдружение Азбукари". АССГ е посочил, че административното производство пред КЗД е образувано по жалба от 27.10.2016 г. и допълнения от 16.11.2016 г. и 01.12.2016 г. на "Сдружение Азбукари", по която КЗД се е произнесъл с решение 296/12.07.2018 г. по по преписка 353/2016 г., с което е установено, че М. Щ. К. в лично качество - министър на образованието в процесния период, и МОН, представлявано от министъра, не са осъществили дискриминация по признак "лично положение", "етническа принадлежност" и "образование" по смисъла на чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) спрямо учениците, които не попадат в целевата група на проект "Подкрепа на ромските ученици за успешно завършване на средно образование" и е оставен без уважение сигнал от 27.10.2016 г. и допълнения към него от "Сдружение Азбукари". Решението на КЗД е отменено с решение 7471/10.12.2018 г. по адм.дело 9628/2018 г. на АССГ, потвърдено с решение 458/13.01.2020 г. по адм.дело 5375/2019 г. на ВАС на РБ. С влязлото в сила решение на АССГ е върната преписката на КЗД за ново произнасяне по жалбата и допълненията към нея "Сдружение Азбукари" в съответствие с указанията по тълкуване и прилагане на закона. Тези задължителни указания са свързани с приложението на материалното право, а именно, че предвид установените факти са налице всички основания за приемане на проявена пряка дискриминация от МОН и ЦОИДУЕМ чрез предоставянето на стипендии на деца от ромски произход, при доста по - занижени критерии и в значително по- висок размер на децата от ромски произход, спрямо децата от неромски произход, което представлява неравно третиране на основа "етническа принадлежност". АССГ с влязлото в сила решение е развил и доводи защо не може да бъде споделен извода на КЗД, че е налице изключението по чл.7, ал.1 от ЗЗДискр. След връщане на преписката на КЗД, последната е постановила второ решение по същата преписка - а именно 759/12.10.2021 г. със същия диспозитив като решение 296/12.07.2018 г. С решение 5381/30.08.2022 г. по адм. дело 11317/2021 г. на АССГ е обявена нищожността на решение 759/2021 г. и е изпратена преписката на КЗД за ново произнасяне при съобразяване на влязлото в сила решение 7471/10.12.2018 г. по адм.дело 9628/2018 г. на АССГ, потвърдено с решение 458/13.01.2020 г. по адм.дело 5375/2019 г. на ВАС и дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. След новото връщане на преписката е постановеното третото, оспорено пред АССГ в настоящето първоинстанционно производство решение с цитирания по - горе диспозитив, идентичен с този по първото и второто решение на КЗД по същата преписка. АССГ в оспореното в настоящето производство решение е пиела, че е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, има необходимите реквизити, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила. Решение 96/12.03.2024 г. на КЗ е нищожно на основание чл.177, ал.2 АПК поради несъобразяване с действието на влязлото ви сила решение 7471/10.12.2018 г. по адм.дело 9628/2018 г. на АССГ и дадените с него задължителни указания по приложението на материалното право - а именно по приложението на чл.4, чл.7, ал.1, т.14 и т.17 от ЗЗДискр., чл.2, пар.2, чл.3 от Директива 2000/43/ ЕО/29.06.2000 г.. Обжалваното в настоящето производство решение на АССГ е правилно. Правилни са констатациите, че КЗД за пореден път е игнорирала силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение 7471/10.12.2018 г. по адм.дело 9628/2018 г. на АССГ, потвърдено с решение 458/13.01.2020 г. по адм.дело 5375/2019 г. на ВАС и дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. КЗД е повторила, както в решение 96/12.03.2024 г., така и в касационната жалба доводите си от първото отменено решение по преписката, без да се съобрази със изложеното от съда във влязлото в сила решение за осъществена пряка дискриминация по защитен признак. Доводите на КЗД по приложението на чл.4, чл.7, ал.1, т.14 и т.17 от ЗЗДискр. не следва да бъдат обсъждани отново, те са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което като не се е съобразила, комисията е постановила нищожно решение по смисъла на чл.177, ал.2 вр. ал.1 АПК. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Сдружение Азбукари" не е направил разноски в касационното производство, поради което касаторът няма да бъде осъден за разноски за това производство. По претенциите за разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за първата инстанция се е произнесъл първоинстанционният съд и "Сдружение Азбукари" не е искало изменение на решението в тази му част, нито го е обжалвало, поради което настоящият съдебен състав не може да проверява правилността на присъдените разноски, нито да ги присъжда повторно. Претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за касационната инстанция на адв. С. Минчева не може да бъде уважена, поради съдържанието на чл.38, ал.2, изр. първо от Закона за адвокатурата, според който в случаите по ал. 1 (тоест на оказана безплатна адвокатска помощ), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Тоест Законът за адвокатурата изисква две кумулативно необходими предпоставки, за да бъде осъдена насрещната страна да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката на другата страна. Първата е да е оказана безплатна адвокатска помощ, която е налице в случая и втората - насрещната страна да е осъдена за разноски в същото производство (в случая настоящето касационно производство) , тоест да има осъдителен диспозитив, присъждащ реално направени разноски на страната, на която е оказана безплатна адвокатска помощ . Поради липсата на втората кумулативно необходима предпоставка по чл.38, ал.2 ЗА няма възможност за присъждане и на адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение