Решение № 12786 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7298/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Сливен, срещу Решение 1149 от 16.06.2025г., постановено по адм. дело 235/2025г. на Административен съд Сливен, с което е отменено Решение 1012-19-10#1/10.04.2025 г. на и.д. директора на ТП на НОИ - Сливен и потвърденото с него Разпореждане 2113-19-1626#6/10.03.2025 г. на ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Сливен, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 ал. 2 от КСО, във вр. с чл. 18 ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) на П. Т., като преписката е върната на ръководителя на ПО в ТП на НОИ Сливен за ново произнасяне в срок до 4 месеца от влизане в сила на решението, и ТП на НОИ Сливен е осъдено, да заплати сумата от 500 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение. В касационната жалба са наведени доводи досежно неправилно тълкуване от първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС създава привилегия за лицата по чл. 69 КСО, които нямат необходимия осигурителен стаж, да се пенсионират по-рано при условията на чл. 69б, като не представлява пречка за лицата, които изначално отговарят на условията за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО, да се пенсионират по този ред. Релевирани са възражения срещу изводите в първоинстанционния акт относно липсата на съществуваща разлика между труд, положен по чл. 1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) и труд, положен от държавните служители по специалните закони (чл. 69, ал. 2 КСО), в т. ч. и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), които не фигурират в чл. 1 НКТП. Излага съображения за неправилност на изводите, че съгласно чл. 17, ал. 2 НПОС, при натрупан осигурителен стаж по чл. 69 и без да е налице недостигащ стаж по чл. 18, ал. 4 НПОС, може да се придобие право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 КСО. По съображения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, касаторът иска първоинстанционното решение да бъде отменено. Претендират се съдебно - деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В случай на постановяване на решение, с което се остави в сила първоинстанционния съдебен акт и при евентуално присъждане на претендираните от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение, се прави възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал.5 ГПК. Ответната страна - П. Т. от гр. Сливен, чрез адвокат Н. Попов, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Сливен е Решение 1012-19-10#1/10.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Сливен и потвърденото с него Разпореждане 2113-19-1626#6/10.03.2025 г. на ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Сливен, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 ал. 2 от КСО, във вр. с чл. 18 ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) на П. Т., като преписката е върната на ръководителя на ПО в ТП на НОИ Сливен за ново произнасяне в срок до 4 месеца от влизане в сила на решението. От фактическа страна съдът приема, че със Заявление с вх. 2113-19-1626/11.11.2024 г., П. Т. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 1 КСО, като към заявлението си е приложила две удостоверения за раждане, удостоверение (за класиране и пенсия) образец В, издадено с изх. 445/19.06.2023 г. от Затвора Сливен, с посочено прослужено време в ГДИН при МП на длъжност държавен служител 19 години, 10 месеца и 18 дни, Решение 50177/11.10.2022 г. на ВКС, постановено по гр. д. 640/2019 г., досежно допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд. Към заявлението са приложени още трудова книжка, удостоверяваща предходен трудов стаж и осигурителна книжка на Т.. С писмо изх. 2113-19-1626#1 от 14.11.2024 г., началник отдел Пенсии е заявил молба до началник на Сектор Осигурителен архив в ТП на НОИ Сливен, за издаване на Удостоверение УП-13 за осигурител Фрукто ЕООД и период 20.07.1995 г. 08.09.1995 г., като съобразно съдържанието на издадено удостоверение, П. Т. има трудов стаж в посоченото предприятие от 1 м. и 10 дни. Постановен е отказ за издаване на удостоверения обр. УП-13 за периода 01.09.1995 г. до 08.09.1995 г., поради липса на информация за лицето в предадените ведомости за заплати и трудовоправни документи на дружеството. Служебно, с писмо изх. 2113-19-1626#2 от 14.11.2024 г. на началник отдел Пенсии , е изискано от Затвора Сливен обр. УП-2 за м. август 2003 г-. и м. май 2009 г. и обр. УП-3 за периода от 19.06.2023 г. 11.11.2024 г., както и часовете извънреден труд. В отговор, с писмо с вх. 2113-19-1626#4 от 28.11.2024 г., администрацията на Затвора Сливен е предоставила информация за извънредния труд, анулирала е предходно издаденото удостоверение образец В и е представила ново такова, както и Образец УП-2 за месец август 2003 г. и м. май 2009 г. Съгласно съдържанието на представеното удостоверение (за класиране и пенсия) Образец В от 26.11.2024 г., П. Т. има трудов и осигурителен стаж на длъжности за държавен служител от 01.08.2003 г. до 11.11.2024 г. в структурите на ГДИН при МП от 21 години, 3 месеца и 10 дни. Пенсионният орган е предприел събиране на допълнителни документи относно осигурителния стаж на заявителката, като на основание установените в административното производството факти и констатации е издадено Разпореждане 2113-19-1626#6/10.03.2025г. на ръководителя на Пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Сливен, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 КСО, във връзка с чл. 18, ал. 4 НПОС. В разпореждането е посочено, че към датата на подаване на заявлението лицето има навършени [възраст], осигурителен стаж по чл. 69 ал. 2 от КСО 21 години 11 месеца и 29 дни, осигурителен стаж от трета категория 05 години 09 месеца и 10 дни, т. е. общ осигурителен стаж от 27 години 09 месеца и 09 дни. Отказът е мотивиран с това, че заявителката не отговаря на условията на чл. 69, ал. 2 от КСО и не може да се възползва от възможността, която дава чл. 18, ал. 4 от НПОС, защото има над 27 години осигурителен стаж, но няма навършена възраст от 54 години и 2 месеца. Разпореждането е обжалвано и същото е потвърдено с Решение 1012-19-10#1/10.04.2025г. на директора на ТП на НОИ - Сливен. Изложени са аргументи, че разпоредбата на чл.69б КСО е приложима единствено по отношение на лица, които не са придобили право на пенсия по реда на чл.69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, с оглед изричната разпоредба на чл.18, ал.4 НПОС. Предвид обстоятелството, че П. Т. притежава изискуемия стаж, но не и възраст, е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Излага съображения, че смисълът на цитираната разпоредба не е лицата да се пенсионират по-рано от условията за ранно пенсиониране, а само когато стажът им от първа/втора категория труд е недостатъчен при навършена по чл. 69 от КСО възраст, тогава да могат да ползват права по чл. 69б КСО. Първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Развити са съображения, че П. Т. има осигурителен стаж и навършена възраст, изискуеми по силата на чл.69б, ал.1, т.1 КСО за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по този ред. Изложени са мотиви, че разпоредбите на чл.69 и чл.69б КСО са с равнозначно приложение, като правото на пенсия следва да бъде зачетено при приложение на нормативната уредба в благоприятния за заявителя вариант. Развити са съображения, че разпоредбата на чл.18, ал.4 НПОС не представлява пречка за лицата, които изначално отговарят на условията за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО да се пенсионират по този ред, както и че тълкуването и прилагането на чл. 18, ал. 4 НПОС не следва да бъде стеснително и да ограничава приложението на чл. 69 и чл. 69б КСО, като норми от по-висок ранг и с равнозначно правно действие. Решаващият съд е обосновал извод, че ако за приложението на чл. 18, ал. 4 НПОС административният орган достигне до заключение, че нормата има ограничаващ характер, то на основание чл. 5, ал. 1 АПК следва да приложи разпоредбите на КСО, предоставящи възможност за избор, какъвто в случая заявителката е направила, посочвайки че желае отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал.1 КСО. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота съображенията, изложени в оспореното пред съда Решение 1012-19-10#1/10.04.2025г. на директора на ТП на НОИ - Сливен. Направеното в съдебния акт тълкуване на законовите разпоредби на чл. 69, ал. 1 и ал. 2, чл. 69б КСО и чл. 18, ал. 4 НПОС не отразява последователната им редакция и взаимовръзка между тях. Съгласно чл. 69, ал. 2 КСО, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Изискването за посочената по-горе възраст от 52 години и 10 месеца влиза в сила от 01.01.2016 г., а нормата на чл.69, ал.9 КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. С оглед на нормативното предписание, изискуемата възраст за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал.2 КСО от 01.01.2024 г. е 54 години и 2 месеца и за двата пола мъже и жени. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО. Именно лицата, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или ал. 2 КСО, но единствено, когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО. По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението (11.11.2024 г.) за отпускане на пенсия, ответникът по касация П. Т. има навършени [възраст], както и че същата е служител по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС на длъжност Надзирател I-ва степен и не е в предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение. Обосновано в касационната жалба се сочи, че в разглеждания случай ответникът попада в обхвата на чл. 69, ал. 2 КСО, а не в този на чл. 69б, ал. 1 КСО, касаещ лицата, полагали труд от първа категория, която съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО се определя с акт на МС, а именно с ПКТП-отм., действал до 31.12.1999 г. и НКТП (в сила от 01.01.2000 г.). Разпоредбата на чл. 1 НКТП посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Видно от горното, служителите по специалните закони, разписани в чл. 69 КСО не са сред изчерпателно посочените в чл. 1 НКТП. След като ответникът разполага с изискуемия стаж като държавен служител по ЗИНЗС, но няма навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО за 2024 г. - 54 год. и 2 месеца, респ. разпоредбата на чл.18. ал. 4 НПОС е неприложима и тя не придобива право на пенсия за ОСВ. Неправилно първоинстанционният съд е мотивирал извода, че ако за прилагането на чл. 18, ал. 4 НПОС административният орган достигне до заключение, че нормата има ограничаващ характер, то на основание чл. 5, ал. 1 АПК следва да се приложат разпоредбите на КСО от по-висок ранг, предоставящи възможност за избор, какъвто в случая ответницата е направила, посочвайки в заявлението, че желае отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 КСО. Разпоредбата на чл. 69 КСО въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 КСО за 2024 г. е 3 години и 6 месеца. При проследяване редакциите на нормата на чл.18. ал.4 НПОС се установява, че измененията й са обусловени именно от измененията на КСО и по-конкретно на чл.69 и 69б КСО. При анализ на разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КСО е видно, че в същата е въведено изискване за наличие на минимална изискуема от закона възраст за придобиване на право на пенсия от тези категории лица и тази минимална възраст е еднаква, както за мъжете, така и за жените. По този начин е отчетен характерът на извършваната от осигурените лицата дейност и е постигнато равноправие между мъжете и жените. Следва да се отбележи, че при определяне на изискванията за придобиване на право на пенсия, законодателят въвежда изискването за общ осигурителен стаж, както и за действително изслужен осигурителен стаж като служител по посочените закони. На основание чл.69б, ал. 1 КСО, придобиват право на пенсия лицата, които са работили десет години при условията на първа категория труд, при следните условия: т.1 (изм. - ДВ. бр. 99 от 2017 г.. в сила от 1.01.2018 г.) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете: т.2: от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година е по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст, като в този смисъл, условията за придобиване право на пенсия по чл.69б, ал.1 КСО от 01.01.2024 г. са за навършени 50 години и 8 месеца за жените и 54 години и 2 месеца за мъжете. От горното се налага изводът, че изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. При изследване на съдържанието на специалните закони, посочени в чл. 69 КСО е видно, че положеният труд се зачита като първа категория, т.е. той се приравнява на такъв по силата на закона. Аналогично следва да е и тълкуването на разпоредбата на чл. 17. ал. 2 НПОС, в която е посочено, че осигурителният стаж по чл. 69 КСО се зачита като такъв от първа категория труд. Цитираната разпоредба не квалифицира стажът/трудът в условията на първа категория, което се прави с други актове, а приравнява съответния осигурителен стаж, при определени законови условия и предпоставки на такъв от първа категория, и то само във връзка с преценка на правото на пенсия. Предвид изложеното се установява, че разпоредбите на чл.69, ал.2 КСО и чл.69б, ал.1 КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Разпоредбата на чл.18, ал.4 НПОС е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл.69 КСО и е облагоприятстваща за лицата от специалните ведомства, като се отчита специфичния характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл.69 КСО. В този смисъл, правната възможност установена в разпоредбата на чл.18, ал.4 НПОС, се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, но не обхваща нормативно установената предпоставка, обуславяща правото за придобиване право на пенсия за ОСВ по отношение на изискуемата от закона възраст. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд, както следва: Решение 9289 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. 2774/2025 г., VI о., Решение 8955 от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. 2033/2025 г., VI о., Решение 8343 от 4.08.2025 г. на ВАС по адм. д. 3613/2025 г., VI о., Решение 8339 от 1.08.2025 г. на ВАС по адм. д. 1061/2025 г., VI о., Решение 7986 от 17.07.2025 г. на ВАС по адм. д. 2947/2025 г., VI о., Решение 7823 от 14.07.2025 г. на ВАС по адм. д. 872/2025 г., VI о., Решение 7629 от 9.07.2025 г. на ВАС по адм. д. 589/2025 г., VI о., Решение 7471 от 7.07.2025 г. на ВАС по адм. д. 2619/2025 г., VI о., Решение 7399 от 4.07.2025 г. на ВАС по адм. д. 798/2025 г., VI о., Решение 7201 от 26.06.2025 г. на ВАС по адм. д. 3326/2025 г., VI о., Решение 7142 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. 3299/2025 г., VI о. и др. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесния административен акт е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от П. Т. срещу Решение 1012-19-10#1/10.04.2025г. на и.д. директора на ТП на НОИ - Сливен и потвърденото с него Разпореждане 2113-19-1626#6/10.03.2025 г. на ръководителя на Пенсионното осигуряване, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, в тежест на ответника П. Т. следва да бъдат поставени претендираните от касатора разноски в общ размер на 600 (шестстотин лева), от които 200 лева (двеста лева) за заплатена държавна такса в касационното производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 200 лева (двеста лева) за всяка от двете съдебни инстанции, определено съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,