Решение № 5329 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11125/2013 г.

Решение № 5329 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11125/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Инфрабулимпекс" ЕООД против решение № 1904/12.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1510/2013 г. по описа на Административен съд-Варна. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалноправните норми и необоснованост. Допълнително са изложени и конкретни оплаквания относно допуснати противоречия в мотивите на обжалваното решение. Тези оплаквания обуславят на практика доводи за наличие на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са формулирани и въпроси относно правилното приложение на националното право в съответствие с общностни разпоредби и евентуално при необходимост да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (неправилно обозначен с предходното му наименование Съд на Европейската общност). Касаторът иска отмяна на оспореното съдебно решение. Претендира разноски по приложен списък. Ответникът - началникът на Митнически пункт "Пристанище Варна", редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изпратил писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Не изразява становище по евентуалното искане за отправяне на преюдициално запитване. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и липса на основание за отправяне на преюдициално запитване. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането й по същество, съдът намира, че е основателна, поради следното: С обжалваното решение № 1904/12.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1510/2013 г. по описа на АС-Варна е отхвърлена жалбата на "Инфрабулимпекс" ЕООД против акт с вх. № 4420-39/12/01.04.2013 г. на Началника на МП"Пристанище". В обстоятелствената част на съдебното решение първоинстанционният съд е посочил, че производството по делото е образувано по жалба на "Инфрабулимпекс" ЕООД против акт с вх. № 4420-39/12/8.03.2013 г. на Началника на МП"Пристанище". В мотивите на съдебното решение обжалваният акт е обозначен като такъв с № 420-39/12/01.04.2013 г. и съдържание, засягащо правата и интересите на жалбоподателя, защото с него е отхвърлено искане на "Инфрабулимпекс" ЕООД за определяне на нова митническа стойност на внесената по ЕАД № 12ВG002005Н00028228 стока. Видно от жалбата, по която е образувано адм. д. 1510/2013 г. по описа на АС-Варна тя е против акт с вх. № 4420-39/12/8.03.2013 г., издаден от началника на Митница Варна. В съпроводителното писмо на административния орган актът е обозначен с изх. № 4420-39/12/1.04.2013 г. На тази сигнатура едновременно отговаря писмо, намиращо се на л. 7 и л. 124, което е издадено от началника на Митница Варна М. Коларова (с положен подпис, пред който е поставена запетая) и от Началник на МП "Пристанище Варна" М. Янев, с което е прието, че не може да бъде удовлетворено искане № 4420-39/12/8.03.2013 г. на "Инфрабулимпекс" ЕООД за определяне на нова митническа стойност на стоката, внесената с ЕАД № 12BG002005Н00028228. По делото като част от административната преписка е представено Решение на началника на МП "Пристанище Варна" към ЕАД № 12BG002005Н00028228 с вх. н. № 4420-39/12/5.03.2013 г., с което на основание чл. 78 от МК данните по ЕАД са коригирани като клетка 31 се чете минерален неограничен продукт, калциев карбонат-мрамор, натрошен на частици с размер 0,5-4мм, клетка 33 се чете 25309000, клетка 47 се променя ставка мито 0%, ДДС 20% в размер на 14089,87 лв. върху основа за изчисляване 70449,35 лв. Въз основа на това решение митническият представител на жалбоподателя е отправил искане вх. н. М47-124/7.03.2013 г. за възстановяване на надвнесени суми, очевидно различно от липсващото по делото искане с вх. № 4420-39/12/8.03.2013 г., описано като повод за издаване на писмото на Началника на Митница Варна и началника на МП "Пристанище Варна", което с оглед неговото предметно съдържание и начин на индивидуализация е разгледано от решаващият съд като предмет на обжалване. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. При тази проверка настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното съдебно решение е недопустимо. В случая първоинстанционният съд е допуснал неяснота относно обжалвания пред него административен акт, включително и относно неговия издател, поради което е постановил съдебно решение без да бъдат събрани всички доказателства, представляващи част от административната преписка и при неправилно конституиране на страните в производството. Съдът е следвало да изясни точно предмет на обжалване поради наличието на разминаване в индивидуализацията на оспорения акт в жалбата и в съпроводителното писмо, с която е изпратена от административния орган. В подадената жалба се иска да бъде признат за незаконосъобразен отказа на началника на Митница Варна да определи нова митническа стойност на внесената стока, независимо, че е променен тарифния й код и очевидно стойността на стоката е в пъти по-ниска от заплатената цена, както и да бъде указано на административния орган да проведе процедура по определяне на нова митническа стойност. Съдът отхвърля жалба против акт на началника на МП "Пристанище Варна", за който както вече беше посочено са налице разминавания в начина на индивидуализация относно дати. Дори ако се приеме, че представеното по делото писмо е оспорения акт, то е издадено и от Началника на Митница Варна, който не е конституиран като страна в процеса, не е изследван и въпроса относно компетентността на лицето положило подпис с поставена пред него запетая (обичаен знак за подпис на заместващо титуляра лице). При доклада на жалбата в първото (и единствено) съдебно заседание първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с жалба против акт с вх. № 4420-39/12/8.03.2013 г. на Началника на Митница-Варна, но е постановил съдебно решение, с което е отхвърлил жалбата срещу акт с друга дата и друг издател. По изложените съображения касационната инстанция намира, че е постановено недопустимо съдебно решение, което подлежи на обезсилване, а делото на основание чл. 221, ал. 3, предл последно от АПК делото следва да бъде върнато на АС-Варна за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на спора е необходимо да се даде възможност на жалбоподателя да уточни оспорения от него административен акт, включително и като се съобрази издаването на решение от 5.03.2013 г. на началника на МП "Пристанище Варна", което не е цитирано изрично в жалбата, но е описано като настъпил факт. Съдът следва да изиска служебно и цялата административна преписка, съставена по повод осъществения с ЕАД № 12BG002005Н00028228 внос, включително и искане от 8.03.2013 г., описано като такова за промяна на митническата стойност при положение, че на практика се оспорва отказът на бъде уважено именно това искане. Необходимо е да е изясни и изхода от за административното обжалване, образувано по жалба вх. н. И47/80/17.04.2013 г. против акт на Началника на Митница Варна, индивидуализиран по същия начин както в жалбата от същата дата до АС-Варна, по която е образувано адм. д. 1510/13 г. За правилното решаване на спора е необходимо както да се изясни точно предмета на оспорване, издателя на акта, неговата компетентност, така и спазването на основни принципи на правото, а именно справедливост и законност. Ако действително митническите органи са приели за установено въз основа на извършен анализ от Централната митническа лаборатория, че внесената стока не отговаря на декларираната тарифна позиция, защото въобще не съответства по описание и състав според съпроводителните документи, което наложило и промяна на тарифната позиция, се поставя основателно въпрос доколко и договорената и действително платена цена от "Инфрабулимпекс" ЕООД е именно за тази внесена стока, а не за друга стока, която въобще не е внасяна на територията на страната. За правилното решаване на спора е необходимо да бъдат взети предвид всички данни от преписката, включително и допълнително представените пред касационната инстанция доказателства, обуславящи евентуални данни за осъществени измамни действия от страна на доставчика, подкрепящи тезата за осъществен за заплащане на суми в условията на поддържано заблуждение относно действителния вид на стоката, предмет на ЕАД № 12BG002005Н00028228. Останал е неизяснен и въпросът относно точното съдържание на решение на началника на МП "Пристанище Варна" към ЕАД № 12BG002005Н00028228 с вх. н. № 4420-39/12/5.03.2013 г., с което на основание чл. 78 от МК данните по ЕАД са коригирани, например как е формирана промяната на дължимия ДДС от 15005,71 лв. на 14089,87 лв. По искането от 7.03.2013 г. за възстановяване на суми въз основа на това решение за корекции на ЕАД е постановено Решение № 39/22.03.2013 г. на началника на Митница Варна само по отношение на митото и е разпоредено връщане на цялата внесена сума, но няма произнасяне за ДДС. С оглед констатираните нарушения при разглеждане на спора пред първата инстанция и необходимостта от правилно определяне предмета и страните по спора, не е налице процесуална възможност за произнасяне от настоящият състав относно основателността на искането за отправяне на преюдициални въпроси до СЕС. Формулирането на преюдициални въпроси за тълкуване на общностни норми предполага изясняване на делото от фактическа страна в проведено допустимо съдебно производство по събиране на доказателства при участие на всички надлежни страни и наличие на трудност при правилното приложение на съответни общностни норми. С оглед изхода на спора, напарвените и претендирани разноски следва да бъдат определени при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,