Решение № 4535 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11344/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ЕВРОЛИНК МЕНИДЖМЪНТ ООД, [ЕИК], чрез адв. Калистратов срещу Решение 6650 от 09.11.2022 г., постановено по адм. дело 9437/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22221020004452-091-001/29.04.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1201/09.08.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът излага подробни съображения за неправилност на решението, относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от ДИВЪР ЕООД, като обосновава становище за доказаност на реалното осъществяване на услугите и тяхното надлежно счетоводно отразяване . Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг с отмяната на РА. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък на разноски. Ответната страна директорът на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, представлявана от гл. експерт Петрова оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил Ревизионен акт Р-22221020004452-091-001/29.04.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1201/09.08.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП София, с който са установени допълнително задължения за ДДС общо в размер на 62 471,20лв. и лихви за забава общо в размер на 14 260,21 лв. за данъчните периоди от м. 11.2018г. до м. 01.2019 г. и от м. 04.2019 г. до м.05.2019 г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит общо в размер на 62 000 лв. по фактури, издадени от ДИВЪР ЕООД. В частта по ЗКПО , на основание чл. 16 във връзка с чл.26, т. 2, чл.23 и чл. 10 от ЗКПО органите по приходите са извършили корекция на декларираните финансови резултати за 2018г. и 2019 г. в посока увеличение със сумата на отчетените разходи по фактурите, издадени от ДИВЪР ЕООД, вследствие на което е определен допълнителен корпоративен данък в общ размер на 31 000 лв. и лихви в рзамер на 4 005, 88 лв. За да отхвърли жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения ревизионен акт фактическите констатации и правните аргументи за издаването му. Изложени са мотиви, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, липсват допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценка на съответствието на РА с материалния закон, съдът е приел, че спорът по делото е дали е извършена "посредническа услуга при сключване на договори за покупко-продажба на МПС или отдаването им под наем" по договор от 02.10.2017г., сключен между ЕВРОЛИНК МЕНИДЖМЪНТ ООД и ДИВЪР ЕООД, респективно законосъобразно ли са извършени корекциите по ЗДДС и ЗКПО. На първо място съдът е приел, че представените от ревизираното лице двустранно подписани протоколи от различни дати в периода на издаване на процесните фактури, които удостоверяват проведени срещи между К. Марков като управител на ДИВЪР ЕООД, и лица, представляващи различни дружества, които са клиенти на ЕВРОЛИНК МЕНИДЖМЪНТ ООД, са оспорени в първото по делото заседание от процесуалния представител на директора на Дирекция ОДОП по отношение автентичността на положения подпис на управителя на ДИВЪР ЕООД, поради което и съдът е открил производство по оспорване истинността им. Приел е, че тъй като жалбоподателят не е ангажирал доказателства за установяване на факта, че подписът в протоколите от името на К. Марков е положен от посоченото лице, т.е. че е автентичен, а от друга страна, се констатира видимо и значително различие между подписа в оспорените документи и образеца от подписа на лицето по чл. 141, ал.3 ТЗ, се налага извод, че оспорените документи са неистински. Посочил е, че представените от ревизираното лице доказателства /договор, отчет, доказателства за плащане, декларации от трети лица и др./ не са достатъчни, за да обосноват извод за реалност на извършените доставки. В тази връзка първоинстанционният съд се е позовал на констатациите на приходните органи, че липсват каквито и да било данни доставчикът да е осъществявал въобще някаква икономическа дейност, извън тази, която е предмет на спорните фактури; че ЕКАФП на дружеството е регистрирано за напълно различна дейност - строителни услуги; няма наети по трудов договор лица, както и не са декларирани граждански договори; налице е несъответствие между данните в НАП за извършвана трудова дейност от К. Марков като охранител и твърдението на ревизираното дружество и на клиентите, подписали декларации, че същият като управител на ДИВЪР ЕООД е физическото лице, извършвало посредническите услуги, а също така не е ясно как е определено възнаграждението за посредническите услуги. При тези и други подробни съображения, съдът приел, че реалността на доставката не е доказана, следователно констатациите и изводите относно правнорелевантните за облагането по ЗДДС факти предопределят и резултата от оспорването на РА в частта на задълженията по ЗКПО. Обжалваното решение е правилно. Реалността на доставката на стоки и/или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдените от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки. Мотивите на първоинстанционният съд, че правото на данъчен кредит е отказано законосъобразно, доколкото реалността на доставките на посреднически услуги не е доказана, се споделят от настоящата инстанция. На първо място следва да се посочи за безспорно установено по делото, че доставчикът не е намерен, в хода на извършената му насрещна проверка не са представени документи и писмени обяснения, искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК чрез прилагане към досието. Органите по приходите са изискали съдействие от ревизираното дружество за осъществяване на контакт със спорния доставчик, но такова не е оказано. Предвид изложеното нито органите по приходите, нито първоинстанционния съд са могли да извършат преглед на първичните и вторични счетоводни документи на доставчика, а и жалбоподателят не е поискал и съдебно счетоводна експертиза в съдебното производство, за да докаже законосъобразното счетоводно отразяване на съответните сделки при доставчика. Всички доказателства в ревизионното производство, изхождащи от доставчика или от трети лица, са представени единствено от ревизираното лице и не са потвърдени от страна на доставчика. Правилно също така първоинстанционният съд е посочил обстоятелството, че през 2018 г., когато се твърди, че са осъществени лично посредническите услуги, управителят на доставчика ДИВЪР ЕООД К. Марков, е имал действащ трудов договор към друго дружество - работодател, въз основа на който е бил назначен на длъжност охранител. От работодателя му са подавани декларации обр. 1, в които е посочено, че през 2018 г. лицето е работило на осемчасов работен ден. Това обстоятелство, макар и косвено, разколебава твърденията на ревизираното лице за извършената посредническа дейност. Най - съществено значение за отхвърлянето на жалбата на ревизираното лице от страна на първоинстанционния съд е обстоятелството, че след откриване на производството по оспорване на подписа върху двустранните протоколи за проведени срещи между Дивър ООД и третите лица клиенти, жалбоподателят не е представил никакви доказателства /експертиза,свидетели и т.н./ относно автентичността на подписа на управителя К. Марков. Предвид изложеното, правилно административния съд е приел, че оспорените документи са неистински, като в същото време е посочил също така, че се констатира видимо и значително различие между подписа в оспорените документи и образеца от подписа на лицето по чл. 141, ал.З от ТЗ. Основателно не са взети предвид и декларациите, представени в хода на ревизията в нотариално заверен препис и изходящи от лица, представляващи клиенти на ЕВРОЛИНК МЕНИДЖМЪНТ ООД. Нотариалната заверка на преписа не удостоверява нито автентичността на подписа на декларатора, нито достоверността на датата на декларацията, а само обстоятелството, че пред нотариуса е представен препис от оригинален частен документ. В същото време правилно е констатирано от страна на органите по приходите наличието на счетоводни отразявания за някои от наемателите, от които е видно, че между тях - например НЮ КО КАНСЪЛТИНГ ЕООД и ревизирания субект е съществувало правоотношение и преди момента на сключване на договор за наем на МПС, чрез твърдяното посредничество на ДИВЪР ЕООД, поради което не може да се обоснове необходимостта от ангажиране на трето лице - посредник, с оглед осъществяване на контакт с наемодателя. Настоящата инстанция споделя също така и изводите на първоинстанционния съд по отношение неяснотата как е определено възнаграждението за посредническите услуги, като на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2-ро от АПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази му част и по отношение на останалите аргументи. След като е приел, че се не доказва по категоричен начин осъществяването на услугите по спорните фактури, издадени от ДИВЪР ЕООД, обосновано съдът е приел за законосъобразен и извода на органите по приходите, че е налице хипотезата на чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО за увеличение на счетоводния финансов резултат със стойността по фактурите. С оглед на изложеното, като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, Административен съд София град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на директора на дирекция ОДОП гр. София за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 9 119,49 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,