Решение № 9324 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14704/2015 г.

Решение № 9324 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14704/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 175 АПК и чл. 248 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по молба на П. В. Л., чрез адв. Н. Б. за изменение на решение № 1126/27.01.2017 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 14704/2015 г. в частта за разноските. В молбата е посочено, че в производството по чл. 226 АПК жалбоподателят е претендирал направените по адм. дело № 2916/2013 г. по описа на АС - В. съдебни разноски в размер на 1717 лева. С решение № 2059/12.10.2015 г. по адм. дело № 1578/2015 г., административният съд е уважил частично жалбата и е присъдил на жалбоподателя разноски в размер на 511.09 лева. След извършена компенсация с дължимото на администрацията юрисконсултско възнаграждение е осъден да заплати разноски в размер на 1 399.28 лева. С решението, чието изменение се иска, съдът е отменил присъдените разноски (по чл. 226, ал. 3 АПК) за сумата над 695.88 лева. Молителят счита, че касационната инстанция не се е произнесла по претендираните от него разноски по адм. дело № 1578/2015 г. Наред с това твърди, че съдът неправилно е присъдил разноските съобразно уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. В тази връзка излага съображения, че обжалваният материален интерес е в общ размер 63 360.41 лева. С окончателен съдебен акт ревизионният акт е отменен за сумата от 58 043.35 лева. Молителят е претендирал разноски за две инстанции общо 3 434 лева и счита, че съобразно материалния интерес, за който актът е отменен разноските възлизат на 3145 лева за двете съдебни инстанции. Искането е за изменение на решението в частта за разноските, като се присъдят действително направените съдебни разноски от П. Л., както и да бъде извършена служебна компенсация с разноските, дължими на администрацията. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. В., чрез юрк. Д. С. в представено по делото писмено възражение твърди, че молителят не е взел предвид, че предмет на спора са били и потвърдените задължения за 2007 г. в размер на 636.53 лева и лихви от 338, така, че материалният интерес за който ревизионния акт е не посоченият в молбата 58043.35 лева, а 57 045.78 лева. Поради това счита, че молбата на П. Л. следва да бъде отхвърлена. С отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК, директорът на дирекция ОДОП - В. е направил искане за поправка очевидна фактическа грешка в размера на присъдените в полза на администрацията разноски, като вместо 695.88 лева се посочи сумата 1 291.46 лева. В тази връзка твърди, че е направил своевременно искане за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, като са му присъдени такива за две инстанции, но е пропуснато да се присъди юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 2916/2013 г. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Искането на директора на дирекция ОДОП - В., обективирано в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК по същество представлява искане за изменение на решението в частта за разноските и е процесуално недопустимо, тъй като е направено на 06.04.2017 г., след изтичане на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Твърдението на органа е, че е пропуснато да се присъди юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по адм. дело № 2916/2013 г., а не за грешки в пресмятането или други очевидни неточности по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК при постановяване на решението. Поради това така направеното искане от директора на дирекция ОДОП - В. следва да се остави без разглеждане. Съдът след служебна проверка, установи, че е налице очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, в частта на присъдените в полза на администрацията разноски, но в посочването на лицата, в полза на които е присъдена сумата от 695.88 лева. На ред 2, 3, 4 и 5 отдолу нагоре в диспозитива на решението е посочено следното: "ОСЪЖДА П. В. Л. да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", град В. да заплати на П. В. Л. сумата от 695.88 лева разноски за настоящата касационна инстанция". Изразът "да заплати на П. В. Л." е очевидна неточност, тъй като жалбоподателят Л. не дължи съдебни разноски сам на себе, а се осъжда да заплати такива на администрацията. Констатираната очевидна фактическа грешка, съгласно чл. 175, ал. 1 АПК следва да бъде поправена по почин на съда, като вместо "ОСЪЖДА П. В. Л." да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В. да заплати на П. В. Л. сумата от 695.88 лева разноски за настоящата касационна инстанция", на ред 2, 3, 4 и 5 отдолу нагоре в диспозитива на решението да се чете "ОСЪЖДА П. В. Л. да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В. сумата от 695.88 лева разноски за настоящата касационна инстанция". Молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК на П. Л. е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона едномесечен срок. Страната е представила, списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което има право да иска изменение на решението в частта за разноските. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване е бил ревизионен акт, с който на П. Л. са установени задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за периода 2006 - 2007 г. в общ размер на 40 133.35 лева и съответните лихви в размер на 23 227.06 лева - общо 63 360.41 лева. Молителят твърди, че жалбата му против ревизионния акт е уважена за сумата от 58 043.35 лева (63360.41 - (1823.04 + 1454.96 + 1247.14 +791.92 лева) = 58043.35 лева. Съгласно представеният с отговора лихвен лист, законната лихва върху данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) от 1823.04 лева е в размер на 1269.73 лева за периода от 14.04.2007 г - когато е следвало да бъде платен до 16.01.2013 г. датата на издаване на ревизионния акт. Това е и размерът на лихвата посочена в приложения от ответника лихвен лист, която съдът провери чрез използване на калкулатор, достъпен по интернет. Поради това сумата, за която жалбата на ревизираното лице против акта се уважава е в размер на 58029.22 лева. Неоснователно е възражението на ответника, че от тази сума следва да се приспаднат задължения в общ размер от 974.53 лева, от които главница от 636.53 лева и 338 лева лихви, за които жалбата е отхвърлена с решението по адм. дело № 2916/2013 г. Тези суми са включени в общия размер на задълженията за 2007 г. от 1454.96 лева и в лихвите, за които жалбата е отхвърлена и ревизионният акт потвърден и са взети предвид от молителя, видно от изчисленията в молбата му. Това е така, защото предмет на обжалване при новото разглеждане на делото от първата инстанция по адм. дело № 1578/2015 г. съответно предмет на обжалване по адм. дело № 14704/2015 г. е данък за 2007 г. за сумата над 636.53 лева и лихви над 338 лева до пълния им размер по акта. С решението по адм. дело № 14704/2015 г. ревизионният акт за сумата над 1454.96 лева до пълния размер на данъка от 30254.96 лева и съответните лихви и е отхвърлил жалбата в останалата обжалвана част т. е. за сумата над 636.53 лева до 1454.96 лева или за разликата от 818.43 лева и съответните лихви в размер на 445.46 лева. Основателно е възражението на молителя, че при определяне на разноските, дължими на касационния жалбоподател, съдът не е взел предвид размера на направените разноски. Разноските са определени въз основа на разходите от 1717 лева за касационното производство. Молителят посочва, че претендира разноски в общ размер от 3434 лева за двете съдебни инстанции, поради което дължимите му разноски са в размер на 3145.06 лева. Поради това искането за изменение на решението в частта на присъдените в полза на П. Л. разноски се явява основателно и решението в тази част следва да се измени като вместо 1230.42 лева му се присъди, посоченият в молбата по чл. 248 ГПК размер от 3145 лева. Компенсация на разноските в настоящото производство по чл. 248, ал. 1 ГПК не може да се извърши, предвид недопустимостта на насрещното искане за изменение на решението в частта за разноските. По изложените съображения и на основание чл. 175, ал. 1 АПК и чл. 248 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение,