Решение № 11597 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3299/2017 г.

Решение № 11597 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3299/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Специализирана болница за активно лечение Свети Лазар" ООД (болницата) срещу решение № 8421/30.12.2016 г., постановено по адм. д. № 3169/2016 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на личните данни (Комисията/КЗЛД) оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба В. Н., редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 8421/30.12.2016 г., постановено по адм. д. № 3169/2016 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Специализирана болница за активно лечение Свети Лазар"ООД срещу решение № Ж-379/2015 г. от 09.02.2016 г. на КЗЛД и са присъдени разноски. Административният съд е обосновал извода си законосъобразност на атакуваното пред него решение на Комисията въз основа на събраните по делото доказателства, от които е приел за установено, че Специализирана болница за активно лечение Свети Лазар"ООД е изпратила трите имена, единен граждански номер на В. Н., диагноза и клинична пътека за финансиране на НЗОК без да е налице основание за това, защото извършената медицинска услуга е заплатена изцяло от физическото лице. Това нерегламентирано предоставяне на лични данни от един администратор на лични данни на друг е определено от решаващият съд като нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) доколкото не са предприети технически и организационни мерки да не бъдат допускани подобни случаи дори и да са резултат от техническа грешка. Първоинстанционният съд е изложил съображения и относно правилното определяне на размера на имуществената санкция в минимален размер. Така постановеното решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Според касационния жалбоподател АССГ е следвало да обърне внимание, че изпращането на личните данни на В. Н. до НЗОК е направено поради допусната техническа грешка на служител на "Специализирана болница за активно лечение Свети Лазар"ООД администриращ документите на болницата, както и това, че болницата не е получила каквато и да е било сума от здравната каса за извършената манипулация. Решаващият съд е обсъдил тези възражения и е обосновал правилния правени извод, че те не съставляват основание за отмяна на атакуваното решение на КЗЛД. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД администраторът на лични данни предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. По делото няма спор, че "Специализирана болница за активно лечение Свети Лазар"ООД е администратор на лични данни и при определени условия има право и задължение да предоставя лични данни на свои пациенти на НЗОК. Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства е прието за установено по категоричен начин, че в случая с В. Н. болницата не е следвало да включва личните й данни в електронния отчет за периода 03.08.2015 г- 09.08.2015 г., подаван на НЗОК. Допуснатата грешка е коригирана, в резултат на което не са предприети действия от НЗОК, но това не означава, че предоставянето на личните данни на физическото лице не е извършено. КЗЛД и АССГ приемат, че предоставянето на личните данни на пациента без основание е извършено поради допусната техническа грешка и именно в това се изразява нарушението на администратора на лични данни: не са предприети необходимите технически и организационни мерки за защита на личните данни на пациентите. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че тези факти не обуславят нарушение на ЗЗЛД, защото не е получено плащане от НЗОК. Своевременното отстраняване на грешката оказва влияние върху отношенията между НЗОК и болницата, но не променя факта на допуснато неправомерно предоставяне на лични данни в резултат от непредприемане на необходимите технически и организационни мерки да не се допускат подобни грешки. Нарушението се изразява именно в това, че администратор на лични данни е допуснал неправомерен достъп до данни, с които НЗОК не е имало причина да разполага. Служител на болницата е извършил нерегламентирано обработване на лични данни на пациент, което обуславя извод, че касаторът не е предприел всички организационни и технически действия за защита на личните данни, до които е имал достъп. В този смисъл е и описанието на нарушението, формулирано в оспореното пред АССГ решение на КЗЛД, което правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД. Настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати нарушения и при определяне размера на наложената санкция. Нарушението се изразява в непредприемане на необходимите технически и организационни мерки за предотвратяване на нерегламентирано обработване до личните данни. В случая е установен единичен случай на неправомерна обработка на личните данни на едно физическо лице (В. Н.), но нарушението на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД е извършено с бездействие и на практика е застрашавало личните данни на неограничен кръг лица, поради което без правно значение за определяне на размера на санкцията е установяването на вида и размера на конкретно претърпените вреди от В. Н. Правилно е установено от АССГ, че определянето на санкция в минималния предвиден в закона размер е в съответствие с тежестта на извършеното нарушение и нарушителя. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е действително и допустимо. При постановяването му правилно е установена фактическа обстановка по спора и са формирани обосновани правни изводи в съответствие на материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Ответниците по касационната жалба не претендират разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,