Решение № 11796 от 19.12.2022 г. на ВАС, VII о.

ВАССедмо отделение19.12.2022 г.докладчик т Даниела Мавродиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 681/19.05.2022 г. по адм.д. 607/2022 г. на Административен съд Бургас

ОСЪЖДА Община Бургас, с адрес гр. Бургас, [улица], да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с адрес гр. София, [улица], разноски по делото в размер на 100, 00 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.).

Образувано е по касационна жалба на Община Бургас, представлявана от кмета на общината, чрез пълномощник, против Решение 681/19.05.2022 г. по адм. д. 607/2022 г. на Административен съд (АС) Бургас, с което съдът е отхвърлил жалбата на Общината срещу Решение РД-02-36-225/10.02.2021 г., на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 (УО на ОПРР), с което на Община Бургас е определена финансова корекция в размер на 25% и доналожена финансова корекция в размер на 20% от верифицираните и платени разходи по Договор BG16RFOP001-1.004-0003-C01-S-32 от 16.11.2017 г. с изпълнител Обединение Пътно строителство-Бургас, на стойност 2 643 194,78 лева без ДДС.Касаторът навежда доводи, за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Оспорва извода на съда, че са установени нарушенията, посочени в административния акт и излага подробни съображения за отсъствието им. Счита, че не е доказано нанасянето на вреда на общия бюджет, административният акт не е мотивиран. Счита, че с това решение е нарушен принципът за некумулиране на финансови корекции. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество, при което административният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски.

Ответникът - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2022 г. чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С Решение 681/19.05.2022 г. по адм. д. 607/2022 г. Административен съд (АС) Бургас е отхвърлил жалбата на Община Бургас срещу Решение РД-02-36-225/10.02.2021 г., на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020, с което на Община Бургас е определена финансова корекция в размер на 25% от верифицирани и платени разходи по Договор BG16RFOP001-1.004-0003-C01-S-32 от 16.11.2017 г. с изпълнител Обединение Пътно строителство-Бургас, на стойност 2 643 194,78 лева без ДДС.

За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Между Община Бургас, като бенефициер, и Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), като управляващ орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г., е сключен Административен договор РД-02-37-7 от 04.01.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по същата оперативна програма, процедура за директно предоставяне BG16RFOP001-1.004 Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020, част от процедура BG16RFOPOO1-1.00-039, с от ИСУН - BG16RFOP001-1.004-0003-C01, проект Осигуряване на балансирана градска среда в централната градска част (ЦГЧ), [жк] и [жк]- етап 1.

На 07.03.2017 г. с Решение 556 Община Бургас е открила процедура за възлагане на обществена поръчка с наименование Реконструкция на улици и облагородяване на между блокови пространства в ЦГЧ, гр. Бургас.

В резултат на проведената процедура, между възложителя на поръчката - Община Бургас, и избрания за изпълнител на поръчката - Обединение Пътно строителство-Бургас, [ЕИК], е сключен договор с BG16RFOP001-1.004-003-C01-S-32 от 16.11.2017 г. на стойност 2 643 194,78лв. без ДДС с предмет, Реконструкция на улици и облагородяване на между блокови пространства в ЦГЧ, гр. Бургас.

Във връзка с изпълнението на сключения между Община Бургас и МРРБ административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в УО на ОПРР, с Писмо изх. 04-16-5/20.01.2021 г., е представен окончателен одитен доклад за резултатите от проверка на проекта и регистриран сигнал за нередност под 1558.

С Писмо с изх. 99-00-6-1043 от 15.12.2020 г. ръководителят на УО на ОПРР е информирал кмета на Община Бургас за получения сигнал за нередност

В писмото е посочено, че съгласно обявлението за поръчката в раздел III.1.1. Годност за упражняване на професионалната дейност, включително изисквания във връзка с вписването в професионални или търговски регистри, възложителят е поставил следните изисквания: Участникът трябва да има регистрация в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) към Строителната камара за изпълнение на строежи от категорията строеж, в която попада обектът на поръчката, а именно: Втора група, минимум IV-та категория, а за чуждестранни лица - в аналогични регистри съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Направено е уточнение, че при участие на обединения, изискването се отнася до участника/участниците, които ще извършват дейностите по строителството. В писмото се твърди, че поставеното изискване е ограничително спрямо участниците в обединения, които ще извършват строителни дейности в рамките на обединението, но не са вписани в ЦПРС. Според ръководителя на УО изискването всеки член на обединението, който извършва строителство, да е регистриран в ЦПРС необосновано ограничава участието на субекти, които не разполагат със съответната регистрация в ЦПРС, но имат право на основание чл. 3, ал. 3 от Закона за Камарата на строителите (ЗКС) да участват в изпълнението на строително-монтажни дейности, съвместно с регистрирано по надлежния законов ред лице. Нарушението е квалифицирано по чл. 2, ал. 2 ЗОП и чл. 59, ал. 6 ЗОП във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС. За него е предложена 5% финансова корекция от поисканите за възстановяване разходи по договора на стойност 2 643 194,78 лева без ДДС.

В писмото е посочено също, че изпълнителят не е отговарял на всички изисквания на възложителя, а именно на изискванията, заложени в Раздел 111.1.1. от обявлението, тъй като ЕИВ ЕООД - участник в обединението, посочен, че ще изпълнява дейности по строителство, не е имал регистрация в ЦПРС за строежи от втора група - строежи от транспортната инфраструктура. При сключване на договора за обществена поръчка участникът е представил Удостоверение II-TV 005087 от 07.09.2017 г. за вписване на ЕИВ ЕООД в ЦПРС за изпълнение на строежи втора група, първа до четвърта категория. Доколкото обаче към момента на подаване на офертата - 20.04.2017 г. и към периода на разглеждане на документите по чл. 39, ал. 2 ППЗОП за съответствие с изискванията към личното състояние и критериите за подбор (21.04-20.06.2017 г.), Обединение Пътно строителство - Бургас не е отговаряло на изискванията на Раздел III. 1.1 от обявлението за обществената поръчка, то комисията, назначена за извършване на подбор на кандидатите и участниците, е следвало да констатира тези несъответствия и да отстрани участника. Нарушен е чл. 107, т. 1, във вр. с чл. 67, ал. 1 ЗОП и чл. 54, ал.8 ППЗОП.

УО е констатирал също, че в предложението за изпълнение на поръчката от офертата на избрания за изпълнител участник (Приложение 2) е налице несъответствие между срока от табличната и графичната част на линейния график за изпълнение на строително-монтажните работи. Наред с това, в линейния график на участника, определен за изпълнител, не се съдържа изискващата се от възложителя информация за разпределението на ресурсите и работната сила, а именно - среднодневна производителност, брой работници и необходима механизация (вид на механизацията и брой машини от съответния вид) за изпълнение на всеки от видовете строителни и монтажни работи, с което е нарушена разпоредбата на чл. 107, т. 2, б а ЗОП.

За нарушенията на чл. 107 ЗОП е предложена финансова корекция в размер на 25% върху поисканите за възстановяване разходи по договора на стойност 2 643 194,78 лева без ДДС.

Посочено е, че при спазване на принципа за некумулиране на финансови корекции, съгласно чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности, обн. ДВ бр.27/2017 г.) се определя обща финансова корекция в размер на 25% от верифицираните и платени разходи по договора на стойност 2 643 194,78 лева без ДДС.

В писмото е посочено също, че с предходно Решение РД-02-36- 1227/02.10.2018 г. на УО на ОПРР по сигнал за нередност 448 е наложена 5% финансова корекция върху поисканите за възстановяване разходи по договор BG16RFOP001-1.004-0003-C01-S-32 от 16.11.2017г. с изпълнител Обединение Пътно строителство-Бургас. Това решение е обжалвано от Община Бургас, като с окончателно Решение 15978/25.11.2019 г. по адм. д. 3562/2019 г. на Върховния административен съд (ВАС) е оставено в сила Решение 12/07.01.2019 г. по адм.д. 2887/2018 г. на Административен съд - Бургас и жалбата е била отхвърлена. В тази връзка управляващият орган е определил доналагане на финансова корекция в размер на 20% от безвъзмездната финансова помощ по засегнатия договор.

С това писмо Община Бургас е информирана, че стартира процедура по чл. 73 ЗУСЕФСУ, и й е дадена възможност в двуседмичен срок да представи бележки, възражения по констатациите и размера на предвидената финансова корекция.

Общината е представила възражение, в което е спорила изцяло констатациите в писмото, считайки, че не са налице посочените нарушения.

Въз основа на установените и констатирани нарушения и по мотиви, сходни с изложените в изпратеното до Общината писмо, е издадено оспореното пред първоинстанционния съд решение. С него е приключен сигнал за нередност 1558, като за установените по него нарушения е определена обща финансова корекция от 25% от верифицирани и платени разходи по договор BG16RFOPOO1-1.004-0003-CO 1-S-3 2 от 16.11.2017г. с изпълнител Обединение Пътно строителство-Бургас, на стойност 2 643 194,78 лева без ДДС, като поради определената с предходно Решение РД-02-36-1227/02.10.2018 г. на УО на ОПРР финансова корекция в размер на 5% върху поисканите за възстановяване разходи по същия договор, потвърдена с окончателното Решение 15978/25.11.2019 г. по адм. д. 3562/2019 г. на ВАС, е определено доналагане на финансова корекция в размер на 20%, или сума в размер на 363 733,15 лева с ДДС до достигане на общо 25% от верифицираната и платена безвъзмездна финансова помощ. В акта е посочено още, че сумата от 219 356,02 лева с ДДС, представляваща 20% от отчетения собствен принос на бенефициера, следва да се счита за недопустим разход по проекта.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената в чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ форма, при спазване на чл. 73, ал. 2 и ал. 3 ЗУСЕСИФ.

При анализ на относимите законови разпоредби и като е обсъдил подробно всяко от установените с административния акт нарушения, съдът е обосновал извод за наличието им. При безспорно установени факти по делото съдът е приел за доказани установените нарушения на Закона за обществените поръчки. Приел е, че мотивите в оспорения административен акт досежно начина и размера на определената финансовата корекция са в изпълнение на закона.

По изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като резултат.

Съдът е установил относимата за спора фактическата обстановка. Правилно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила.

Спорът по делото се свежда до наличието на приетите като установени от административния орган нарушения и съставляват ли същите нередност, като предпоставка за налагане на финансова корекция.

  1. По отношение на първото констатирано от органа нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП и чл. 59, ал. 6 ЗОП, във вр. с чл. 3 ал. 3 ЗКС :

В обявлението за поръчката в раздел III. 1.1. Годност за упражняване на професионалната дейност, включително изисквания във връзка с вписването в професионални или търговски регистри, възложителят е поставил следните изисквания: Участникът трябва да има регистрация в ЦПРС към Строителната камара за изпълнение на строежи от категорията строеж, в която попада обектът на поръчката, а именно: Втора група, минимум IV-та категория, а за чуждестранни лица - в аналогични регистри съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Направено е уточнение, че при участие на обединения, изискването се отнася до участника/участниците, които ще извършват дейностите по строителството. В писмото се твърди, че поставеното изискване е ограничително спрямо участниците в обединения, които ще извършват строителни дейности в рамките на обединението, но не са вписани в ЦПРС. Според УО изискването всеки член на обединението, който извършва строителство, да е регистриран в ЦПРС необосновано ограничава участието на субекти, които не разполагат със съответната регистрация в ЦПРС, но имат право на основание чл. 3, ал. 3 ЗКС да участват в изпълнението на строително-монтажни дейности, съвместно с регистрирано по надлежния законов ред лице.

Приетият от органа начин на квалифициране на осъщественото от бенефициера нарушение значи, че той твърди две самостоятелни, но кумулативно осъществени нарушения на чл. 2, ал. 2 и на чл. 59, ал. 6 ЗОП във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС. От твърдените от органа факти, с които доказва приетата правна квалификация на нарушението, е видно, че всъщност става въпрос за нарушение на чл. 59, ал. 6 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС, а не за някакво самостоятелно нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП и на още едно нарушение на чл. 59, ал. 6 ЗОП във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС.

Съгласно чл. 59, ал. 6 ЗОП при участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор се доказва от обединението участник, а не от всяко от лицата, включени в него, с изключение на съответна регистрация, представяне на сертификат или друго условие, необходимо за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на нормативен или административен акт и съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението.

Законът за Камарата на строителите урежда специални изисквания към лицата, извършващи строителство на територията на Република България, като налага строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 ЗУТ или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция "Строителство", да бъдат вписани в ЦПРС. Съгласно чл. 3, ал. 3 ЗКС, когато физически или юридически лица се обединяват за изпълнение на строежи или отделни видове строителни и монтажни работи по ал. 2, поне един от участниците в обединението трябва да е вписан в регистъра, като ал. 4 изрично предвижда, че участието в обединението по ал. 3 не поражда права за лицата, които не са вписани в регистъра, самостоятелно да изпълняват отделни строителни и монтажни работи по ал. 2. В съответствие с чл. 163, ал. 2, т. 6 ЗУТ, строителят носи отговорност за изпълнението на строежи, съответстващи на направената регистрация по чл. 3, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите за съответната група и категория строежи, в случаите, когато тя е задължителна.

Видно от посочената нормативна уредба, регистрацията по чл. 3, ал. 2 ЗКС, чрез вписване в ЦПРС, не се изисква за всички видове СМР, а само за строежите от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 ЗУТ или за отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция "Строителство". Изискването на чл. 3, ал. 3 ЗКС поне един от участниците в обединението да е вписан в ЦПРС следва да се тълкува във връзка с ал. 2 на същия член, изискващ регистрация в ЦПРС за всеки от строителите, извършващ посочените в разпоредбата строежи и/или строителни и монтажни работи, т. е. то не може да води до заобикаляне на закона.

С оглед на това изискването поне един от участниците в обединението да бъде вписан в ЦПРС е приложимо тогава, когато с оглед на разпределението именно той ще извършва тези от строежите или тези от строително-монтажните работи, за които се изисква регистрация. Ако повече от един от членовете на обединението ще извършва дейности в обществената поръчка, за които се изисква регистрация, то и тези членове на обединението следва да бъдат вписани в ЦПРС. Разпределението на дейностите в обществената поръчка между членовете на обединението, даващо отговор и на въпроса кой от тях следва да е вписан в ЦПРС, се предвижда в договора за създаване на обединението.

В случая възложителят е поставил изискване за вписване на всички членове на обединението, които ще участват пряко в изпълнение на строителните дейности, без да конкретизира дали изисква вписване само на "лицата извършващи строежи и/или строителни и монтажни работи, за които се изисква регистрация съобразно чл. 3, ал. 2 ЗКС", защото членове на обединението могат да извършват строителни дейности, за които не се изисква регистрация. Такова изискване по принцип е ограничително, но не защото е достатъчно поне един от участниците да е регистриран, а защото по този начин би могло да се изисква регистрация и за участник, който ще извършва строителни и монтажни дейности, за които не се изисква регистрация.

Същевременно по делото се установява, че включените в обществената поръчка СМР касаят строеж втора категория. За извършването му строителите, включително членовете на обединението, следва да бъдат вписани в ЦПРС. При обосноваване на нарушението органът не е изследвал дали в предмета на обществената поръчка се включват и други строителни дейности, за които не се изисква регистрация. Съответно не може да се направи извод, че би имало членове на обединението, които ще участват пряко в изпълнение на строителните дейности, за които не се изисква вписване. Предвид на това, не е установено, че така формулирано, изискването е ограничително, спрямо обединения, част от чиито членове ще извършват строителство, съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението, за които не се изисква вписване, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗКС.

Изложеното по-горе обосновава извод, че констатираното от УО нарушение не е налице.

Настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че изоставя досегашната си практика, обективирана в решенията по адм. дело 4416/2022 г., адм. дело 4294/2022 г., адм. дело 1272/2022 г., адм. дело 9913/2021 г., адм. дело 11133/2021 г., адм. дело 10373/2021 г. и др.

  1. По отношение на втората група констатирани от органа нарушения на чл. 107, т. 1, във вр. с чл. 67, ал. 1 ЗОП и чл. 54, ал. 8 ППЗОП и на чл. 107, т. 2, б. а ЗОП касационната инстанция намира следното:

2.1. По нарушението на чл. 107, т. 1, във вр. с чл. 67, ал. 1 ЗОП и чл. 54, ал. 8 ППЗОП:

Цитираното нарушение е обосновано от фактическа страна с констатацията, че изпълнителят не е отговарял на всички изисквания на възложителя. Офертата на Обединение Пътно строителство-Бургас не отговаряла на изискванията, заложени в Раздел III. 1.1. от обявлението, тъй като ЕИВ ЕООД - участник в обединението, посочен, че ще изпълнява дейности по строителство, не е имал регистрация в ЦПРС за строежи от втора група - строежи от транспортната инфраструктура. При сключване на договора за обществена поръчка участникът е представил Удостоверение II- TV 005087 за вписване на ЕИВ ЕООД в ЦПРС за изпълнение на строежи втора група, първа до четвърта категория, но същото е издадено на 07.09.2017г. Към момента на подаване на офертата - 20.04.2017 г. и към периода на разглеждане на документите по чл. 39, ал. 2 от ППЗОП за съответствие с изискванията към личното състояние и критериите за подбор (21.04-20.06.2017 г.), Обединение Пътно строителство-Бургас не е отговаряло на изискванията от Раздел III.1.1 от обявлението за обществената поръчка. Комисията, назначена за извършване на подбор на кандидатите и участниците, не е констатирала това несъответствие между изискуемото от възложителя и декларираното от участника, не е дала възможност същите да бъдат коригирани, съответно участникът не е бил отстранен. Правилно УО и съдът са приели, че констатираното нарушение е налице, доколкото съответствието с критериите за подбор се преценява към момента на подаване на офертата. Именно към този момент кандидатът следва да отговаря на всички изисквания на възложителя. По делото е установено безспорно, че изпълнителят не е отговарял на посоченото по-горе изискване както към момента на подаване на офертата, така и към периода на разглеждане на документите от комисията. Следователно комисията е следвало да констатира това несъответствие и да отстрани участника. По този начин не би се стигнало до сключване на договор с него. Предвид изложеното правилно съдът е приел, че неотстраняването на този участник е довело до е нарушаване на разпоредбите на чл. чл. 107, т. 1, във вр. с чл. 67, ал. 1 ЗОП и чл. 54, ал. 8 ППЗОП.

2.2. По нарушението на чл. 107, т. 2, б. а ЗОП:

Съгласно т. III от Приложение 2 от документацията за участие, подробният линеен график трябва да показва етапността на изпълнението, разпределението на ресурсите и работната сила. Към линейния график трябва да бъде приложена и диаграма на работната ръка.

Това изискване, както правилно са приели и УО и съдът, не е спазено в случая, тъй като възложителят е избрал за изпълнител Обединение Пътно строителство-Бургас, в чийто линеен график не се съдържа изискващата се от възложителя информация за разпределението на ресурсите и работната сила, а именно среднодневна производителност, брой работници и необходима механизация (вид на механизацията и брой машини от съответния вид) за изпълнение на всеки от видовете строителни и монтажни работи. В офертата, представена от Обединение Пътно строителство-Бургас, е приложена диаграма на работната ръка, в която се съдържа информация за общия брой работници за всеки от дните за изпълнение на СМР. В диаграмата на работната ръка не се съдържа информация за необходимия брой работници за изпълнение на всеки от видовете СМР. Изискването на възложителя е тази информация да бъде представена в линейния график за изпълнение на строителството и именно това изискване не е спазено от изпълнителя.

Правилен е изводът на съда, че допускането и класирането на участник, който не отговаря на изискванията на възложителя, пряко нарушава принципа на равнопоставеност и свободна конкуренция.

Установената незаконосъобразност на акта за първото, констатирано с него нарушение, не се отразява на правилността на крайния извод на административния орган и на съда за неговата законосъобразност. Осъществено е нарушение на чл. на чл. 107, т. 1 ЗОП, във вр. с чл. 67, ал. 1 ЗОП и чл. 54, ал. 8 ППЗОП и на чл. 107, т. 2, б. а ЗОП.

С оглед на характера му, при прилагане на теста на Съда на Европейския съюз за преценка на третия елемент на фактическия състав на нередността вредата не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на Съюза (решение от 14 юли 2016, Wroclaw, С-406/14, EU:C:2016:562, точка 45), което прави доказан фактическия състав на нередността. Нарушението правилно е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Съобразен е конкретният размер на процентния показател 25%, предвиден за процесния вид нередност.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснати нарушения на чл. 72, ал. 4 и чл. 74 ЗУСЕФСУ. В случая разпоредбата на чл. 74 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 99 и сл. АПК е неприложима. Не е налице основание за прилагане на чл. 99 АПК, тъй като не е изменен влезлият в сила административен акт и не е увеличен размерът на определената с него финансова корекция, за посочените в акта нарушения, а е прието, че са налице нови нарушения, които представляват нередност, за което е определена нова финансова корекция. Употребеният термин доналага не е поради това, че е увеличен размерът на финансовата корекция по влезлия в сила административен акт, а за това, че с новия административен акт е определена финансова корекция за друга нередност, в съответствие с изискването за забрана на кумулация на финансовите корекции, като е приспадната сумата по предходно определената финансова корекция върху същите разходи. Ето защо в случая, тъй като нередността за нарушение на 107, т. 1 ЗОП, във вр. с чл. 67, ал. 1 ЗОП и чл. 54, ал. 8 ППЗОП и на чл. 107, т. 2, б. а ЗОП е доказана, то ръководителят на УО е имал право да доналожи на Общината финансова корекция в размер на 20% върху допустимите разходи, представляващи БФП, по засегнатия договор, без да провежда процедура по чл. 99 и сл. АПК.

По изложените съображения, като е обосновал извод за законосъобразност на оспореното решение на ръководителя на УО на ОПРР и е отхвърлил жалбата на Община Бургас, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на 100 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,