Решение № 15612 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12716/2012 г.

Решение № 15612 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12716/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сдружение "Български лекари за европейски стандарт на специализация", представлявано от председателя на Управителния съвет - Даниела Петрова, с която се оспорва Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването в частта й по чл. 3, в частта му "и ежегодно определя броя на местата за специализанти", чл. 11а, чл. 18г, ал. 5, чл. 20 и чл. 20а. С определение от 05.11.2012 г. съдът е приел за допустимо оспорването, като същото на основание чл. 188 във вр. с чл. 181, ал. 1 от АПК е съобщено чрез обявление в Държавен вестник, бр. 95 от 04.12.2012 г. По отношение оспорването на чл. 3 и чл. 18г, ал. 5 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (Наредбата) се поддържа, че установеното правомощие на министъра на здравеопазването (МЗ) да определя общия брой на годишния прием на специализанти е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 178, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ), уреждаща правомощието му ежегодно да определя единствено броя на местата за следдипломно обучение по специалности, субсидирани от държавата в съответствие с целите и приоритетите на националната здравна стратегия. По отношение нормата на чл. 11а от Наредбата са изложени доводи, че с нея се въвежда форма на принудителен труд, тъй като се отнема правото на специализиралия свободно да избира мястото на работа, и професия и се ограничава правото му на свободно придвижване и избор на местожителство. Посочва се, че оспорваната норма е в противоречие с чл. 35 и чл. 48, ал. 3 и ал. 4 от Конституцията на Република България (КРБ), както и на чл. 23 от Всеобщата декларация за правата на човека. Незаконосъобразността на чл. 20 и чл. 20а от Наредбата е обосновано със създаването на привилегирован достъп до образование на определена категория лица, който се явява дискриминационен и в противоречие с чл. 6 от КРБ. Ответната страна - министърът на здравеопазването, представляван от юрк. Денчева, оспорва основателността на жалбата. В писмената си защита, ответната страна посочва, че правомощието на МЗ да определя местата за специализанти, произтича от възложените му функции в чл. 5, ал. 1 и чл. 179, ал. 1 от ЗЗ, и същото е средство за осъществяване и реализиране на водената от министъра политика по осигуряване на националната здравна система с човешки ресурси, гарантиращо утвърждаването на достатъчен брой места за българските граждани по отделните специалности, съобразно потребностите на населението, а не съобразно наличните ресурси и възможности на обучаващите институции и атрактивността на някои медицински специалности. По отношение на законосъобразността на чл. 11а от Наредбата, се посочва, че същата урежда отношенията по реципрочност между ползите на специализанта да получи повишаване на квалификацията си чрез заплащане на неговото обучение от държавния бюджет и ползата от така вложените средства за обществото чрез повишената квалификация на специализанта, реализирана практически в работата му на конкретно работно място, посочено от МЗ, там където националната здравна система има необходимост.