Решение № 12719 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5669/2009 г.

Решение № 12719 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5669/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Сивляна Николаева Андрова и Андрей Николаев Андров против Решение № 1 от 13.02.2009 г., постановено по адм. дело № 226/2008 г. по описа на Административен съд - Враца, втори състав, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № 156 от 07.03.2007 г., на областния управител на област с административен център гр. Враца, издадена на основание § 4к, ал. 8, т. 1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, с която е одобрено изменение на плана на новообразуваните имоти за земеделските земи в землището на гр. Враца и с. Веслец, в частта на регистъра към него, относно записването на имоти № 9810378, 9810379, 9810380 и 9810381, землището на гр. Враца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде постановено ново по съществото на спора като се уважи жалбата и бъде отменена процесната заповед на областния управител в оспорената й част и се остави в сила негова Заповед № 16/2005 г. за записване на спорните имоти на касационните жалбоподатели. Ответникът - областният управител на област Враца, чрез пълномощника си адв. Иванова, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - кметът на община Враца, както и заинтересованите страни Пламен Тошев, Савка Тошева, Мария Донова Тошева, Мария Димитрова Тошева, Огнян Ананиев Тошев и Красимир Донов не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че е неоснователно възражението за нарушение на материалния закон. От доказателствата е видно, че по същество оплакванията срещу плана на новообразуваните имоти по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ не са свързани със законосъобразността на административният акт, а представляват вещноправни претенции срещу лицата, записани в плана като собственици на имота. Не се твърди, нито се установяват нарушения на плана на новообразуваните имоти, одобрен с обжалваната заповед. Също така видно от заключението на изготвената в първоинстанционното производство техническа експертиза, не може да се установи пълна идентичност на имота с № 5050001 по помощния план на собствениците, с плана на новообразуваните имоти със собственици - наследниците на Константин Пърпов. Налице е единствено идентичност по местност и площ. При наличие на спор за собственост върху един и същ имот, той може да се реши в състезателен граждански процес, а не в настоящия административен. В случай, че жалбоподателят осъществи правата си по съдебен ред, той би могъл да иска изменение на плана на новообразуваните имоти. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Враца се е развило по жалба, подадена от настоящите касатори против заповед № 156 от 07.03.2008 г., на областния управител на Врачанска област, с която е одобрено изменение в одобрения със Заповеди № 11 от 10.01.2005 г. и Заповед № 16 от 10.01.2005 г. на областния управител план на новообразуваните имоти и регистър към него, за земеделските земи предоставени за ползване на граждани, въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за териториите в землищата на гр. Враца и с. Веслец, в частта относно имоти№ 9810378, 9810379, 9810380 и 9810381 по ПНИ, които с изменението са вписани в регистъра съответно на наследници на Анани Тошев, на Светослав Донов Тошев, на Васил Донов Тошев и на Мария Донова Тошева. Заповедта е издадена на основание § 4к, ал. 8, т. 1 и 2, от ПЗР на ЗСПЗЗ. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че жалбоподателите - Сивляна Андрова и Андрей Андров са наследници на Константин Пърпов, който се е легитимирал като собственик по нот. акт от 1946 г. на имот от 4 дка, в м. "Краище" в района на гр. Враца, при описани съседи. С влязло в сила решение по гр. дело № 220/1993 г. им е признато право на възстановяване на собствеността върху 4 декара земеделска земя в м. "Краище", землището на гр. Враца. С Решение № 281-В от 11.10.1995 г. на ПК Враца на наследниците на Костадин Пърпов е признато право на собственост върху нива от 4 дка, осма категория, в м. "Краище", но е отказано възстановяването и в стари реални граници. Не се спори, че с влезлия в сила ПНИ, одобрен със Заповед № 16 от 10.01.2005 г. на областния управител, процесните имоти са отредени на наследниците на Константин Николов Пърпов, като същите са записани и в регистъра към плана като собственици на основание реституционното решение на ОСЗ. Процесното производство за изменение на влезлия в сила ПНИ е инициирано от заинтересованите лица, чрез Пламен Тошев, който е поискал изменение и вписване в регистъра към ПНИ на процесните имоти на името на Анани Тошев, Светослав Тошев, Васил Тошев и Мария Тошева, на основание представените документи за собственост - решение от 17.05.1983 г., по делбено дело № 2412/1982 г. на Районен съд - гр. Враца, с което е обявен за окончателен съставения делбен протокол. Назначена е комисия, която е разгледала искането за изменение на влезлия в сила ПНИ, приела е същото за основателно, като с оспорената заповед на областния управител, на основание § 4к, ал. 8, т. 1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрено предлаганото изменение, като спорните имоти са записани на Анани Тошев, Светослав Тошев, Васил Тошев и Мария Тошева. От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, съдът е приел за установено, че не може да се установи пълна идентичност между процесните имоти с посочените идентификатори по ПНИ с имота по нот. акт от 1946 г. на Константин Пърпов. При тези данни съдът е приел от правна страна, че за имотите, предмет на изменението в плана, съществува спор за собственост и тъй като при оспорване на ПНИ съдът проверява само правилното отразяване на данните за собствеността от административния орган, а не решава този спор, то в случая заповедта е законосъобразна. Едва след решаване на спора по общия исков ред, може да се иска промяна на ПНИ, поради което е приел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка, която не е и спорна, съдът е изградил неточни правни изводи. Същите биха били валидни, ако се оспорваше заповед на областния управител за първоначално одобряване на ПНИ, но не са приложими за настоящия случай, в който е допуснато изменение на вече влязъл в сила ПНИ, като е променено вече извършено вписване в регистъра към плана, на основание различни документи за собственост. Правилна е констатацията на съда, че и жалбоподателите и заинтересованите страни се легитимират като собственици на имоти от по 4 дка в процесната местност, като претендират за едни и същи имоти, образувани и идентифицирани с посочените идентификационни номера по ПНИ като идентични с имотите, за които имат титул за собственост. Вярно е приетото, че при това положение е налице спор за материалното право на собственост върху същите имоти, за които и двете страни имат титул и претендират. Неправилно при тези данни обаче съдът е приел, че заповедта, с която е допуснато изменение на ПНИ в частта му - регистър на собствениците, като вместо първоначално вписаните като собственици - наследниците на реституирания собственик, са вписани другите лица, легитимиращи се с други документи за собственост, е законосъобразна. Одобрявайки промяната по реда на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, административният орган на практика се е произнесъл по спора за собственост, каквито правомощия не притежава. Съдът е следвало да констатира това нарушение и да отмени заповедта. Не са налице нито основанията по § 4к, ал. 8, т. 1, нито тези по т. 2 от същият текст, на които се е позовал административния орган. В случая е налице основанието по § 4к, ал. 8, т. 1, изр. второ от ПЗР на ЗСПЗЗ - налице е спор за материално право, при което според изрично визираното в нормата, заинтересованите лица следва да осъществят правата си по съдебен ред, едва след което да се преценява възможността за допускане на изменение на вече влезлия в сила ПНИ, съответно налице ли е непълнота или грешка в помощния план, въз основа на който е изработен и приет ПНИ. Приемайки наличие на грешка в плана, без предварително да е решен спора за собственост, областният управител е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Заповедта на областния управител, съответно решението на съда, с което същата е потвърдена, като е отхвърлена жалбата е неправилно, тъй като е нарушен материалния закон - нормата на § 4к, ал. 8, т. 1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същото следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, след отмяната на съдебното решение и на заповедта на областния управител, настоящият състав следва да се произнесе по същество, като отхвърли искането за изменение на основание § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ на влезлия в сила ПНИ, в частта относно процесните имоти. По изложените съобщения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение