Решение № 2697 от 14.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Дароген ЕООД, гр. София, подадена чрез адв.Т.Бойновски, против Решение 7797/21.12.2021 г., постановено по адм. дело 8994/2021 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен Акт /РА/ Р-22002220002325-091-001/27.01.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта му изменена в хода на административното му обжалване с Решение 775 от 17.05.2021 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. София.

В касационните жалби се излагат доводи, за неправилност на съдебния акт, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Аргументите могат да бъдат обобщени по следния начин: 1. Неправилно съдът е приел, че от ревизираното лице не е оспорено стореното на основание чл. 78 от ЗКПО увеличение на декларирания СФР за 2016 г. за данъчни цели със сумата от 449 295,52 лева и като не се е произнесъл по тези възражения на страната е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. Неправилно съдът не е релевирал, че нито в РД, в РА и/или в Решението на Директора на Дирекция ОДОП гр. София е посочено правното основание въз основа на което е счетено, че следва да се извърши посоченото увеличение по реда на чл. 78 от ЗКПО, а и не е изложил собствени мотиви по този въпрос; 3. По същество необосновано е приел, че за сумата от 449 295,52 лева е доказано от приходната администрация, че съставлява приход от продажба било то на стоки, на продукция и/или на услуги по смисъла на Счетоводен стандарт (СС) 18 Приходи , при липсата на доказателства, събрани по делото, които да установяват този факт; 5. Най-сетне се възразява, че дори и в този случай органите по приходите не са спазили принципа на съпоставимост на приходите и разходите, залегнал в чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч (отм. през 2015 г.), като не са издирила и установили размера и на съпоставимите разходи.

Подробни аргументи се излагат в касационната жалба, поддържани в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния му представител адв. Калчев. Настоява за отмяна на съдебния акт и отмяна на РА в оспорената му пред съда част. Заявява претенция за присъждане на сторените в процеса разноски пред двете съдебни инстанции, за което представя и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба Директор на Дирекция ОДОП гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Дечева оспорва касационната жалба. Счита решението на АССГ за правилно, обосновано и законосъобразно, съобразно и подробните съображения, изложени в решението на Директора на Дирекция ОДОП гр. София. Настоява за оставянето му в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е депозирана срещу подлежащи на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Всъщност предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ съгласно жалбата на Дароген ЕООД, с която е бил сезиран като единство от обстоятелствена част и петитум, е законосъобразността на РА Р-22002220002325-091-001/27.01.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта му изменена в хода на административното му обжалване с Решение 775 от 17.05.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП - гр. София, с която (съобразно изменението в хода на административния контрол, бел. моя) е установено на ревизираното лице публично задължение за корпоративен данък за внасяне за 2016 г. в размер на 51 055,81 лева, ведно с лихви за забава в размер на 19 828,26 лева.

Така вмененото задължение е функция на формиран от органите по приходите данъчен финансов резултат данъчна печалба в размер на 527 370,72 лева, в резултат на:

• деклариран Счетоводен финансов резултат (СФР) печалба в размер на 123 597,60 лева;

• преобразуване на СФР за данъчни цели в посока неговото увеличаване на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата от 449 295,52 лева, неосчетоводени приходи;

• намаление на СФР на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата от 16 812,67 лева, възприети като съпоставими разходи на неотчетените приходи, съгласно Решението на Директора на Дирекция ОДОП гр. София;

• непризнато намаление на счетоводния финансов резултат на основание чл. 70 ал. 1 от ЗКПО, поради липса на данъчна загуба за пренасяне в размер на 123 597,60 лева;

• на практика намаление на СФР със сумата от 45 522,40 лева;

Административен съд София-град е приел, че оспорването на РА е процесуално допустимо, като предприето в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, от легитимно лице, против подлежаща на оспорване част от РА, изменен в хода на административното му оспорване, но по същество за неоснователно.

За да обоснове преценката си за неоснователност на предявената жалба първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

Прието е, че РА е издаден от компетентни органи по приходите и при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да посягат на валидността на тази категория индивидуални административни актове.

След което съдът е пристъпил към излагане на фактическите си и правни съображения по всяка една от оспорените констатации на приходната администрация, като е възприел извода за материалната законосъобразност на РА в оспорената му част (а именно това е обхватът на касационния контрол), поради следното:

Установено е в хода на ревизията, че Дароген ЕООД е закупило компютърни облачни капаците от Интерарт груп ЕООД, съгласно издадени от това дружество фактури.

Доставките са възприети за осъществени между двамата търговци съгласно Решението на Директора на Дирекция ОДОП гр. София, в частта му, с която е отменен РА в частта му по ЗДДС.

Правилно според състава на АССГ отчетените като текущи за 2014 г. разходите във връзка с тези покупки в размер общо на 899 386,67 лева е възприето от органите по приходите, че е следвало да се отчетат като разходи за бъдещи периоди, поради което и правилно не са признати за данъчни цели на основание чл. 77 ал. 1 от ЗКПО, в следствие на което правилно за 2015 г. и 2016 г. не е признато в хода на ревизията стореното от ревизирания субект намаления приспадане на данъчна загуба по реда на чл. 70 ал. 1 от ЗКПО.

След което първостепенният съд е изложил и съображения, че стойността на отчетените през 2014 г. разходи за услуги по фактурите, издадени от Интерарт груп ЕООД формират данъчна постоянна разлика, като за същите не можело да бъде прието, че са документално обосновани доколкото не било доказано, че действителният доставчик е вписан във фактурите, т.е. на лице е хипотезата на чл. 16 ал. 1 от ЗКПО, поради което и правилно било становището на органите по приходите, изразено в РА, че тези разходи не могат да бъдат признати като намаление на финансовите резултати за следващите данъчни периоди, през които ще бъдат отчетени съответните приходи от услуги.

Прието е на следващо място, че разпоредбата на чл. 156 ал. 2 от ДОПК не допуска оспорване на РА по съдебен ред в частта му, в която не е оспорената по административен, поради което и не била спорна констатацията за неправилно отчетена като приходи по аванс сумата от 449 295,52 лева. Въпреки това съдът е изложил и съображения, че тази сума, формирана като разлика между декларираните продажби по ЗДДС за периода в размер общо на 729 543,69 лева и приходите по кредита на сметки от група 70 в размер общо на 280 247,17 лева, съставлява приходи, които неправилно са отчетени по сметка 412 клиенти по аванси . С позоваване на чл. 78 от ЗКПО във вр. с чл .4 ал. 1 т. 1 от ЗСч (отм. ДВ бр. 95 от 2015г. ) и т.5т.1 от СС 18 Приходи , съдът е възприел че се касае за неосчетоводени съгласно изискванията на нормативен акт приходи, с които правилно е коригиран СФР на дружеството за 2016 г.

Най-сетне съдът е повторил съображенията на Директора на Дирекция ОДОП гр. София относно на практика намалението на СФР на дружеството в хода на ревизията със сумата от 45 522,40 лева във връзка с издаденото КИ 69/01.10.2016 г.

С тези мотиви съдът е възприел материалната законосъобразност на РА в оспорената му част и е отхвърлил жалбата на дружеството.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т.е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

Що се касае до твърденията за процесуални нарушения в дейността на съда, свеждащи се до това, че не е обсъдили възраженията на оспорващия касателно извършеното увеличение на СФР на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата от 449 295,52 лева, се констатира, че макар и формално да е приел, че липсва оспорване от Дароген ЕООД на същата констатация, всъщност са изложени съображения както от фактическа и правна страна и то в аспекта именно на възраженията на страната.

Следва да се посочи, че както Директорът на Дирекция ОДОП гр. София, така и съдът неправилно са приели, че дружеството не е оспорило извода на органите по приходите, че са на лице неотчетени приходи в посочения размер за 2016 г., за които е приложимо правилото на чл. 78 от ЗКПО, както правилно е изтъкнато в касационната жалба, но тази неточност, предвид посоченото, не може да се възприеме като допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК.

Касационната инстанция при проверка на така изведеното касационно основание (най-общо казано за липсата на мотиви) констатира, че съдебният акт принципно отговаря на изискването на чл.172а ал.2 от АПК, респ. чл.235 ал.2 от ГПК, за мотивираност, а и на тези на чл.236 ал.2 и чл.12 от ГПК за постановяването му въз основа на възприетите от съда факти и обстоятелства, произтичащи от събраните при съдебното дирене писмени доказателства и доказателствени средства, при обсъждане на възраженията на страните, като съдът е сторил собствени (макар и лаконични) фактически и правни установявания.

По обосноваността на съдебния акт и неговата материална законосъобразност, които следва да бъдат разгледани общо, касационната инстанция констатира следното.

Всъщност правилно и обосновано първостепенният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите и при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да посягат на валидността на тази категория индивидуални административни актове.

Неправилни и необосновани обаче се преценят от касационната инстанция изводите на съда по правилното приложение на материалния закон при издаването на РА в обсъжданата му тук част.

Основателни са касационните оплаквания за необоснованост на част от фактическите изводи на състава на АССГ, спрямо събраните по делото доказателства и доказателствени средства, което по същество е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

1. Относно непризнатата данъчна загуба в размер на 123 597,60 лева.

Констатира се, че съгласно неоспорената пред съда част от РА за 2014 г., при съобразяване постановеното от Директора на Дирекция ОДОП гр. София Решение, че СФР на дружеството за този отчетен период е преобразуван на основание чл. 77 във вр. с чл. 24 ал.1 и ал. 4 т. 1 б. а от ЗКПО в посока неговото увеличение със сумата от общо 899 386,67 лева, съставляваща разходи за покупка на компютърни облачни капацитети по издадените от Интерарт груп ЕООД фактури, които доставки са възприети за реално осъществени (така Решението на Директора на Дирекция ОДОП гр. София, вкл. и в частта му по ЗДДС).

Като краен резултат, а и като последица от други констатации на органите по приходите, за 2014 г. с влязлата в сила част на РА е формиран нулев данъчен финансов резултат, вместо декларираната от лицето счетоводна и данъчна загуба в размер на 951 386,67 лева.

За 2015 г. съгласно също неоспорената по съдебен ред част от РА е формирана данъчна основа за облагане по ЗКПО, съответно държим корпоративен данък, ведно с лихви за забава.

Или правилно първостепенният съд е установил от фактическа страна, че липсва данъчна загуба за пренасяне по реда на чл. 70 ал. 1 от ЗКПО вкл. и през 2016 г.

2. Относно преобразуване на СФР за данъчни цели в посока неговото увеличаване на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата от 449 295,52 лева, възприета като неосчетоводени приходи и стореното намаление на СФР на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата от 16 812,67 лева, възприета като съпоставими разходи, съгласно Решението на Директора на Дирекция ОДОП гр. София.

Както се посочи по-горе на лице е спор между страните и той се свежда на първо място до това дали установената разлика между оборотите по сметки от група 70 и данните от дневниците за продажби и СД по ЗДДС, отразена по сметка 412 Клиенти по аванси , съставлява реализиран от Дароген ЕООД приход, който подлежи на облагане с корпоративен данък през 2016 г., съответно какъв е размерът на съпоставимия му разход и намерил ли е същият отражение при формиране на СФР на дружеството.

Приложеното от органите по приходите правилото на чл. 78 от ЗКПО изисква при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице .

От своя страна чл. 3, ал. 2 от Закона за счетоводството /ЗСч/, предвижда че предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред.

За тази цел те изготвят финансовите отчети, които трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал (чл. 24 ал. 1 от ЗСч), като вярното и честното представяне изисква достоверно показване на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в приложимите счетоводни стандарти (чл. 24 ал. 2 от ЗСч). Най-сетне чл. 26, ал. 1, т. 4 от същия закон изисква предприятието да изготвят финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването, т.е. ефектите от сделки и други събития да се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и да се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.

Макар и да липсва посочването им в РД, РА и Решението на Директора, това правилно не е релевирано от състава на АССГ като достатъчно основание за отмяна на РА, при съобразяване и правомощията му по чл. 160 от ДОПК.

Същественото е, че органите по приходите е следвало да установяват наличието на реализирани от ревизирания субект приходи, които е следвало съобразно посочените изисквания на ЗСч и приложимите Национални счетоводни стандарти /НСС/ (виж чл. 34 ал. 1 от ЗСч) да бъдат отчетени през текущата 2016 г. (касае се до положителен факт от обективната действителност, поради което и доказателствената тежест е изцяло за данъчната администрация, както по правилото на чл. 170 ал. 1 от АПК във вр. и с § 2 от ДР на АПК, така и по общото такова на чл. 154 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, а и § 2 от ДР на ДОПК), съответно при съобразяване и общите принципи на законност (чл. 2 от ДОПК), обективност (чл.3 от ДОПК) и служебно начало (чл.5 от ДОПК) да установяват и съпоставимите на тези приходи разходи, които също да намерят отражение при формиране на данъчната основа за облагане с корпоративен данък , както разпорежда и чл. 78 от ЗКПО.

В този порядък основателни са касационните оплаквания, че необосновани спрямо събраните в хода на съдебния процес, а и в хода на развилото се ревизионно производство, доказателства и доказателствени средства, са фактическите установявания на състава на АССГ, че органите по приходите са установили при условията на пълно доказване, че през 2016 г. са на лице неотчетени приходи от продажби, неясно на стоки, продукция и/или услуги (при съобразяване и приложимият НСС 18 Приходи ), в размер на 449 295,52 лева.

По делото липсват приложени първични счетоводни документи (фактурите, издадени от Дароген ЕООД), липсват договорите, сключени с неговите клиенти, липсват каквито и да било други доказателства в тази насока.

Напълно необосновано Директорът на Дирекция ОДОП гр. София е посочил, че в раздела по ЗДДС извършените продажби за периода са признати за реализирани в пълен размер , което е възприето безкритично и от състава на съда.

В раздела по ЗДДС както на процесния РА, ката и на предхождащия го РД, единствените установявания са относно фактурите, издадени към Мениджмънт Комплекс ЕООД и Алегра Импулс ЕООД, вкл. и тази част от тях, която касае доставката на коментираните компютърни облачни капацитети, за приходите, по които изрично е прието, че са надлежно декларирани, а в съставените в хода на първоначалното ревизионното производство РА и РД към него (л.165 и сл. от досието на адм. дело 8994/2021 г.) изводите на органите по приходите са в насока, че не са представени относими доказателства, удостоверяващи реално извършени облагаеми доставки , като данъкът е определен като дължим на основание чл. 85 от ЗДДС. Каквито и да било допълнителни доказателства не са събирани от органите по приходите в хода на вторното ревизионно производство.

Или фактът, че данните от кредита на сметки от гр. 70 не кореспондират с данните от дневниците за продажби и подадените справки-декларации по ЗДДС в рамките на спорната 2016 г., сам по себе си не обосновава такъв извод, вкл. и за неправилното счетоводно отчитане на данъчните основи по същите фактури по сметка 412 Клиенти по аванси .

Единствено по делото е доказано, че общо осчетоводените през 2016 г. приходи са в размер на 280 247,17 лева, от които 157 468,17 лева са приходите от продажби на стоки и 122 780 лева от продажби на услуги, срещу което са осчетоводени разходи в размер на 156 650,57 лева, съставляващи отчетната стойност на продадените стоки.

Или обосновано е да се приеме, а очевидно това е възприето и от Директора на Дирекция ОДОП гр. София, че липсват осчетоводени съпоставими разходи във връзка с приходите от продажбата на услуги компютърни облачни капацитети.

Това намира логичното си обяснение във факта, че разходите по фактурите, издадени от Интерарт Груп ООД, са осчетоводени от дружеството в пълния им размер през 2014 г., което не е признато в хода на ревизията (в тази му част РА, не е предмет на съдебния контрол).

С изменително решение на Директора на Дирекция ОДОП гр. София доставките по фактурите, издадени от Интерарт груп ЕООД, са приети за реално осъществени и че не са укрити, т.е. разходът по същите за документално обоснован по смисъла на чл. 10 от ЗКПО, като не е на лице и хипотезата на чл. 16 ал. 1 от ЗКПО, а е формирана данъчна времева разлика по смисъла на чл. 24 ал. 2 т. 1 от ЗКПО, за която е приложимо правилото на чл. 24 ал. 4 т. 1 б. б от ЗКПО за обратното й проявление. Т.е. тези разходи в съответния им на осчетоводените през 2016 г. приходи от продажби на компютърни облачни капацитети размер е следвало да намерят отражение в намаление на СФР за 2016 г.

Разбира се това следва и от правилото на чл. 78 от ЗКПО изискващо корекция на СФР не само с приходите, но и с разходите, които макар и да е следвало не са били отчетени от данъчно задълженото лице.

В този смисъл напълно необосновано първостепенният съд е приел, че се касае до данъчна постоянна разлика (било то и в обхвата на чл. 26 т. 2 от ЗКПО), т.е. до разходи, които не са признати за данъчни цели, вкл. и е възприел напълно необосновано и наличието на основанието по чл. 16 ал. 1 от ЗКПО, за да отрече възможността за отчитането на разходите, в годината на осчетоводяването на приходите от последващата продажба на същите тези компютърни облачни капацитети на клиенти на Дароген ЕООД, което всъщност е в противоречие и с установяванията на ответника по касация.

Основателни са оплакванията в касационната жалба и за неправилно определен размер на съпоставимия на осчетоводените приходи от продажбата на компютърни облачни капацитети в размер на 122 780 лева (ефектите от евентуалното разваляне на част от сделките е въпрос на данъчно регулиране през съответния данъчен период, който не е 2016 г.) разход.

Установеният съобразно декларираните в пълен размер приходи и разходи от продажба на стоки процент на надценка от 0,519216, използван от дружеството през 2016 г. (подходът и на Директорът на Дирекция ОДОП гр. София е бил за определяне размера на разходите като съотношение между тях и декларираните приходи), обосновава извод за съпоставими на отчетените приходи от продажби на услуги разходи в размер на 122 142,51 лева, а не само възприетите от Директора на Дирекция ОДОП гр. София в размер от 16 812,67 лева.

Или при липсата на доказване факта на реализирани приходи в размер на 449 295,52 лева през 2016 г., т.е. липсата на доказано нарушение на счетоводното законодателство - чл. 3, ал. 2 и чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч, следва да се приеме че неправилно е преобразуван СФР на дружеството в посока увеличение на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата от 449 295,52 лева, респ. че в нарушение на същите нормативни изисквания данъчно задълженото лице е пропуснало да осчетоводи разходи в размер на 122 142,51 лева, като в нарушение на чл. 24 ал. 4 т. 1 б. б от ЗКПО и на чл. 78 от ЗКПО със същата сума органите по приходите не са намалили СФР за 2016 г. за нуждите на определяне на данъчния финансов резултат, респ. е сторено но само със сумата от 16 812,67 лева от Директора на Дирекция ОДОП гр. София.

Или в тази му част съдебният акт се възприема като неправилен поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, по така изложените от касационната инстанция съображения, което ще намери отражение при изчисляването на дължимия корпоративен данък.

3. Относно възприетата от съда липса на правно основание, а и всъщност допусната грешка от органите по приходите, за намаление на СФР със сумата от 45 522,40 лева в касационната жалба липсват съответни оплаквания.

В тази част фактите са правилно установени от първостепенния съд, сторените правни изводи кореспондират с приложимия материален закон, поради което и касационната инстанция препраща към същите на основание чл. 221 от АПК. Макар и пред първата инстанция да е стоял въпросът относно приложението на чл. 160 ал. 6 от ДОПК, това ще бъде съобразено от касационната инстанция при определяне на дължимия корпоративен данък.

4. Съобразно така дадените разрешения на повдигнатите пред касационната инстанция въпроси относно приложението на материалния закон се следват и изводите относно формираната данъчна основа и дължими корпоративен данък от ревизирания субект за 2016 г.

Подадена е ГДД за 2016 г. с деклариран СФР печалба в размер на 123 527,60 лева.

При липсата на основание по чл. 78 от ЗКПО за коригирането му в посока увеличение със сумата от 449 295,52 лева; при наличието на основание по чл. 24 ал. 4 т. 1 б. б от ЗКПО за обратно проявление на данъчна времева разлика в размер на 105 329,84 лева (122 142,51 лева 16 812,67 лева, признати от ответника по касация) и при неправилното му намаление със сумата от 45 522,40 лева, се формира положителен данъчен финансов резултат в размер на 1 455,09 лев, и при липса на основание за приспадане на данъчна загуба по реда на чл. 71 от ЗКПО - дължим корпоративен данък в размер на 145,51 лева, за несвоевременното разчитане с бюджет на който на основание чл. 175 от ДОПК се дължат и лихви за забава.

Като краен резултат дължимият корпоративен данък за 2016 г. е в размер на 145,51 лева, ведно с прилежащи лихви за забава, като до пълния установен размер на задължението и лихви за забава, съответно в размер на 51 055,81 лева и 19 828,26 лева, РА, изменен в тези му части с Решението на Директора на Дирекция ОДОП гр. София е неправилен и незаконосъобразен.

Не до тези изводи в тяхната цялост е достигнал първоинстанционният съд, поради което и решението на Административен съд София-град се явява незаконосъобразно, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, касационни основания по чл. 209 г. 3 от АПК, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА, изменен с Решението на Директора на Дирекция ОДОП гр. София, в частта му за разликата над 145,51 лева до пълния размер на вмененото задължение за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 51 055,81 лева и в частта за съответните на тази разлика лихви за забава. В тези му части решението следва да се отмени и вместо него да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени РА като незаконосъобразен относно така вменените публични вземания.

В останалата му част, с която е отхвърлена жалбата против РА, решението като правилно и нестрадащо от релевираните в касационната жалба породи, следва да бъде оставено в сила.

За разноските.

При този изход на спора съдебния акт подлежи на отмяна и в частта му за разноските.

На касатора съобразно изхода на правния спор и своевременно заявената претенция за това, се дължат разноски в размер на 9 989 лева, изчислени при доказан общ техен размер от 10 018 лева, общ материален интерес на правния спор от 70 884,07 лева, съразмерно на уважената част от жалбата.

Предвид своевременно заявената претенция от Директора на Дирекция ОДОП гр. София, на тази страна се дължат разноски за всяка една от съдебните инстанции, под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 26 лева, изчислено съразмерно на отхвърлената част от жалбата, при съобразяване общия материален интерес на правния спор /70 884,07 лева/ и приложимата редакция на Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на приключване на съответните устни състезания.

Или като краен резултат, НАП (виж § 1 т. 6 от ДР на АПК) следва да бъде осъдена да заплати на Дароген ЕООД сумата от 9 989 лева, респ. юридическото лице да бъде осъдено да заплати на НАП сумата от 26 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение