Решение № 3963 от 26.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 522/2022 г.

Решение № 3963 от 26.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 522/2022 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020", подадена чрез пълномощник, против решение № 5580 от 6.10.2021 г., постановено по адм. д. № 2781/2020 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негово решение №РД-16-122/11.02.2020 г. за отказ от верификация на разходи по направено от "Ай Мобилити" ООД искане за окончателно плащане по сключен административен договор за безвъзмездна финансова помощ. Според касатора решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че административният акт съдържа фактически и правни констатации, като част от мотивите са инкорпорирани в уведомително писмо изх. № 26-А-194/11.02.2020 г. Сочи, че в акта подробно са описани изчисленията на общо отчетените разходи съобразно подадените от дружеството счетоводни документи и финален отчет, размера на допустимите разходи съобразно представената документация от бенефициера, както и изчислението на допустимите разходи при съобразяване с предходни плащания по отношение разходите за възнаграждения и при приложение на одобрените Условия за кандидатстване, с които бенефициерът е запознат. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от дружеството жалба. Претендира разноските по делото. Ответникът "Ай Мобилити" ООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък с доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че "Ай Мобилити" ООД като бенефициер по сключен между страните административен договор за безвъзмездна финансова помощ е изпълнил проект "Разработване на прототип на иновативна електрическа двуколесна самобалансираща се инвалидна количка, базирана на платформата на Segway". С решение № РД–16-125 от 31.01.2019 г. на дружеството е определена финансова корекция от 45, 83 % от размера на безвъзмездната финансова помощ, предоставена с договора. Този акт е отменен по съдебен ред с влязло в сила на 29.01.2021 г. решение по адм. д. № 11897/2020 г. на Върховния административен съд. Бенефициерът е подал искане за окончателно плащане и финален отчет на 29.11.2019 г. за периода 27.10.2018 г. – 01.08.2019 г. След като е извършил документална проверка по искането, ръководителят на УО на ОПИК е издал оспореното пред административния съд решение № РД-16-122 от 11.02.2020 г., с което е отказал верификация на поискани разходи в размер на 56376, 63 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, чл. 62 във връзка с чл. 63 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). От фактическа страна органът е посочил, че общият отчетен размер на разходите за възнаграждения за целия период на изпълнение на проекта е 195 972, 26 лв., представляващи 84, 23 % от общо отчетените разходи в размер на 232 659, 39 лв. Предвид изискването на т. 14. 2. "Допустими разходи", подт. 1 от Условията за кандидатстване максимално допустимите разходи за възнаграждения са до 60% от общите разходи. Следователно, при общо отчетени разходи от бенефициера по целия договор в размер на 232 659, 39 лв. (съответно 126 031, 59 лв. при наложена финансова корекция от 45, 83%) органът е изчислил, че максимално допустимите разходи за възнаграждения са в размер на 139 595, 63 лв. (съответно 75 618, 95 лв. при наложена корекция). При съобразяване с одобрените с първия междинен отчет разходи за възнаграждения от 58191, 21 лв. органът е сметнал максимално възможните за одобрение разходи за възнаграждения по окончателния отчет в размер на 17427, 74 лв. От правна страна органът е обосновал извода си с чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ и т. 14. 2. "Допустими разходи", подт. 1 от Условията за кандидатстване, поради което е приел исканата сума за разликата от 56 376, 63 лв. за недопустим разход. Съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Обосновал се е, че за да се счита изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, оспореният акт трябва да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти за произнасянето на органа и които обосновават съдържанието на обективираното в акта волеизявление за отказ от верификация на посочените разходи като недопустими. Приел е, че органът не е изложил никакви конкретни факти и обстоятелствата, относими към посоченото в акта основание, а именно, че тези разходи не са включени в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ или в одобрения проект категории разходи. Единственият мотив в решението е, че размерът на поисканите суми за верификация, представляващи направени разходи за възнаграждения, надвишава максимално допустимия размер по т. 14. 2 от Условията за кандидатстване. Съдът е заключил, че органът не е изпълнил императивното изискване за мотивиране на акта от фактическа страна, което в същото време да бъде относимо и към посоченото в решението правно основание за отказ. Според съда от изложението на органа не е ясно как са установени приетите като допустими разходи като величина, нито по какъв начин е изчислен и определен размерът на допустимите разходи за възнаграждения в хипотезата на т. 14. 2 от Условията за кандидатстване, съответно, как е формиран размерът на приетите като недопустими разходи за възнаграждения, за които се отказва верификация - т. е липсват конкретни фактически установявания и обективирана преценка за наличието на неподлежащ на верификация като недопустим разход в размер на 56376, 63 лева. Въз основа на приетото съдът е формирал извод за незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като посочените в акта фактически обстоятелства са лаконични и препятстват тяхната съдебна проверка, а също и дали те съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Поради това е отменил решението на ръководителя на УО и му е върнал преписката за ново произнасяне по подаденото от дружеството искане за окончателно плащане. Решението е неправилно. Съгласно чл. 59 ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период се определят с нормативен акт на Министерския съвет. За всяка процедура по програма по чл. 3, ал. 2 се определят: 1. допустимите категории разходи и максималните размери на разходите, ако има такива; 2. методът, приложим за определянето на разходите, и условията за изплащане на безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ, когато за тях се прилагат формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 – 4 ЗУСЕСИФ; 3. при проекти, които генерират приходи - методът, по който нетните приходи се приспадат от разходите за проекта; 4. специфичните условия, на които да отговорят разходите, за да се третират като допустими, включително условията, при които проектът се смята за осъществен извън програмния район. За допустимостта на разходите е необходимо те да бъдат заложени като разход в проектното предложение, да са направени в срока съобразно графика на дейностите и да са необходими за постигане на поставените цели. По направено искане за плащане разходите се верифицират въз основа на документите по чл. 60, ал. 3 ЗУСЕСИФ, представени от бенефициера, чрез извършване на управленски проверки. В конкретната процедура е извършена проверка по документи. Правилно съдът е посочил, че за да бъде един административен акт законосъобразен, следва да е мотивиран, да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни съображения - фактически и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право. Мотивите са задължителен реквизит на административния акт и съставляват изложение на направените от административния орган разсъждения по фактите и обстоятелствата от значение за случая. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК винаги е основание за отмяна на акта, доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. Според настоящия касационен състав изводът на първоинстанционния съд за немотивираност на оспореното решение на ръководителя на УО на ОПИК е неправилен. Актът съдържа конкретни фактически установявания, които органът е подвел под посочените правни основания, въз основа на които е формирал властническото си волеизявление. Установяването на фактическото основание означава органът да посочи правнорелевантните факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. В т. 1. 1 ръководителят на УО е посочил, че по проекта предвидените разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) са 204550, 00 лв. С първи междинен отчет са одобрени разходи, от които 58191, 21 лв. разходи за възнаграждения. Органът е мотивирал отказаната сума, като е извършил изчисленията по представената документация съобразно размера на отчетените разходи за възнаграждения по финалния отчет, съотнесен съм общия отчетен размер на разходите за възнаграждения за целия период на изпълнение на проекта и предвид общия размер на допустимите разходи по проекта, при съобразяване с изискването на т. 14. 1 от Условията за кандидатстване, в които е определен максимален размер на допустимите разходи за възнаграждения 60% от общо допустимите разходи по проекта. Посочил е за коя допустима дейност се отнася, в кой документ са включени и в каква част тези разходи приема за недопустими и на какво основание. Ръководителят на УО е конкретизирал основанието по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ и е посочил нарушените правила в документ по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ - Условията за кандидатстване. В уводната част на оспорения акт са посочени и процесуалните разпоредби, относими към производството по верифициране на разходи. В диспозитива на акта - т. 1. 1, е конкретизирал бюджетния раздел и размера на отказаните разходи. Ето защо касационният съдебен състав приема, че актът е издаден в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Дали изложеното в акта е съответно на действителните факти и дали правилно е приложен материалния закон, са въпроси, които се отнасят до проверката за материалната законосъобразност на акта. Предвид изложенот, изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт поради липса на конкретни фактически установявания, които да кореспондират с посочената от органа правна квалификация, е неправилен. Решението следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане, при което съдът трябва да извърши проверка дали посочените от органа фактически основания се установяват от доказателствата по делото и дали съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на приетата от органа за нарушена правната норма. Извършването на такава проверка за първи път в касационното производство е недопустима. При новото разглеждане съдът следва да извърши проверка на сумите, посочени в акта, предвид представените по делото счетоводни документи, като при липса на специални знания потърси помощ от вещо лице. В оспорения административен акт органът е направил общи изчисления, които са въз основа именно на представените от бенефициера счетоводни документи. Съдът следва да провери съответствието на сумите по общо допустимите разходи с изискването на Условията за кандидатстване по отношение на претендираните разходи за възнаграждения, като съобрази и това, че наложената финансова корекция на основание посоченото в акта решение се изпълнява по друг ред, а не в производство по верификация. С оглед изхода на спора въпросът за съдебните разноски следва да бъде решен при новото произнасяне на Административен съд София-град на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд