Решение № 3534 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1151/2017 г.
ВАСVI отделение20.03.2018 г.докладчик т Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2349-9.12.2016 г. на Административен съд П. по адм. дело № 1183/2016 г. ОСЪЖДА ТП на НОИ П. да заплати в полза на В. А. В. с адрес в гр. П. разноски в размер на 300/триста/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 3534 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1151/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ П. против решение № 2349-9.12.2016 г. на Административен съд П. по адм. дело № 1183/2016 г. С него се отменя решение № 2153-15-114/27.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ П., с което е оставена без уважение жалба на В. А. В. с адрес в гр. П. срещу разпореждане № 5406054604 по протокол № 01411 от 19.10.2015 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ П. и изпратена преписката на органа за ново произнасяне при спазване указанията по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, В. А. В. взема становище чрез процесуален представител в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административен съд е образувано по жалба на В. В. срещу цитираното решение и разпореждане, с които му се определя пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО в минимален размер. Няма спор по фактите относно това, че за периода 1.01.2000 г. - 31.12.2004 г. не са били внасяни осигурителни вноски в качеството на самоосигуряващо се лице, поради която причина не е била заверена осигурителната книжка на Вардарев. На това основание не е била отпусната пенсия в реален размер на основание чл. 70, ал. 3 КСО, а в минимален размер, който ще бъде променен при представяне на доказателства за осигурителен стаж и доход. Съдът е приел незаконосъобразност на решението при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на административно производствените правила. Приел, че административният орган няма възможността да отказва приложението на чл. 70, ал. 3 КСО, а на база съществуващите, представени и събрани от органа доказателства следва да се произнесе, каквото е съдържанието на функционалните му задължения. Също така, че действията на органа реализират и непредвидена в закона последица, освен незачитането на периода без осигурителни вноски за осигурителн стаж поради което решението и разпореждането са отменени и делото изпратено като преписка на органа за ново произнасяне. Решението е правилно. Касационната жалба по съдържание възпроизвежда съдържанието на защитата пред административния съд, доводи които са били обсъдени с решението по съществото на спора. Съдът е приел при безспорна фактическа обстановка неправилно приложение на материалния закон, свързан с приложението на чл. 70, ал. 3 КСО. При определяне на пенсия в минимален размер без да е формиран индивидуален коефициент, вместо да се вземат предвид всички налични законови материални предпоставки за определяне размера на пенсията, администрантивния орган е постановил незаконосъобразен административен акт при неправилно приложение на материялния закон и при съществено нарушение на адиминистративно производствените правила, както е приел и административния съд в обжалваното решение. Изведените правни изводи на съда се споделят от настоящата инстанция като съответни на материалния закон и при липса на на сочените касационни основания за отмяна на решението, същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски за настоящата инстанция, своевременно поискани и доказани в размер на 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение