Решение № 311 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6559/2018 г.

Решение № 311 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6559/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на С. Тодоров от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Иринчев, против решение № 117 от 19.03.2018 г., постановено по адм. дело № 925/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка (ПАМ) – принудително задържане на пътно превозно средство, по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, наложена на 13.11.2017 г. и съобщена със съобщение № 66546/13.11.2017 г. от служители на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД ("ОДПГ" ЕООД), [населено място]. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че е неправилен извода на АС – гр. Велико Търново, че оспорената ПАМ е наложена от компетентен орган, като твърди, че издателят й не е компетентен. Посочва, че служби на контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2 от ЗДвП могат да бъдат структурни звена в администрацията, които са съответно и административни органи, а в настоящия случай мярката е наложена от търговско дружество – "ОДПГ" ЕООД, което не може да има качеството на административен орган. Твърди и че не са били налице предпоставки за налагане на ПАМ в противоречие с приетото от първоинстанционния съд, тъй като такса паркиране в [населено място] се дължи при престой от поне 30 мин., а в конкретния случай той е паркирал за по – малък период - 10 мин. Посочва, че такса се дължи едва след изтичане на 30 – те мин., поради и което не е било налице предпоставка за налагане на ПАМ по принудителното задържане на ППС. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се прогласява за нищожна наложената ПАМ или се отменя като незаконосъобразна. Претендира разноски. Касаторът излага доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебният акт да бъде отменен и спорът да бъде решен по същество с отмяна на оспорената ПАМ. Ответникът служител на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД ("ОДПГ" ЕООД) при община Велико Търново не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предмет на съдебен контрол е законосъобразността на ПАМ - "принудително задържане с техническо средство на пътно превозно средство – лек автомобил ДК [рег. номер на МПС], паркиран без да е заплатена дължимата такса за платено паркиране". Приел е, че мярката за административна принуда е приложена на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП от служител на "ОДПГ" ЕООД, [населено място]. Приел е, че оспорената ПАМ е наложена от компетентен орган, тъй като съобразно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП службите за контрол определени от кмета на общината, могат да използват технически средства за задържане на автомобил, за което не е заплатена дължимата се държавна такса за платено паркиране по чл. 99, ал. 2 от ЗДвП. Приел е, че със заповед № РД 22 – 1490 от 17.09.2014 г. на Кмета на общината за служба за контрол на дейността по паркиране е определена "ОДПГ" ЕООД, а лицето приложило ПАМ е служител на дружеството, като в длъжностната му характеристика е изрично регламентирана дейността му на контрольор. Приел е, че са налице и материално правните предпоставки за налагане на мярката, а именно да е налице паркиране на МПС в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане на такса и такова плащане не е извършено към установения за валидността на плащането момент. Приел е, че условията за гореизложените елементи от фактическия състав, при наличието на които може да се наложи ПАМ, са разписани в Наредбата за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на [населено място]. Приел е, че съобразно установените в нея правила, са били налице елементите от фактическия състав за налагане на ПАМ, а именно паркиране на ППС без да е била заплатена дължимата такса за платено паркиране в зона, определена за платено паркиране и съответно време на такова на дата 13.11.2017 г. в 12, 14 часа. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на решението, поради това, че първоинстанционният съд не е отчел, че оспорената ПАМ е наложена от некомпетентен орган. Съгласно чл. 167, ал. 2 от ЗДвП мерките по посочената разпоредба се налагат от служби за контрол, определени от кметовете на общините. Нормата е специална и предоставя в компетентност на кмета на съответната община да определи съответната служба по контрол, която да налага съответните мерки. В настоящия случай при наличието на специалната норма на чл. 167, ал. 2 от ЗДвП, която не налага ограничения или допълнителни изисквания в предоставените на кметовете правомощия за определяне на службите по контрол, са неприложими разпоредбите на ЗАНН, на които се позовава жалбоподателя или съответно общите норми на АПК относно компетентността на административните органи. Видно от доказателствата по делото именно кмета на община Велико Търново с представена по делото заповед е определи службата по контрол, като служител именно на тази служба за контрол в рамките на възложените му задължения е наложил спорната ПАМ. Поради изложеното е законосъобразен извода на АС – гр. Велико Търново за това, че оспорената мярка е наложена от компетентен органи съответно не е нищожна. Елементите на фактическия състав, при наличието на който се прилага ПАМ, изразяваща се в принудително задържане с техническо средство тип на ППС, е установен в законовата норма на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Посочените елементи трябва да са налице кумулативно. За обективирането на първите две предпоставки не се спори по делото, а именно, че МПС е било паркирано в зона определена за платено паркиране във време, за което се дължи заплащане. Не е спорно и че не е извършено плащане. Касационните доводи сочат неправилност на изводите на съда по отношение на факта, че е било дължимо плащане на такса за паркиране, като касаторът твърди, че в настоящия случай не е възникнало задължение за плащане. Позовава се на това, че в Наредбата за определяне и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Велико Търново в чл. 64 от същата е предвидено, че такса за паркиране се дължи за 30 мин. В размер на 0, 50 лв., т. е. че плащане се дължи след изтичане на 30 мин. и съответно при осъществено паркиране в платената зона за 30 мин., а не и за по – кратък период на паркиране какъвто е налице в този случа, а именно 10 мин. Възражението е неоснователно. Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗДвП законодателят е възложил на общинския съвет да определи цена на паркиране на местата на платено паркиране, както и условията и реда за заплащането й от водачите на МПС. В изпълнение на това законово правомощие Общинският съвет (ОбС) на гр. Велико Търново е приел посочената Наредба за определяне и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Велико Търново (Наредбата). В чл. 64, ал. 1 от наредбата, на който се позовава касаторът ОбС е посочил, определил цената за кратковременно паркиране или престой на МПС на терените общинска собственост, определени за платено паркиране. Редът и условията за заплащането обаче са определени в общата разпоредба на чл. 3, ал. 3 от Наредбата, в който е предвидено, че местните такси се заплащат предварително освен ако няма изрична разпоредба, предвиждаща друго. В настоящия случай такава няма и съответно при осъществяване на паркиране в определена за платено такова зона, таксата по чл. 64, ал. 1 от Наредбата следва да се заплати предварително, а не след изтичане на времето за престой. Поради и това касаторът е следвало към момента на паркиране на автомобила да заплати предварително определената за това такса, а не след изтичане на времето. Поради и това е неоснователно възражението му за това, че за него не е възникнало задължение за заплащане и съответно не е бил налице един от елементите от фактическия състав за налагане на ПАМ. За пълнота следва да се посочи и че не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението за по – кратко паркиране, но дори и да бяха ангажирани такива, то пак е възникнало задължение за плащане по изложените аргументи. Поради изложеното е правилен извода на АС – Велико Търново за наличие на предпоставките за налагане на ПАМ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, поради което не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,