Решение № 10725 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7194/2015 г.

Решение № 10725 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7194/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е образувано по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е искане на Сашо Любенов Гогов, от Благоевград, за отмяната по реда на чл. 239, т. 5 от АПК на влязло в сила съдебно Решение № 13108/4.11.2014 г. по адм. дело № 9080/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което оставено в сила Решение № 841/20.05.2014 г. постановено по адм. дело № 701/2013 г. на Административен съд Благоевград. С искането за отмяна се твърди, че молителителят в производството по адм. д. № 9080/2014 г. на тричленния състав на Върховния административен съд, не е бил представляван от надлежно упълномощен от него адвокат, с което е бил лишен от възможността да участва лично по делото. Ответникът по делото - кметът на община Благоевград, в писменото си становище от 20.05.2015 г. излага съображения за неоснователност на искането. Останалите ответници - Любима Расимова Гогова и Любен Кирилов Гогов, не се явяват и не вземат становище по искането за отмяна. Искането за отмяна е направено от надлежна страна и в сроковете по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С решение № 13108/4 ноември 2014 г. по адм. дело № 9080/2014 г., тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение, е оставил в сила Решение от 20 май 2014 г. по адм. дело № 701/2013 г. на Административен съд Благоевград, с което решение е отхвърлена жалбата на Любима Расимова Гогова и Сашо Любенов Гогов, срещу Заповед № 801 от 17 юли 2013 г. на кмета на община Благоевград. Соченото от молителката в искането за отмяна правно основание е по чл. 239, т. 5 от АПК. Тази разпоредбата визира няколко хипотези на отмяна на влязло в сила решение, всяка от които съставлява самостоятелен правно основание за отмяна: 1.когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото; 2. не е била надлежно представлявана, или 3. когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото и в трите фактически основания е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежено упълномощен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В разглеждания случай не е налице нито една от трите хипотези на правната норма. Пред първата съдебна инстанция и пред касационната инстанция молителят Сашо Любенов Гогов е бил надлежно представляван от адв. Милуш Бараков, което обстоятелство се установява от приложеното на л. 53 по адм. д. № 701/2013 г. на АС Благоевград писмено пълномощно 2.10.2013 г. Нещо повече, по същото дело на л. 161 е приложено второ пълномощно от 23.04.2015 г., с което молителя Сашо Любенов Гогов отново е упълномощил адв. Бараков да го представлява както в производство пред АС Благоевград по същото дело, така и до неговото окончателно приключване, включително да извършва всички съдопроизводствени действия подробно описани в него. В изпълнение на така дадените му пълномощия адв. Бараков е подал касационна жалба до Върховния административен съд срещу решението на Благоевградския административен съд по горното дело, получил е лично призовката от имено на молителя в процесуалното му качество на пълномощник и е взел участие в касационното производство, в това число и личното му явяване пред съда при изслушване на устните прении. При това положение молителят е бил надлежно призован от Върховния административен съд в производството по делото, чието решение се иска да бъде отменено при съобразяване с правилата за призоваването му по чл. 51, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с призоваването му, поради което не е било препятствано правото му на участие в процеса чрез надлежно упълномощен негов представител. По делото до окончателното приключване на съдебните прении - 20.10.2014 г., а и към момента на постановяване на влезлия в сила съдебен акт по адм. д. № 9080/2014 г., липсват данни жалбоподателя да е оттеглил пълномощията си дадени на адв. Милош Бараков, поради което призоваването му на посочения съдебен адрес е редовно. По същото дело на л. 33, след постановяване на решението по него е приложена писмена молба от адв. Бараков от 19.12.2014 г., с която той уведомява Върховния административен съд, че на 16.12.2014 г. е получил препис от молбата на Община Благоевград за разноски по делото, при което при съобщаването й на жалбоподателя по това дело, молител в настоящото производство, същият заедно с другият жалбоподател тогава Любима Расимова Гогова са му заявили, че не желаят да ги представлява по адм. д. № 9080/2014 г. на ВАС и, че не са го упълномощавали да ги представлява по това дело. Писменото изявление по делото е направено до съда след приключване на съдебното производство д. № 9080/14 г. на ВАС и след постановяването на влезлия в сила съдебен акт, поради което същото не може да се разглежда като основание по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Изложените в искането за отмяна твърдения за приложимост на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ са неотносими към основанията за отмяна по чл. 239 от АПК. Приложимостта на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ е била предмет на разглеждане и преценка двете редовните съдебни инстанции. Потака изложените съображения искането за отмяна е неоснователно и като такава следва да бъде отхвърлено. Водим от изложеното и на основание чл. 244, ал 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,