Решение № 4994 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 17/2016 г.

Решение № 4994 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 17/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Д. Н. В., чрез процесуалния представител адв. виктория Данкова, против заповед № Ч -0360 от 24.11.2015 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и поради извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "поризацие" му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година. В жалбата са изложени съображения, че заповедта е незаконосъобразна и издадена при несъответствие с целта на закона. Изложени са съображения, че заповед № З-517 от 29.09.2015 г., която е издадена от него и която е обосновала издаването на процесната заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание, е законосъобразна, При издаването й са спазени изискванията на чл. 21, ал. 2 от Правила за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност от служителите на ГД "Охрана", като е отчетено, че на територията на гр. В. няма въведен в експлоатация етапна конвойна база (ЕКБ) за предаване и приемане на конвоирани лица за нуждите на ОЗ "О.-В.". Според жалбоподателя дисциплинарно наказващия орган не е съобразил тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината и цялостното му поведение по време на службата. Същият не е изложил и мотиви за определяне на критериите за налагане на наказанието от вида на процесното наказание. Моли административният акт да бъде отменен. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по жалбата - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. Ж. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея доводи, както и събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателят заема длъжността "началник на областно звено "Охрана"-В.. На същия със заповед № З-1516 от 14.11.2014 г. на главния директор на ГД "Охрана" е наложено наказание "порицание", като в срока за изпълнение на същата, той в качеството му, посочено по-горе, е издал заповед № З-517 от 29.09.2015 г. (стр. 35 от съд. досие). Последната е издадена според наказващия орган в нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Правила за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност от служителите на ГД "Охрана", утвърдени със заповед № ЛС-04-1994 от 15.11.2012 г. на министъра на правосъдието. То се състои в това, че посоченият в заповедта маршрут не отговаря на конвойния маршрут, по който е трябвало да бъдат конвоирани лицата от следствения арест (СА)-гр. В., затвора-гр. В. до ЕКБ-гр. В.. Тя е издадена и в нарушение на чл. 10, ал. 3 от цит. Правила, представени в изпълнение на указания на съда и приложени към съдебното досие. По делото не се твърди от страна на жалбоподателя, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с провеждане на административното производство по издавена на обжалваната заповед № Ч -0360 от 24.11.2015 г. на министъра на правосъдието (стр. 9 от съд. досие). По повод на извършено нарушение и конкретно по повод на предотвратен опит за бягство от страна на Б. Н. П., е изготвена от жалбоподателя, в качеството му на началник на ОЗ "Охрана"-В. докладна записка от 1.10.2015 г. под № 9768 . Въз основа на нея е издадена заповед № З-1305 от 5.10.2015 г. на главен директор на ГД "Охрана" за извършване на проверка (стр. 11 от съд. досие), като с нея е назначена комисия затова, която да изготви писмена справка. Изготвена е докладна записка рег. № 2171 от 8.10.2015 г. от мл. инспектор В. В., дадени са обяснение вх. № 10088 от 7.10.2015 г. от жалбоподателя в посоченото му качество (стр. 29), обяснения на Ц. И., И. М., В. В., Ц. К., Р. П.. Изготвена е също справка № 6796 от 16.10.2015 г. от така създадената комисия (стр. 12), която е излязла със становище, че извършените действия от страна на инсп. Д. В., началник на ОЗ "Охрана"-В. представляват нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на заповед на министъра на правосъдието и е предложено на същия да бъде наложено дисциплинарно наказание. Неизпълнението е на заповед № ЛС-04-1994 от 15.11.2012 г. на министъра на правосъдието (стр. 27), с която са утвърдени Правила за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност от служителите на ГД "Охрана", а предложеното наказание е "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година, понеже нарушението е реализирано в срок на наложено дисциплинарно наказание "порицание". С покана рег. № 92-10-116 от 12.11.2015 г., връчена на лицето на 16.11.2015 г. (стр. 24) е поискано даване на писмени обяснения, които са представени в дадения срок от него с рег. № 92-10-116 от 18.11.2015 г. (стр. 25). Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР орган. Спазени са и формалните изисквания, като заповедта е в писмена форма и в нея са посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта, съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Изложените в заповедта и в предхождащите я документи конкретни факти, описващи поведението на служителя и правните норми, които са нарушени, представляват мотивите на административния акт. Заповедта е издадена въз основа на данните от проведената проверка, като са посочени конкретно действията на служителя, квалификацията на поведението му и нарушените правни норми. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Нарушението е установено след проверка, резултатите са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган. Наказанието е наложено в срока за това по чл. 194 ЗМВР, при спазване изискванията, а именно преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя, събрани са и са оценени всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая (решение № 1026 от 27.01.2014 г. по адм. дело № 9879/2013, ВАС, пето отделение). Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е законосъобразна и депозираната жалба е неоснователна. Административният акт е постановена след като са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки, при безспорна фактическа обстановка, както по отношение на събитието, по повод на което е започнало административното производство, така и по повод издаването на № З-517 от 29.09.2015 г. на началника на областно звено "Охрана"-В., длъжността, която заема жалбоподателя. Именно в изпълнение на задълженията, произтичащи от тази длъжност е издадена заповедта от 29.09.2015 г., за която наказващият орган е приел, че е издадена в нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Правила за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност от служителите на ГД "Охрана", утвърдени със заповед № ЛС-04-1994 от 15.11.2012 г. на министъра на правосъдието, както и на чл. 10, ал. 3 от тях. То се състои в това, че посоченият в заповедта маршрут не отговаря на конвойния маршрут, по който е трябвало да бъдат конвоирани лицата от следствения арест (СА)-гр. В., затвора-гр. В. до ЕКБ-гр. В.. Възражението на жалбоподателя е, че тази заповед, послужила като основание за налагане на дисциплинарното му наказание е законосъобразна, издадена при спазване на чл. 21, ал. 2 от Правила за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност от служителите на ГД "Охрана" и отчитане на обстоятелството, че на територията на гр. В. няма въведен в експлоатация етапна конвойна база (ЕКБ) за предаване и приемане на конвоирани лица за нуждите на ОЗ "О.-В.". Второто възражение е, че дисциплинарно наказващия орган не е съобразил тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината и цялостното му поведение по време на службата. За точност следва да се посочи, че преценката на първато възражение се свежда до такава по повод на конкретния случай, довел до реализиране на обсъжданото административно производство по издаване на обжалваната заповед, а именно опит за бягство от Б. Н. П., конвоирано лице на територията на областното звено. Според административния орган първото основание е нарушение на чл. 10, ал. 3 от цит. правила, според която разпоредба конвойната дейност на територията на областта се осъществява със СА (специални автобуси и автомобили), по конвойни маршрути (основни и резервни), утвърдени от директорите на ОЗ или началниците на ОЗ "Охрана". Второто основание е нарушаване на разпоредбите според него на чл. 17, ал. 1, т. 1 и т. 2 от цит. правила, според които при конвоиране разчетът на силите и средствата, както и мерките за изолация и охрана се определят от степента на обществената опасност на деянието и личността на конвоирания за всеки конкретен случай и при изискванията - едно лице се конвоира най-малко от двама служители, и когато конвоираните лица са повече от един, числеността на служителите от конвойния наряд се определя така, че да бъде най-малко равно на половината от броя на лицата подлежащи на конвоиране плюс един от служителите. В обжалваната заповед изрично е записано, че посоченият в заповедта от 29.09.2015 г. маршрут не отговаря на конвойния маршрут, по който е трябало да бъдат конвоирани лицата. Доказателства по повод твърденията на жалбоподателя не са ангажирани, като по делото не се оспорва, че е имало предварителни данни за готвено бягство и такъв опит е бил реализиран от Б. П.. Възражението на жалбоподателя, че неговата заповед от 29.09.2015 г. в посоченото му качество е издадена съгласно изискванията на чл. 21, ал. 2 от цит. правила, както и че липсва въведен в експлоатация ЕКБ за предаване и приемане на конвоирани лица за нуждите на ОЗ "О.-В." не оборват извода на наказващия орган, че не е направен разчет на силите и средствата, както и мерките за охрана, съответен на конкретната фактическа обстановка при данни за извършване на опит за бягство от конкретното посочено лице, който е и реализиран. В административното производство е установено, че не провеждан инструктаж в самия ден на конвоирането, както и други нарушения, подробно изложени в цит. справка, но извършени от конвоиращите лица, подчинени на жалбоподателя, в посоченото му качество, чиято работа той е следвало да организира и контролира. Освен това безспорно е установено, че обсъжданото дисциплинарно наказание е наложено в срока на изпълнение на предшестващо негово наказание - порицание. Поведението на жалбоподателя правилно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 201, ал. 1, т. 1 ЗМВР, обосноваващо налагане на дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Не се установяват нарушения на разпоредбите на чл. 204 и сл. от ЗМВР, във връзка с чл. 391, ал. 2 ЗСВ, съответно и на чл. 206, ал. 1 ЗМВР по повод на правото му на защита. Във връзка с последното обстоятелство и твърдението за липса на мотиви от фактическо естество, то такива се съдържат в самия акт и тези актове, издадени в хода на административното производство, към които той препраща. Неоснователни са доводите, че дисциплинарно наказващият орган при определяне вида и размера на наложеното наказание не е взел предвид тежестта на извършеното нарушение и че от него не са настъпили вредни последици. След като по делото е установено, че жалбоподателят е нарушил служебните си задължения, довели до опит за бягство на задържано лице, макар и предотвратен впоследствие, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание от вида на процесното и се явява спазена разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,