Решение № 4377 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9322/2013 г.

Решение № 4377 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9322/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Лис-2" ЕООД против решение № 1128/20.05.2013 г., постановено по адм. д. 1200/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 1101742/10.02.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 174/7.05.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") и са присъдени разноски. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че неправилно, незаконосъобразно и немотивирано -касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменен оспорения РА. Подробни съображения в подкрепа на становището и исканията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 1128/20.05.2013 г., постановено по адм. д. 1200/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас е отхвърлена жалбата на "Лис-2" ЕООД против РА№ 1101742/10.02.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 174/7.05.2012 г. на ДД "ОУИ" относно установено допълнително задължение за корпоративен данък по ЗКПО за периода 25.05.2010 г. - 31.12.2010 г. в размер на 32530,05 лв., както и задължения за ДДС в резултат на установени укрити приходи от продажби на стоки, като прилагайки установения по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС размер на данъка към определената данъчна основа по чл. 122 от ДОПК и на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, е доначислен ДДС в размер на 64840,46 лв. за данъчни периоди от 1.06.2010 г. до 30.09.2010 г., както и относно съответните лихви за забава. С оспореното съдебно решение са присъдени и разноски в полза на данъчната администрация в размерна 1993,36 лв. Административният съд приема, че РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, като при издаването му не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. След подробно обсъждане на всички доказателства, решаващият съд обосновава изводите си, че законосъобразно ревизията е проведена при условията на чл. 122 и сл. от ДОПК, правилно е определена данъчната основа за облагане с ДДС и с корпоративен данък и е приложена правилната ставка за изчисляване на дължимия данък според материалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, като е приел за установени факти, за които са събрани достатъчно доказателства без да са допуснати процесуални нарушения. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че административният съд е дал превес на доказателствата, събрани по реда на НПК пред тези, събрани в съдебната фаза на производството по обжалване на РА. Неоснователно е твърдението, че решаващият съд е "извратил" доказателствата по делото. Първоинстанционният съд последователно и задълбочено е обсъдил абсолютно всички събрани доказателства и при правилно прилагане както на процесуалните правила за разпределение на доказателствената тежест при условията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, така и според правилата на логическото тълкуване, е приел за установено, че ревизираното лице е получавало стоки, с които се е разпореждало без тези търговски операции да намерят отражение в поддържаните от него задължителната счетоводна отчетност, а само в първични счетоводни документи, които не са намерили отражение в воденото от него счетоводство. Законосъобразно решаващият съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за извършване на ревизия по особения ред поради установяването на съществуването на множество стокови разписки, фактури, фискални бонове за получаване на стоки, които не са осчетоводени като получени и заплатени, не са установени стоките като налични и няма счетоводно отразяване на тяхната реализация. Тези фактически установявания са подкрепени с писмени доказателства, които са събрани по надлежния процесуален ред и са приобщени към писмените доказателства, събрани по време на данъчната ревизия, образувана по искане на окръжна прокуратура Бургас. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е съобразил чл. 42, ал. 3 от ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба когато по реда на Наказателно-процесуалния кодекс са събрани доказателства, които имат значение за установяване на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, органите на Министерството на вътрешните работи, прокуратурата или следствието осигуряват на органите по приходите достъп до тези доказателства и заверени копия от тях. В никакъв случай събраните първоначално по реда на НПК доказателства и приемането им като доказателства и в ревизионното производство нямат различна доказателствена сила от всички останали доказателства от същия вид. Доказателствената стойност зависи от вида на доказателствата, а не от начина на тяхното събиране. В настоящия случай административният съд не е приел, че събраните по реда на НПК доказателства имат формална доказателствена стойности го обвързват като ги е кредитирал и е приел за установени фактите, които са отразени в тях. Съдът е провел общо обсъждане на всички доказателства и е приел за установени тази факти, за които са налице непротиворечиви съвпадащи и кореспондиращи си обстоятелства, като е съобразил и направените оспорвания на частните писмени документи, но и разпределението на доказателствената тежест в съдебната фаза на обжалване на РА, издаден при условията на чл. 122 от ДОПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че заключението на вещото лице по съдебно икономическата експертиза опровергава констатациите на органите по приходите, както и доводите за превратно тълкуване на обясненията на вещото лице, дадени при приемането на заключението му в открито съдебно заседание. При преценка достоверността на твърденията, аргументирани и поддържани пред първата инстанция, че не ревизираното лице е получател на стоките, предмет на иззетите по реда на НПК стокови разписки, а други търговски субекти, административният съд правилно е достигнал до извода, че не са подкрепени с неоспорими доказателства. Установяването на множество счетоводни документи, които не са намерили отражение в счетоводството на ревизираното лице представляват достатъчно основание да се приеме, че счетоводството му не е редовно водено. Наличието на противоречиви данни относно неговата търговска дейност и начина на отчитане на разходите и приходите от нея, както и липсата на логическо обяснение за съхраняване на счетоводна документация на други търговци с изключително сходни наименования ("Лис" ООД и "Лис11" ООД) също следва да бъдат разглеждани като обстоятелства в подкрепа на неопроверганите фактически установявания в РА. При разрешаване на поставения пред него правен спор съдът следва да обсъди и прецени всички твърдения становища на страните по делото, но в никакъв случай не е обвързан в по-висока степен от мнението на представителя на прокуратурата като участник в съдебното производство по ДОПК. Без правно значение за равнопоставеността на всички страни в съдебното производство е обстоятелството, че ревизионното производство е образувано по искане на прокуратурата, за да се възприеме тезата на касатора, че становището на представителя на прокуратурата е от съществено значение за разрешаване на спора. По изложените съображения касационната инстанция намира за не кореспондиращи с правните норми доводите в касационната жалба, че от съществено значение е изявлението на представителя на прокуратурата в съдебно заседание на 4.01.2012 г. за основателност на жалбата на "Лис - 2" ЕООД. Настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат съобразени доводите на всички страни и не е обвързан с изразеното от представителя на Върховната административна прокуратура обосновано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната инстанция при служебната проверка относно действителността, допустимостта и законосъобразността на обжалваното съдебно решение намира, че то е действително, допустимо и правилно. РА в обжалваната пред АС-Бургас РА част е законосъобразен и с него са установени при правилно приложение на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчните основани за облагане с корпоративен данък и с ДДС за ревизираните периоди. Като е достигнал до същите правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и определеното в атакуваното съдебно решение юрисконсултско възнаграждение, както и поради липса на претенция от ответната страна за разноски, не следва да бъдат присъждани разноски в полза на нито една от страните. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение