Решение № 252 от 10.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2007 г.

Решение № 252 от 10.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на И. П. И. от гр. В. срещу решение № 20 от 05.01.2007 г. по гр. д. № 779/2006 г. на В. окръжен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответниците Ц. С. Ц. и Ц. А. Ц., чрез пълномощника им адв. В. Б., изразяват становище за неоснователност на жалбата и претендират разноските. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение В. окръжен съд е оставил в сила решението по гр. д. № 1873/2004 г. на Врачанския районен съд, с което е отхвърлил предявените от И. П. И. против Ц. С. Ц. и Ц. А. Ц. искове за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот с нот. акт № 17, т. II, рег. № 2* нот. дело № 127/2003 г. на нотариус Св. Г. с район на действие ВРС и е присъдил 701,50 лв. разноски на ищеца. Въззивният съд е приел въз основа на заключението на графологичната експертиза по делото, че подписът в нот. акт за продавач, който ищецът е оспорил, е положен именно от него. Твърденията му за нищожност на нотариалното действие поради непрочитането на акта на страните е приел за недоказани. Кредитирал е показанията на свидетелите Св. Г. и Ив. Ц. и въз основа на тях е приел, че актът е бил прочетен на страните от нотариуса преди да го подпишат. Не е кредитирал показанията на свидетелите Й. Т. и С. Д. поради непълнотата им и противоречието с останалите гласни доказателства и неоспорените официални свидетелстващи документи от службата по вписванията, удостоверяващи часа на постъпване на молбата за вписване на нот. акт. Съдът е направил извод, че не е установена липса на правновалидна воля от ищеца за извършване на сделката към момента на сключване, водеща до нищожност на сделката - чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Не е налице и нарушение на чл. 475, ал. 1 ГПК, обуславящо нищожност на нотариалното действие - чл. 472 ГПК, водеща до нищожност на сделката. Жалбата е неоснователна. Изискване нотариусът да впише в нотариалния акт, че го е прочел на страните, законодателят не е установил. Няма пречка за допустимост на свидетелски показания. Доказателствата са обсъдени от въззивния съд поотделно и в съвкупност. Обосновано е дадена вяра на показанията на свид. Св. Г. и Ив. Ц. Първата като нотариус, изповядал сделката, има пълни и преки впечатления. Нейните показания кореспондират с тези на втория свидетел, който също има непосредствени възприятия. Няма основание показанията на първата да не бъдат кредитирани поради евентуална нейна заинтересуваност. Показанията на свид. Й. Т., че нотариусът нищо не е чел на страните, са изолирани, не се подкрепят вкл. и от показанията на свид. С. Д., който няма непосредствени впечатления, защото е бил извън канцеларията на нотариуса. Правилно съдът е приел, че твърдяните от ищеца- касатор в настоящото производство основания за нищожност на договора не са установени, което обуславя неоснователността на исковете. Не са налице сочените в жалбата основания за неправилност на въззивното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответниците направените за настоящата инстанция разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.