Решение № 11583 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14783/2018 г.

Решение № 11583 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14783/2018 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет – Сливен, представляван от председателя Д. Митев, предявена чрез процесуален представител А. Кънева срещу решение № 178/24.10.2018 г., постановено по адм. д. № 188/2018 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което по протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Сливен са отменени като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 3 и чл. 19, ал. 1, в частта "с изключение на обектите подлежащи на концесиониране" от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Сливен, приета с Решение № 238 от 31.07.2008 г. на Общински съвет - Сливен и касаторът по настоящото дело е осъден да заплати на Окръжна прокуратура – Сливен съдебни разноски в размер на 20 лв. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, като вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли протеста на Окръжна прокуратура – Сливен срещу цитираните по-горе разпоредби от общинската наредба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, Общински съвет – Сливен не изпраща представител, чрез пълномощника си депозира молба, с която моли да се даде ход на делото и представя писмени доказателства. Ответникът по касационната жалба, прокурор при Окръжна прокуратура - Сливен, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмен отговор на жалбата или писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е предявена от надлежна страна срещу неблагоприятно за нея съдебно решение и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – Сливен е законосъобразността на разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 3 и чл. 19, ал. 1 в частта "с изключение на обектите подлежащи на концесиониране" от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Сливен, / Наредбата/ приета с Решение № 238 от 31.07.2008 г. на Общински съвет - Сливен. С постановеното по делото съдебно решение съдът е отменил по протест на Окръжна прокуратура – Сливен цитираните по-горе разпоредби от общинската наредба. За да стигне до този правен резултат, административният съд е заключил, че, макар оспорените разпоредби от общинската наредба да са приети от оправомощен по закон орган и при спазване на изискуемата писмена форма, и с необходимия за това кворум, то същите са приети при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. На първо място - проектът за наредба не е бил публикуван по съответния ред, на интернет страницата на община Сливен, в резултат на което обществеността е била лишена от възможността да проведе предвиденото в закона публично обсъждане на този проект, в нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове / ЗНА/. На следващо място е приел, че при приемането на процесната Наредба на Община Сливен е допуснато и нарушение на чл. 28, ал. 2 и ал. 3 от ЗНА в приложимата за разглеждания случай редакция – ДВ, бр. 46 от 2007 г. Обосновал се е, че проектът на Наредбата е внесен за приемане от Общинския съвет без приложени към него мотиви, съответно доклад, като предложението на кмета на Община Сливен, с което е внесен в Общинския съвет проектът, няма съдържанието на мотиви или доклад по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. На следващо място е приел, че липсва и посочване на целите който се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствието на Наредбата с правото на Европейския съюз. Наред с гореизложеното, административният съд е заключил, че при приемането на процесната Наредба е нарушена и разпоредбата на чл. 77 от АПК, изискваща компетентният орган да издаде нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения, като в разглеждания случай Наредбата е приета на заседание на Общински съвет –Сливен без проведени разисквания и обсъждане. Въз основа на това е направил извод, че допуснатите нарушения на императивните разпоредби на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 и ал. 3 от ЗНА са самостоятелно основание за отмяна на оспорената разпоредба., същите съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са достатъчни да обосноват незаконосъобразност на оспорените разпоредби. По горните съображения решаващият съд е постановил решение, с което е отменил протестираните разпоредби на чл. 18, ал. 1, т. 3 и чл. 19, ал. 1 от общинската наредба като незаконосъобразни. Съдебното решение е правилно. Правилно административният съд е приел, че при приемане на протестираните разпоредби Общински съвет Сливен е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви към проекта за приемане на оспорената наредба и непубликуване на проекта за изменение на наредбата и недаване възможност на засегнатата общественост да се запознае с тези изменения, съответно – да депозира предварително становища и възражения по разпоредбите на този проект. Въз основа на това правилно съдът е заключил, че протестираните разпоредби противоречат на материалноправни разпоредби от по-висок ранг, в случая разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Редът за издаване на нормативните административни актове, уреден в чл. 77 от АПК, налага компетентният орган да издаде акта, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Изработването на проекта на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност (чл. 26 от ЗНА), като преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗНА, проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган със съответното съдържание на мотивите, респективно докладът. Съдът е отчел и нормативната забрана на чл. 28, ал. 3 от ЗНА, че проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, не се обсъжда от компетентния орган. В случая нормите на АПК са били действащо право. Правилен е изводът на състава на първоинстанционния съд, че допуснатите нарушения на административно-производствените правила са особено съществени и обосновават тезата за незаконосъобразност на проекта за нормативен акт на основание чл. 146, т. 3 от АПК във връзка с чл. 77 АПК, чл. 26 и чл. 28 от ЗНА. Следва да се посочи, че в случая Общински съвет – Сливен е допуснал и противоречие на проекта за нормативен акт и с нормите, както следва: чл. 18, ал. 1, т. 3 от оспорената наредба с чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 3 и чл. 22 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, /ЗСП33/ съответно на чл. 19, ал. 1 от наредбата с чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост/ЗОС/. Действително в мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд не е обсъждал противоречието на оспорените норми с тази на нормативните актове от по-висока степен, но тези противоречия са съществени и налични и са подробно анализирани в мотивите на протеста, инициирал съдебното производство. Обосновани и правилни, като следва да бъдат изцяло споделени, са доводите на внеслия протеста прокурор при Окръжна прокуратура – Сливен, че по отношение на нормата на чл. 18, ал. 1, т. 3 от наредбата е налице отклонение от правния режим на оземляването, регламентиран в чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 3 от ЗСПЗЗ, а по отношение на нормата на чл. 19, ал. 1 от наредбата е налице противоречие, с оглед изключването в местната наредба на обектите, подлежащи на концесия от кръга на обектите, общинска собственост, които могат да бъдат отдавани под наем по общия ред – чрез търг или конкурс. Наведените правни доводи на касатора са неоснователни и по никакъв начин не установяват липсата на противоречие на оспорените текстове с нормите от по-висока степен посочени по – горе в мотивите на настоящото решение. Предвид гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не следва да се присъждат разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,