Решение № 126 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6056/2007 г.

Решение № 126 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6056/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК от 2007 г. Образувано е по касационна жалба на В. И. М., К. И. Г., М. Х. Г. и И. Х. Д., подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) срещу въззивното решение № 633 от 8.06.2007 г. по в. гр. д. № 244/07 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени касационни доводи за неправилност на постановения съдебен акт, чиято отмяна се иска, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците по касация Д. Т. Д. и Д. И. Д. не са взели становища по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решението от 22.08.2003 г. по гр. д. № 3613/02 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касаторите иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на лозе с площ от 486 кв м., находящо се в землището на с. Е., Варненска област, местността "Т.", съставляващо имот № 28 от масив 35 по картата на възстановената собственост на землището. По предявения иск по чл. 108 ЗС ищците са се позовали на възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ и са оспорили правата на ответниците, които в защитата си по същество срещу иска са противопоставили възражение за придобиване на правото на собственост по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. За да отхвърли иска въззивният е приел, че ищците не се легитимират за собственици на имота, тъй като решение № 2 от 12.05.1992 г. на поземлената комисия, съставляващо твърдяното от тях придобивно основание, е неверен документ, а така също е и нищожно, и затова не може да произведе правно действие. Наред с това счел, че в решението обектът на възстановеното право не е напълно определен - не са посочени граници, нито номер по план, а при липса на решение по чл. 18г ППЗСПЗЗ въобще не може да се приеме, че към този момент е бил определен способът за реституция в местността. Тъй като ищците не са доказали претендираното право на собственост, въззивният съд не е обсъждал основанието за владение на имота, заявено от ответниците. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Неправилни са изводите на съда, че представените от ищците доказателства не удостоверяват правото му на собственост и не индивидуализират в достатъчна степен спорния имот. Този извод е в противоречие с данните по делото и с предходното отменително решение № 2* от 22.01.2007 г. по гр. д. № 2143/04 г. по описа на ВКС на РБ, IV-то г. о. С него е прието, че след успешно проведено производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ правото на собственост върху заявения за възстановяване имот в м. "Т." е възстановено на наследодателя на ищците в стари реални граници. Решението на поземлената комисия е издадено въз основа на решението по гр. д. № 2160/93 г. на Варненския районен съд, а това, че в него възстановеният имот не е изрично индивидуализиран, не опорочава процедурата по възстановяването, тъй като точната индивидуализация на имота може да се изведе от съдебното решение, към което препраща. Ето защо, след като възражението на ответниците във връзка с възстановяването на правото на собственост вече е било игнорирано като неоснователно, то не може да бъде предявено повторно (в този смисъл т. 6 на ТР № 2/04 г. на ОСГК). Като е приел неправилно, че не е налице обект на правото на собственост, който може да може да бъде предмет на вещноправна защита, въззивният съд не е обсъдил възраженията на ответниците по принадлежността на правото на собственост към образуването на ТКЗС, доводът, че имотът не е бил внасян в стопанството, а е бил пустееща земя, както и противопоставените от ответниците самостоятелни права, основани на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Не са обсъдени и събраните в тази насока доказателства и доводи и така страните са лишени от възможност да защитят правата си. Спорът е останал неразяснен и по наличието или липсата на отрицателната предпоставка за придобиване правото на собственост по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ земята да не е на по-малко от 30 км от градовете с население над 300 хил. жители, независимо от общината, в която се намира, или на 10 км от крайбрежната морска ивица, според редакцията на закона по ДВ, бр. 83 от 1993 г. към момента на заплащане стойността на земята на 3.08.2994 г. Допуснатите нарушения на материалния и процесуалния закони налагат обжалваното въззивно решение да бъде отменено и тъй като спорът не е изяснен, делото следва да се внесе за разглеждане от Върховния касационен съд. На ответниците следва да се укаже да представят доказателства за отдалечеността на имота, за което при поискване да им се издаде съдебно удостоверение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.