Решение № 4603 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10546/2017 г.

Решение № 4603 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10546/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - П. при ЦУ на НАП срещу решение № 1181 от 3.07.2017 г. на Административен съд - П. /АСП/ по адм. дело № 1264/2017 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615006990-091-001 от 12.01.2016 г., поправен с РА за поправка на РА № П-16001616010327-003-001 от 19.01.2016 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 147 от 12.03.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, с който на "Ц. Р. Г." ЕООД за 2010 г. допълнително са установени задължения за корпоративен данък в размер на 21 570,31 лв. и са начислени лихви в размер на 9 415,25 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество доводите на касатора се свеждат до оплакване за допуснати нарушения при тълкуване и прилагане на закона. Касаторът поддържа, че е налице "заличаване на задължения" или опрощаване на задълженията на "Ц. Р. Г." ЕООД към собственика на дружеството, поради което е налице неотчетен приход и приложение намира чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗКПО. По тези съображения касаторът отправя искане решението да бъде отменено, а жалбата на ревизираното лице - отхвърлена. Претендира разноски за двете инстанции. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника. Ответникът по касационната жалба - "Ц. Р. Г." ЕООД, чрез процесуалния си представител, в представено писмено становище и писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АСП е извършеното от органите по приходите увеличение на отрицателния счетоводен финансов резултат на дружеството за 2010 г. по реда на чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗКПО в размер на 969 318,75 лв. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че ревизиращите са приели, че регистрираният и внесен капитал на дружеството е 860 000 лв. и не е увеличаван. Едноличният собственик на капитала на основание чл. 137, ал. 1, т. 9, във връзка с чл. 134 от Търговския закон (ТЗ) е правил допълнителни парични вноски в дружеството, както следва: 2004 г. - 320 000 лв. - сумите са постъпвали по банковата сметка на дружеството; 2005 г. - 300 000,00 лв. - сумите са постъпвали по банковата сметка на дружеството, като част от тези парични вноски - 100 000 лв. са отпуснат заем от собственика на капитала /деклариран в БНБ/ и през 2006 г. с решение на едноличния собственик на капитала е преструктуриран в допълнителен капитал; 2006 г. - 87 000 лв.; 2007 г. - с решение на едноличния собственик на капитала за участие в приватизационни сделки той финансира дружеството с 1 142 200,00 лв. Сумата е отразена по сметка 159 "Други заеми и дългове" и стои в баланса на дружеството като заем към едноличния собственик на капитала; 2008 г. - с решение едноличният собственик на капитала финансира дружеството с 225 000 лв.; 2009 г. - с 25 631 лв. и 2010 г. - с 55 716 лв. Паричните вноски от собственика са осчетоводявани по дебита на сметки от гр. 50 и по кредита на сметка 494 "Разчети със собственика". След това сметка 494 е дебитирана със сметка 102 "Основен капитал, неизискващ регистрация". С Протокол от 11.01.2010 г. едноличният собственик на капитала взема решение на основание чл. 137, ал. 1, т. 9, във връзка с чл. 134 ТЗ за парична вноска за временно финансиране в размер на 60 000,00 лв. във връзка с дейността и направените парични вноски за 2009 г. и 2010 г. да бъдат отнесени в увеличение на капитала, неизискващ регистрация. Със същия протокол е взето и решение за покриване на загубата от минали години в размер на 969 318,75 лв. за сметка на основния капитал, неизискващ регистрация. На 11.01.2010 г. е взета счетоводна операция: дебит сметка 102 и кредит сметка 121 със сумата от 969 318,75 лв., съгласно приложена извадка от главна книга и оборотна ведомост. Ревизиращите органи приемат, че с така взетите счетоводни операции се заличава задължението към собственика след отразяване на сумите по дебита на сметка 494 "Разчети със собственика" и се отразява намаление на собствения капитал. Обоснован е извод, че е налице отписано задължение на дружеството към собственика, което представлява приход по смисъла на счетоводното законодателство, поради което на основание чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗКПО е извършено увеличение на отрицателния счетоводен финансов резултат за 2010 г. с отписаното задължение в размер на 969 318,75 лв. и е определен допълнителен данък 21 570,31 лв. и лихва- 9 415,25 лева. При първоначалното разглеждане на делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза, при която вещото лице е изготвило сравнение на собствения капитал на дружеството без направено приспадане на непокрита загуба с допълнителни резерви и с направено приспадане на непокрита загуба с допълнителни резерви. Констатирано е, че няма промяна в общия размер на собствения капитал на дружеството в резултат на взетата счетоводна операция за покриване на загуби. При така установеното от фактическа страна съдът е обосновал правни изводи, че не е налице предпоставката на чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗКПО - не се установява по безспорен начин, че задължението е опростено. Първоинстанционният съд е приел, че не е налице отказ от вземането от страна на кредитора, тъй като не е налице договор между страните по правоотношението, обективиращ такъв отказ. Позовал се е на обстоятелството, че в различни периоди от време са възстановявани макар и малка част от вноските. В обобщение е прието, че след като не е налице "отказ" или "опрощаване" на вземане от страна на кредитор на ревизираното лице, неправилно и незаконосъобразно финансовият резултат на дружеството е преобразуван за данъчни цели с процесните суми в посока неговото увеличаване за 2010 г. на основание чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗКПО. Решението е правилно. Не са налице посочените касационни основания. Решението е подробно мотивирано, като изводите на съда почиват на събрания доказателствен материал. Не са допуснати съществени процесуални нарушения. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗСч изисква приходите и разходите да се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаване или плащане на паричните средства и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.