Решение № 2528 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14091/2014 г.

Решение № 2528 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14091/2014 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Столична община е подала касационна жалба срещу решението от 23.07.2014 г. по адм. дело № 2433/2013 г. по описа на Административния съд-София град в частта, в която е била осъдена да заплати на едноличният търговец Борислав Александров Цанев с фирма ЕТ "Сана-37" със седалище София обезщетение за имуществени вреди в размер на 57 690 лева за периода 12.07.2006 г. - 10.05.2012 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваната част с постановяването на друго по съществото на спора. Решението в частта, в която е отхвърлен предявения срещу Столична община иск за сумата 37 371 лева, за периода 13.03.1995 г. - 9.08.2001 г. и периода 9.08.2001 г. - 12.07.2006 г., е обжалвано от едноличния търговец Борислав Александров Цанев с оплакване за неправилност поради необоснованост. Поискана е отмяната на решението в тази част с постановяването на друго, с което да се уважи изцяло предявения иск и се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно в осъдителната му част и правилно, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за обезщетяване на имуществени вреди на едноличния търговец. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че със заповед № РД-9400-580/91 от 24.10.1991 г. на заместник-председателя на Временния изпълнителен комитет на Общинския народен съвет "Красно село" едноличният търговец Борислав Александров Цанев с фирма ЕФ "Сана-37" със седалище София бил настанен под наем в помещение, общинска собственост, представляващо магазин за месо и месни произведения на адрес: София, жк "Красно село", бул. "Емил Марков" (сега, бул. "Гоце Делчев") № 76, блок № 32, състоящо се от търговска зала, две складови помещения, две хладилни камери и санитарен възел. На 9.04.1994 г. едноличният търговец подал молба до Столичния общински съвет, с която направил предложение за изкупуването на магазинното помещение, на основание Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.). С решение № 13 по протокол № 62 от 01.03.1995 г. Столичният общински съвет отказал продажбата на имота. Това решение на Столичния общински съвет било отменено с решение от 12.08.2000 г. по адм. дело № 1113/1997 г. по описа на Софийския градски съд и преписката била върната на органа за ново произнасяне по чл. 35 ЗППДОбП (отм.). Решението на Софийския градски съд било оставено в сила с решение от 9.08.2001 г. по адм. дело № 9483/2000 г. по описа на Върховния административен съд. Преди приключването на съдебното производство обектът, нает от едноличния търговец, бил включен в капитала на "Хранителни стоки" ЕАД. С нотариален акт № 141 от 30.12.1998 г., том I, нот. дело № 159/1998 г. дружеството продало магазина на Лъчезар Ботев Александров. С нотариален акт № 1 от 22.01.2007 г. Лъчезар Ботев Александров и съпругата му Цонка Тодорова Александрова продали помещението на "Рамблер 2006" ООД. С решение № 1237/28.02.2006 г. и решение № 1258/14.03.2006 г. на Надзорния съвет на Столичната общинска агенция за приватизация било отказано произнасяне по подадените от едноличния търговец Борислав Цанев нови молби за откриване на приватизационна процедура по съображения, че към момента на постановяване на решението от 9.08.2001 г. по адм. дело № 9483/2000 г. по описа на Върховния административен съд имотът вече бил продаден на друго лице. Тези решения били обжалвани от Борислав Цанов, но делата били прекратени поради това, че жалбите срещу тях били оттеглени. С решение № 2041/8.06.2007 г. Надзорният съвет на Столичната общинска агенция за приватизация отказал да се произнесе по подадената от Борислав Цанев молба от 14.05.2007 г. за откриване на приватизационна процедура по същата причина, която била посочена в предходните две решения. С определение от 31.10.2007 г. по адм. дело № 2773/2007 г. по описа на Административния съд-София град отказът за разглеждане на молбата на търговеца по решение № 2041/18.06.2007 г. на Надзорния съвет на Столичната общинска агенция за приватизация бил отменен и преписката била изпратена на органа за решаване на искането по същество. Това определение било оставено в сила с определение от 16.05.2008 г. по адм. дело № 496/2008 г. на Върховния административен съд. С решение от 17.03.2008 г. по гр. дело № 966/2006 г. по описа на Софийския градски съд, постановено между едноличния търговец Борислав Александров Цанев, от една страна, и Лъчезар Ботев Александров и Цонка Тодорова Александрова, от друга страна, което влязло в сила на 30.09.2010 г., договорът за покупко-продажба на магазина, сключен с нотариален акт № 141 от 30.12.1998 г., том I, нот. дело № 159/1998 г., бил обявен за нищожен. С решение от 14.12.2011 г. по гр. дело № 500/2009 г. по описа на Софийския градски съд, влязло в сила на 24.03.2012 г., по отношение на едноличния търговец Борислав Александров Цанев с фирма ЕТ "Сана-37-Борислав Цанев, било прието, че "Рамблер 2006" ЕООД не е собственик на магазин от 61 кв м, находящ се в София, район "Красно село", бул. "Гоце Делчев", № 76, блок 32. На 31.01.2012 г. бил съставен акт № 1579 на Столична община, удостоверяващ правото на общинска собственост върху магазин за месо, разположен на партерния етаж на блок № 32, бул. "Гоце Делчев" № 76, София, при граници: бул. "Гоце Делчев", вход Е на блок 32, ул. "Разград", незастроен терен и улица "Солун". В акта било записано, че магазинът е със застроена площ от 61 кв м и се състои от търговска зала, две хладилни камери, две складови помещения и санитарен възел. Впоследствие било извършено архитектурно заснемане на обекта, при което било констатирано, че застроената площ на магазина възлиза на 97,90 кв м. При изчисляване на квадратурата била включена цялата дебелина на външните стени и витрини, както и 1/2 от дебелината на разделителната стена със стълбището на вход Е на жилищния блок. Въз основа на данните от измерването бил съставен нов акт за общинска собственост № 1595 от 23.07.2012 г. на Столична община, в който било отразено, че магазинът за месо е със застроена площ 97, 90 кв м. С решение № 230 от 10.05.2012 г. на Столичния общински съвет била открита процедура за приватизация на магазина чрез изкупуване без търг или конкурс от Борислав Александров Цанев с фирма ЕТ "Сана-37-Борислав Цанев", по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОбП (отм.). Изготвен бил доклад за приватизационна оценка № 0730/27.08.2012 г., според който цената на магазина с площ от 97, 90 кв. м. възлиза на 125 000 лева. Тази цена била утвърдена с решение № 350 от 05.10.2012 г. на Надзорния съвет на Столичната общинска агенция за приватизация. С писмо № РСО-35-0091 от 15.10.2012 г. Борислав Цанев бил уведомен за оценката и за възможността да даде съгласие за закупуването на имота на тази цена в 14-дневен срок. С писмо № 35-0091 от 30.10.2012 г. той изразил съгласие за закупуването му. На 16.01.2013 г., между Столична община и едноличния търговец Борислав Александров Цанев с фирма ЕТ "Сана-37-Борислав Цанев", бил сключен договор за продажба за сумата 125000 лева на общински жилищен имот, използван за стопанска цел, представляващ магазин за месо със застроена плащ 97,90 кв м, находящ се на адрес: София, район "Красно село", бул. "Гоце Делчев" № 76, блок № 32. Съгласно заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, че към 1995 г. цената на магазина, при застроена площ от 61 кв м, в деноминирани лева възлиза на 29 939 лева. Към 2001 г., при площ от 61 кв м, цената на магазина е 67 310 лева. С оглед разликата в площта от 36,90 кв м, увеличението на цената на магазина, считано към 2001 г., ще е 40 700 лева, а увеличението на цената към 2012 г. - 47 084, 40 лева. По отношение на площта на магазина административният съд отбелязал, че чистата търговска площ по смисъла на § 1, т. 28 от Закона за местните данъци и такси е 38,36 кв. м, а площта на подхода и обслужващите помещения е 22,64 кв. м, като общата търговска площ на магазина е 61 кв. м. Според мотивите на съда, не можело да се прецени дали са извършвани допълнителни преустройства и пристроявания към магазина, както и еднаква ли е конфигурацията му през 1995 г. и към момента, тъй като в общината не се съхранявали строителни книжа и одобрени архитектурни проекти за магазина, а допуснатата експертиза не дала отговор на какво се дължи получената разлика в квадратурата на процесния магазин от 36 кв. м От правна страна административният съд приел, че е осъществено противоправно поведение на органи и длъжностни лица на Столична община, изразяващо се в издаването на административни актове и бездействие за откриване на приватизационна процедура за закупуването на магазина от едноличния търговец. В пряка причинна връзка с незаконосъобразните актове и незаконосъобразното бездействие ищецът е понесъл имуществена вреда, тъй като ако беше закупил имота през 1995 или през 2001 г., би заплатил по-ниска цена, отколкото през 2012 г. Завишаването на цената се дължало не само на последващото поскъпване на имотите, но и на промяната в квадратурата на магазина. Ответната страна не обосновала правно основание за промяната в квадратурата на имота, а и измерването на място от вещото лице не установило площ в този обем. Не били представени доказателства, че увеличението на квадратурата се дължи на придадени площи към магазина или на промени в нормативните изисквания, както поддържал ответникът. Според направения от съда извод, ако ищецът бе закупил имота през 1995 г. или през 2001 г., той не би понесъл неблагоприятните последици от тази промяна и би платил по-ниска цена за по-малка площ. Във връзка с възражението на ответника за погасяването на иска по давност, съдът посочил, че давността за вреди, произтичащи от отменения от 9.08.2001 г. отказ по решение № 13, протокол № 62 от 01.03.1995 г. на Столичния общински съвет, е изтекла на 09.08.2006 г. Не била изтекла обаче погасителната давност за предявяване на иска, основан на отказите да се открие процедура по приватизация. Противоправното поведение на ответника, изразяващо се в откази да се образува административно производство и неизпълнение на съдебни решения било преустановено на 10.05.2012 г., а от този момент до завеждане на исковата молба не са изтекли пет години. Дори да се приеме, че давността тече от 16.05.2008 г., когато влязло в сила определението по адм. дело 2773/2007 г. на Административния съд - София град, от този момент до предявяването на иска не бил изтекъл петгодишен период. Съдебните производства във връзка с по по-ранните откази на Столичната общинска агенция за приватизация били прекратени в края на 2008 г. Административният съд характеризирал отказа да се образува административно производство и бездействието на органите и длъжностните лица на Столична община за изпълнението на съдебни решения като основание за ангажиране на отговорността на общината по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът отхвърлил възражението на ответника, че откриването на приватизационната процедура не било възможно преди приключването на гражданските дела, тъй като имотът не се намирал в патримониума на общината. Действията на длъжностните лица относно включването на магазина в капитала на търговско дружество, при наличие на неприключили съдебни производства с ищеца били незаконосъобразни, както изрично било отразено в определението на Административния съд-София град за отмяна на отказа за образуване на административно производство. Съдът не приел и възражението, че ответникът е дал съгласие за закупуването на обекта на цена от 125 000 лева с мотив, че цената се утвърждава с нарочен акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което ищецът не е имал възможност да закупи имота на друга цена. В заключение първоинстанционният съд посочил, че искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е основателен за периода 12.07.2006 г. - 10.05.2012 г. и е доказан по размер. Тъй като липсвали доказателства за цената на магазина към 12.01.2006 г. или от момента, в който било възможно да се реализира отговорността на ответника, следвало да се приеме, че тя има същия размер, като изчисления към 9.08.2001 г. Поради това съдът присъдил на ищеца обезщетение за имуществени вреди за сумата 57 690 лева, представляваща разликата в цената на магазина към 12.07.2006 г. и към 10.05.2012 г. за периода 12.07.2006 г. - 10.05.2012 г. В останалата част съдът отхвърлил иска в частта за сумата 37 371 лева, както и в частта за периода 13.03.1995 г. - 9.08.2001 г. и периода 9.08.2001 г. - 12.07.2006 г. като погасен по давност, респективно поради липсата на правно основание за ангажиране отговорността на общината по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, каквато била предвидена едва с изменението на закона съгласно Държавен вестник, бр. 30 от 11 април 2006 г. В подадената срещу осъдителната част на решението касационна жалба на Столична община се поддържа, че съдът направил неверен извод, що се отнася до наличието на бездействие от страна на длъжностни лица и органи на общината. Първата правна възможност за откриване на приватизационна процедура била при влизане в сила на съдебното решение за обявяване на нищожността на договора за покупко-продажба, поради което приватизационната процедура била открита към този момент. Едновременно с това съдът неправилно заключил, че има промяна на квадратурата на магазина, която се отразява на неговата цена и представлява основание за присъждането на обезщетение за вреди. Според касационния жалбоподател, цената на магазина, считано към момента на откриването на приватизационната процедура или към 10.05.2012 г., била неточно изчислена върху квадратура от 61 кв м, а цената, която имотът имал към 13.03.1995 г. и към 9.08.2001 г. не следвало да се обсъжда, тъй като административният съд признал настъпването на погасителна давност за тази част от исковата претенция. Борислав Цанев дал изрично съгласие за цената, на която закупил търговския обект. Той носел доказателствена тежест за установяване на вредоносен резултат в причинна връзка с бездействието на оторизираните длъжностни лица, но такова доказване не било проведено. В касационната жалба, подадена от едноличния търговец Борислав Цанев, се правят оплаквания за необоснованост на съдебния акт, които, по същността си, представляват оплаквания за нарушение на материалноправните разпоредби. Касационният жалбоподател изразява становище, че съдът незаконосъобразно е отхвърлил иска за имуществени вреди за сумата 37 371 лева за посочените в решението периоди, тъй като не е приложил точно правилата на погасителната давност. Съдът определил датата 12.07.2006 г. като начало на давностния срок вместо да отнесе този момент към датата 16.01.2013 г., когато страните подписали приватизационния договор . Касационната инстанция намира, че постановеното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон. Административният съд е направил верен извод, че е налице основанието за ангажиране на имуществената отговорност на ответника по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. По делото е било установено, че като наемател на обект, общинска собственост, съставляващ обособена част от Общинска фирма "Хранителни стоки", с договор за наем, сключен след 15 октомври 1990 г. и не по-късно от 15 октомври 1993 г., който не е бил прекратен към момента на подаване на предложението за приватизация, едноличният търговец Борислав Цанев е отговарял на условията, предвидени в чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.) за закупуването на обекта без търг или конкурс. Поради постановения незаконосъобразен отказ на Столичния общински съвет и незаконосъобразното бездействие на този орган за откриване на приватизационната процедура въпреки отмяната на административния акт, последвалия незаконосъобразен отказ на Надзорния съвет на Столичната общинска агенция за приватизация като специализиран орган на Столичния общински съвет да разгледа молбата за приватизация на търговеца и я внесе в Столичния общински съвет, както и бездействието от страна на този орган да изпълни указанията на съда, дадени с определението от 31.10.2007 г. по адм. дело № 2773/2007 г. на Административния съд - София град, ищецът закупил обособената част на предприятието с договор от 16.01.2013 г. вместо през 1995 г. Оторизираните органи на Столична община не са изпълнили задължението си по чл. 35, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни общински предприятия (отм.), според което при наличието на влязло в сила съдебно решение за отмяна на изричен или мълчалив отказ за откриване на процедура за приватизация органът е длъжен в двумесечен срок от датата на влизане в сила на съдебното решение да открие процедура за приватизация, да извърши необходимите действия по предприватизационната подготовка и да предложи обекта за изкупуване на правоимащия. Продажбата на магазина от общинското предприятие, в чийто капитал е бил включен наетия от едноличния търговец магазин за месо и месни произведения, на трети лица, също е извършено в нарушение на закона, поради което правните последици на прехвърлителните сделки не са били зачетени от гражданския съд. При висящо съдебно производство по оспорването на решение № 13 по протокол № 62 от 01.03.1995 г. на Столичния общински съвет, не е имало законово основание за продажбата на магазина чрез преговори с потенциални купувачи. Този извод следва от разпоредбата на чл. 30 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.), според която държавни и общински предприятия или обособени техни части се продават чрез преговори с потенциални купувачи, освен в случаите на чл. 35 от закона. Макар административният съд да е дал изрични указания, задължителни за Надзорния съвет на Столичната общинска агенция за приватизация, според които продажбата на магазина не съставлява пречка за провеждането на приватизационната процедура, незаконното бездействие на оторизираните органи е продължило под претекст, че имотът не се намира в патримониума на общината. Не може да не се отчете обстоятелството, че въпреки еднозначното произнасяне на административните съдилища с влезли в сила решения и даваните от съдилищата задължителни указания, общинското предприятие, извършило незаконната продажба, не е завело гражданските дела за оспорване валидността на разпоредителните сделки. Делата са заведени от ищеца по това дело, а продажбата на магазина се е състояла едва след приключването им. След като Столична община не е била страна по тези дела, тя не би могла да защити бездействието си, продължило до датата на откриване на приватизационната процедура, с обвързващите за правното положение на страните последици, които пораждат влезлите в сила решения на гражданския съд. В пряка причинна връзка с издадените незаконосъобразни актове и последвалото след отмяната им незаконно бездействие на органите на Столична община, за ищеца е настъпила имуществена вреда, изразяваща се в разликата в цената, която той би платил, придобивайки магазина през 1995 г., и тази, която фактически е платил по приватизационния договор от 16.01.2013 г. При преценката на възражението за изтекла погасителна давност, направено от Столична община, административният съд не е съобразил, че имуществената отговорност на ответника възниква с проявлението на всички елементи от фактическия състав. Отмяната на незаконосъобразните административни актове и продължилото незаконно бездействие са едната от двете нормативни предпоставки за реализиране на отговорността. Другата предпоставка, след осъществяването на която възниква субективното право на обезщетение, е настъпването на вреди за правоимащото лице. Този елемент от фактическия състав се е проявил със сключването на приватизационния договор, когато наемателят е платил увеличената цена на обекта вместо значително по-ниската цена, която би платил за него през 1995 г. Тъй като субективното материално право е възникнало със заплащането на продажната цена, течението на давностния срок, в рамките на който трябва да се осъществи защитата на правото, не би могло да се свързва с факти, случили се преди това. Затова не могат да бъдат споделени доводите на Столична община, че отговорността й е погасена по давност, тъй като се претендира от отменени административни актове и бездействие за времето преди откриването на приватизационната процедура, или че тя не може да бъде ангажирана, ако се основава на факти, настъпили преди приемането на изменението, с което се урежда възможността за търсене на имуществена отговорност за вреди по реда на специалния закон не само от държавата, а и от общините. По повод претенцията на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди, следва да отбележи, че такава вреда, която да е довела до по-висок размер на заплатената цена поради разликата в площта на магазина към 1995 г. и към 2013 г., фактически не е настъпила. При положение, че и самият ищец не твърди, че в имота е било извършено преустройство, което да е довело до увеличение на площта на магазина, разликата в площта, съответно отразяването й в актовете за общинска собственост, може да се дължи или на неточности в измерването или на промени в методиката на измерване. Тъй като реално магазинът е придобит в обема, който е имал и през 1995 г., а и разликата в застроената площ не се явява резултат от издадените незаконосъобразни актове и бездействието на компетентните органи на Столична община, ищецът неоснователно претендира имуществена вреда, произтекла от този фактически състав. Същевременно застроената площ на магазина има значение за определяне на размера на имуществената вреда, настъпила за ищеца поради отложеното провеждане на приватизационната процедура. По аргумент, че не е имало друго, освен архитектурното заснемане от юни 2012 г., следва да се приеме, че площта е била 97,90 кв. м и към 1995 г. В хода на съдебното производство ищецът не е опровергал резултата от направеното при заснемането измерване, за да се направи извод, че в действителност застроената площ, с оглед на която се изчислява цената на магазина, е по-малка. Макар вещото лице да е направило измерване при изготвянето на допълнително заключение по делото, данните, получени при заснемането на обекта, не са били опровергани. В заключението от 19.05.2014 г., изпълнявайки задачата, както му е поставена, вещото лице се е занимало само с търговската площ на магазина, определяйки я в размер на 61 кв м. Не е била взета предвид площта на санитарния възел и на хладилните камери, която трябва да се включи в общата застроена площ в съответствие с определението, дадено в § 5, т. 15 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, според което застроена площ е площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж. Административният съд не е направил съответна на приложимите правни норми преценка на обстоятелствата и не е възложил на вещото лице да определи цената на магазина към 1995 г., при квадратура 97,90 кв м, така че да се установи действителния размер на настъпилата за ищеца имуществена вреда. С оглед констатираните отменителни основания и поради това, че не са събрани всички, необходими за правилното решаване на спора, доказателства, решението на административния съд следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане с изслушването на допълнително заключение, в което да се отрази цената на магазина към 1995 г., при квадратура 97, 90 кв м. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноските на страните не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК Върховният административен съд