Решение № 8922 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14697/2017 г.

Решение № 8922 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14697/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на Х. П. Н., чрез адвокат М. К., против решение № 1802 от 3.11.2017 г. по адм. д. № 2164/2016 г. на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата на Нанев срещу Ревизионен акт № Р-02000216001155-091-001/11.08.2016 г. на началник сектор Ревизии при ТД на НАП Б.-възложил ревизията и главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Б.-ръководител на ревизията, потвърден с решение № 255/25.10.2016 г. на директор на дирекция "ОДОП" гр. Б., с който на Х. П. Н. са определени данъчни задължения по вид и размер както следва: за данъчен период 1.01.2012 г. -30.01.2012 г. -ДДФЛ в размер на 23169.39 лв. и лихва в размер на 7550.51 лв, и за данъчен период 1.01.2014 г. -31.12.2014 г. - ДДФЛ в размер на 49004.83 лв. и лихва в размер на 6122.06 лв. В касационната жалба са наведени доводи за нарушение на материалния закон - чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 167 от ЗКПО. Касаторът смята за неправилен извода на съда, че не е отговарял на всички кумулативно предвидени предпоставки за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ и не е спазено изискването на чл. 167 от ЗКПО. Твърди, че дори да се приеме, че разпоредбата на чл. 167 от ЗКПО е приложима към данъчен период 2014 г., то предвидените в нея предпоставки не са осъществени, а именно не са налице подлежащи на изпълнение публични задължения. Липсват данни и не са представени доказателства за започнало принудително изпълнение за събиране на процесните суми. Органът по приходите не е изпращал покани за доброволно изпълнение според изискванията на чл. 182, ал. 1 от ДОПК след изтичането на срок за плащане на задълженията. Излага съображения, че независимо че декларация образец 6 е изпълнително основание по см. на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, по преписката липсват данни за невнесените в срок задължения на ЕТ да е връчвана покана по чл. 182 от ДОПК, поради което задължението не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Твърди, че неправилно са отчетени от съда последиците, настъпили от осъщественото прехващане с АПВ. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът по касация - директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Б. при ЦУ на НАП, не изразява становище. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл. 210 от АПК и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Б. е бил посоченият Ревизионен акт в частта, с която на касационния жалбоподател са определени посочените задължения за ДДФЛ по чл. 48, ал. 6 от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2012 г. и 2014 г. и лихви, произтичащи от непризнато право за преотстъпване на данък. За да отхвърли жалбата административният съд е приел, че: -по отношение задълженията за 2012 г. жалбоподателят не е доказал кумулативното изпълнение на предпоставките за преотстъпване на корпоративен данък, регламентирани в нормата на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО, при което тези задължения правилно са определени с РА. -по отношение задълженията за 2014 г. жалбоподателят е доказал предпоставките по чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО, но за периода е била налице негативната предпоставка на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, като ревизираното лице е имало подлежащи на изпълнение публични задължения. Т. е. за ревизираното лице е била налице пречка да ползва преотстъпване на корпоративен данък за процесния данъчен период, с оглед съществуването към 31.12.2014 г. на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО по подадени декларации образец 6 с вх. № 02000143285857/11.11.2014 г., с декларирани за внасяне: данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по ЗДДФЛ в размер на 802.16 лв.; вноска за ДОО в размер на 1861.82 лв.; вноска за ЗО в размер на 754.68 лв. 275.08 лв. вноски за УПФ ДЗПО, и вх. № 02000143311274/08.12.2014 г. с декларирани за внасяне: данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по ЗДДФЛ в размер на 801.11 лв.; вноска за ДОО в размер на 1835.70 лв.; вноска за ЗО в размер на 735.80 лв. 279.76 лв. вноски за УПФ ДЗПО. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба. Същите касаят въпроса налице ли са били подлежащи на принудително изпълнение публични задължения от страна на дружеството към 31.12.2014 г., които да са пречка по см. на чл. 167 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 46, ал. 6 от ЗЗДФЛ. При изяснена фактическа обстановка по делото и при подробно обсъждане на събраните доказателства и становищата на страните, първоинстанционният съд е направил обосновани фактически и правни изводи за наличие на публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение към посочения в разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО момент, в случая към 31.12.2014 г. Не се споделят доводите на касатора, че е налице неправилно смесване на понятията "задължение, чийто срок на изпълнение е изтекъл" по чл. 182 от ДОПК и "публично задължение, подлежащо на принудително изпълнение". Изискуемо е задължението, чийто срок на изпълнение е изтекъл, а подлежащо на принудително изпълнение публично задължение е, такова което не само е изискуемо но и ликвидно. Именно изискуеми и ликвидни са задълженията по процесните декларации обр. 6, подадени от задължено лице по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, с изчислени от него задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, тъй като съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК тези декларации са изпълнително основание. Към 31.12.2014 г. задълженията по тези декларации не са били погасени чрез извършено плащане от страна на касатора, и за този факт не се спори по делото. Предвид разпоредбата на чл. 105 от ДОПК задълженията по декларация, по която задълженото лице самo изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон, и следователно тези задължения са ликвидни и изискуеми от момента, в който тези декларации са подадени. Противно на тезата на касатора, за да станат тези задължения изискуеми и ликвидни не е необходимо да е налице издаден акт на орган по приходите, съответно да е изпращана покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 182, ал. 1 от ДОПК/ред. ДВ бр. 12/2009 г./. Цитираната норма е отменена- ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., а според действащата редакция на чл. 182, ал. 2, т. 1 от ДОПК/Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно орган на Националната агенция за приходите, може да уведоми длъжника писмено, по телефона, с посещение на място, с електронно съобщение на посочен от него електронен адрес и/или по друг подходящ начин за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения. Видно е, че в предишната редакция на чл. 182 от ДОПК законодателят е направил разлика между предприемане на действия за принудително събиране и подлежащо на принудително събиране публично задължение. Публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка/чл. 178, ал. 1, предл. първо от ДОПК/. Не може да се приеме, че непредприемането на действия за принудително събиране на публичното задължение, елиминира или променя характера на това задължение. В сега действащата редакция на чл. 182 от ДОПК за органът, установил вземането, съответно орган на Националната агенция за приходите, е налице само възможност да уведоми длъжника, и то за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения, но такива действия не са вменени на органа като задължение. На следващо място, правилни и съобразени с разпоредбите на чл. 92, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС и чл. 125, ал. 1 от ЗДДС са изводите на административния съд, че тези задължения не са били погасени изцяло към посочения краен момент в чл. 167, ал. 1 от ЗКПО и чрез извършено прихващане с последващи АПВ № П02000214071339-004-01/6.01.2015 г. и АПВ № П-02000215008048-004-01/30.01.2015 г. С цитирания АПВ от 6.01.2015 г. е извършено прихващане с деклариран в СД по ЗДДС № 02002015988/11.12.2014 г. данък за възстановяване в размер на 2747.05 лв., при което задължението на касатора по декларация образец 6 с вх. № 02000143285857/11.11.2014 г. е било само частично погасено, а по декларацията е останала дължима сума в размер на 1944.98 лв. Същевременно по подадена от Нанев СД по ЗДДС № 02002031831/13.01.2015 г. за данъчен период м. 12.2014 г., вземането за възстановяване на ДДС/в размер на 17219.28 лв./ е станало изискуемо след 31.12.2014 г., а именно на 15.01.2015 г./ чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС/, поради което, както се отбеляза по-горе към 31.12.2014 г. за Нанев са били налице подлежащи на изпълнение публични задължения, и на същия не следва да бъде признато право на преотстъпване на данък на основание чл. 48, ал. 6 от ЗЗДФЛ. Предвид всичко изложено решението не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на спора разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са претендирани от ответника по касационната жалба. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение