Решение № 14859 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8559/2011 г.

Решение № 14859 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8559/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Борислав Панайотов Стойков и Стефка Христова Цонева, двамата от гр. Сунгуларе, срещу решение № 439/11.04.2011 г., постановено по адм. д. № 2262/2010 г. на Административен съд - гр. Бургас, като в нея се развиват оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила, довели до непълнота на доказателствата. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени обжалвания от тях отказ на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър, гр. Бургас като незаконосъобразен или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответниците, Йорданка Грозева Хараламбова, Цветан Стойчев Хараламбов, Стойчо Тодоров Хараламбов, тримата от гр. Бургас и Йовчо Минев Минев и Фота Енчева Минева, двамата от гр. София, в писмен отговор, а Йовчо Минев Минев и в съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас, в производство по реда на чл. 54, ал. 2, ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Борислав Панайотов Стойков и Стефка Христова Цонева, срещу изричен отказ, обективиран в писмо изх. № 94-23178-02-10-16793/02.08.2010 г. на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Бургас, с която на основание чл. 59, ал. 1 АПК, поради липса на основанията по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, във връзка с чл. 57, т. 3 и т. 8 и чл. 59, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от Наредбча № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистри, за одобряване изменение на кадастрпалната карта и кадастралните регистри, по отношение на имот с идентификатор 07079.607.268, землище гр. Бургас. За да постанови решението си съдът приел, че съставеният акт не е подписан от всички заинтересувани собственици, както и че не е налице нито една от хипотезите на чл. 53, ал. 1 ЗКИР, поради което приел, че отказът е законосъобразен. Решението е правилно. Предметът на административното производство се определя от изложеното в подаденото от жалбоподателя Борислав Стойков заявление, в което е посочено, че иска изменение на кадастралните данни по отношение на имот с идентификатор 07079.607.268, землище гр. Бургас. От приложената скица-проект към заявлението се извлича, че исканото изменение е за разделяне на имота на два самостоятелни, с отделни идентификатори. Видно от скица № 41465/04.11.2010 г., представляваща извадка от одобрените кадастрални карти и регистри на посочения имот, собственици на същия, освен заявителя, са още седем физически лица, както и държавата, като съставеният акт за непълноти и грешки по реда на чл. 53, ал. 3 ЗКИР, е подписан само от сътавителя, но не и от собствениците на имота. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон съдът е приел, че отказът за издаване на искания административен акт е законосъобразен, тъй като съставения акт за непълноти и грешки не отговаря на законовите изисквания по чл. 53, ал. 3 ЗКИР, което води до липса на основанието по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР за изменение на одобрената кадастрална карта и регистри. Съставянето на такъв акт и подписването му от всички собственици представлява задължителна процедура и основание за издаване на заповед за изменение на кадастъра, поради грешки и непълноти в кадастралната карта и регистри. Съставянето на акт е изискване и при нанасяне на имот, възстановен по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ или други реституционни закони, тъй като чл. 62, ал. 4 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистри, препраща към предходните алинени, включително и към ал. 2, съгласно която следва да се състави акт за установяването на грешките и непълнотите на самото място, но същият следва да отговаря и на законовите изисквания по чл. 53, ал. 3 ЗКИР, за подписването му от останалите собственици. Ал. 5 на чл. 62 от наредбата предвижда, че акт не се подписва при изпълнение на влязло в сила съдебно решение, каквото в случая не е налице - за разрешаване на спор за материално право, за установена по общия исков ред грешка или непълнота в кадастралнната карта, за съдебна делба за разделяне на имота и др. Втората хипотеза на този текст е неприложима, като противоречаща на чл. 53, ал. 1 ЗКИР, като нормативен акт от по-висока степен. В този текст са изброени изчерпателно хипотезите, когато може да се иска на това основание изменение на кадастралната карта и регистри, между които не е предвидената "когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници", тъй като е недопустимо с наредбата да се допълва законът с ново основание. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на административния съд, които настоящата инстанция споделя изцяло, решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила при постановяване на решението, поради което оплакването в тази насока е неоснователно. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. Непълнотата на доказателства не е касационно основание по посочения текст за отмяна на решението. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК