Решение № 6855 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1967/2012 г.

Решение № 6855 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1967/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба и по частна жалба, непрецизно наименована касационна жалба, подадени от д-р Петър Николов Димитров от гр. Добрич, изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ в с. Житен, община Генерал Тошево, област Добрич, с търговска регистрация ЕТ "ИППМП - Д-р Петър Димитров" - гр. Добрич, съответно срещу решение № 164 от 5.12.2011 г. по адм. дело № 527/2011 г. на Административен съд - гр. Добрич и срещу определение № 4 от 11.01.2012 г. по същото адм. дело № 527/2011 г. на Административен съд - гр. Добрич.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК срещу определение по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК във връзка с чл. 248, ал. 3 от Гражданския-процесуален кодекс (ГПК) и чл. 144 АПК и също е допустима. Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни.

С посоченото решение Административен съд - гр. Добрич е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател д-р Петър Николов Димитров срещу писмена покана с рег. № 2905-131-18 от 27.06.2011 г., с която директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Добрич е започнал производство за събиране на сумата 1356,67 лв., изплатена от бюджета на НЗОК, респ. от сметката на РЗОК, на други изпълнители на извънболнична медицинска помощ над определения с регулативни стандарти за д-р Петър Димитров като изпълнител на първична медицинска помощ размер (лимит) за първото тримесечие на 2010 г., от които 304,50 лв. изплатени над лимита в резултат на допуснато от д-р Петър Николов Димитров превишение на определения му регулативен стандарт за назначаване на специализирани медицински дейности (СМД) и 1052,17 лв. изплатени в повече поради превишение на възложените от него медико-диагностични дейности (МДД). Този резултат съдът е основал на представените с административната преписка писмени доказателства и на писменото заключение по назначената от него съдебно-икономическа експертиза.

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, аргументирани така:

1. "... по делото се установява, че посочената сума не е получена от мен. Ако има надвишаване на регулативни стандарти и съответно заплащане по тях, то плащането не е извършено на ЕТ "ИППМП - д-р Петър Димитров", а на трети лица, а именно лечебни заведения или СИМП по смисъла на ЗЛЗ. Ето защо считам, че не би могло да се търси плащане на нещо, което аз реално не съм получил."

1. "... едва в средата на тримесечието, т.е. на 9.02.2010 г. аз съм подписал протокол и съм уведомен чрез него с какъв брой регулативни стандарти разполагам за процесното тримесечие.... Регулативните стандарти следва да бъдат сведени до знанието на изпълнителя на медицинска помощ преди настъпването или най-късно с настъпването на съответния период, за който се отнасят, т.е. (в случая) 1.01.2010 г... Именно поради тази причина изпълнителят се е придържал към регулативните стандарти, определени за предходното тримесечие."

1. "Съдът не е отчел и факта, че на 24.03.2010 г. под № 2905-131-12 съм подал до директора на РЗОК молба, с която съм поискал да ми бъдат отпуснати допълнителен брой направления бл. № 3, а именно 120 на брой. На 25.03.2010 г. от така поисканите са ми отпуснати допълнително само 20 броя, крайно недостатъчни, за да покрият нуждите на моите пациенти."

1. "От приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза е видно, че изчисленията по нея са направени на базата на 291 пациенти и съответно отпуснатите за тях регулативни стандарти. В същото време броя на пациентите ми към процесния период е 340 души."

Тези доводи са неоснователни. Те са били инвокирани и с жалбата до Административен съд - гр. Добрич и са подробно обсъдени в мотивите към постановеното от този съд решение. Правните изводи в тези мотиви са правилни (законосъобразни и обосновани) и напълно се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение, поради което не следва да бъдат повтаряни. Допълнително към изложените от първата инстанция мотиви следва да бъдат посочени и следните правно значими обстоятелства:

С редове 1.5.2 и 1.5.4 на чл. 1, ал. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. за специализирана извънболнична медицинска помощ са предвидени 154 млн. лв. и за медико-диагностична дейност 61 млн. лв. С чл. 3 на същия закон на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е възложено да определя за всяко тримесечие броя на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.2 и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности (МДД) в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.4, т. нар. регулативни стандарти) по ред, утвърден от надзорния съвет.

С решение № РД-УС-04-153 от 21.12.2009 г. Надзорният съвет на НЗОК е приел Правила за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ за 2010 г., които по своята същност са редът, визиран в чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. за определяне на регулативните стандарти. Броят на назначаваните СМД и стойността на МДД (т. е. регулативните стандарти) за всеки изпълнител на ПИМП се определят по правилата на глава II от цитираните Правила: а) при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални параметри за съответното тримесечие (§ 4 от преходните и заключителни разпоредби на Правилата във връзка с чл. 2, ал. 1), б) с протоколи, които са неразделна част от индивидуалните договори за ПИМП и СИМП и за текущото тримесечие се предават на изпълнителите при приемане на отчетите им за първия месец от същото (чл. 24 от Правилата) - до 3-тия работен ден на месеца, следващ отчетния (чл. 167, ал. 1 НРД 2010). Допуснатото в случая закъснение от 6 дена не е съществено.

От обстойно мотивираното писмено заключение на вещото лице Елена Иванова Йорданова се вижда, че всичките тези правила са били спазени при определянето на регулативните стандарти за първото тримесечие на 2010 г. Останал е неизяснен спорът какъв е броят на обслужваните от д-р Петър Димитров задължително здравноосигурени лица - 291 (според вещото лице) или 340 (според жалбоподателя), поради което с определение от 26.10.2011 г. съдът е задължил директора на РЗОК да представи писмените доказателства, обусловили извода на вещото лице, че броят на ЗЗОЛ, обслужвани от жалбоподателя, е 291. С молба от 28.10.2011 г. директорът на РЗОК е изпълнил задължението, а в проведеното на 9.11.2011 г. съдебно заседание жалбоподателят не е оспорил представените с тази молба доказателства, поради което съдът е възприел становището на вещото лице, че жалбоподателят е личен лекар на 291 ЗЗОЛ и че определените му регулативни стандарти са съобразени с това число.

Съдебното решение е основано на релевантните факти в писменото заключение на вещото лице Елена Иванова Йорданова и е обосновано. Жалбоподателят не е упражнил възможността да оспорва отказа на директора на РЗОК да измени определените му регулативни стандарти в пълен обем на искането, поради което е длъжен да съобразява дейността си с поетото договорно задължение.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,