Решение № 358 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7287/2018 г.

Решение № 358 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7287/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Югоизточен район (ЮИР), чрез юриск. Костова като процесуален представител, срещу решение № 584 от 28.03.2018 г., постановено по адм. дело № 1820/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменена негова заповед № ДК-10-ЮИР-29/09.06.2017 г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му. Ответникът - "Прайм Пропърти БГ" АДСИЦ, чрез адв. Ганчева като процесуален представител, в писмен отговор и бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът – Окръжна прокуратура – Бургас поддържа становище за основателност на касационната жалба. Ответниците - главният архитект на община Царево и "Витатур Инвест" АД не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед №ДК-10-ЮИР-29/09.06.2017 г. на началника на РДНСК - ЮИР, с която по протест на Окръжна прокуратура - Бургас, е прогласена нищожността на издадено от главния архитект на община Царево разрешение за строеж (РС) № 298/28.12.2007 г. за "Хотелски комплекс "Корал резидънс" - апартаментна хотелска сграда В 3", находящ се в поземлен имот с идентификатор 44094.22.35 по КККР на с. Лозенец, община Царево, ведно с одобрените към него инвестиционни проекти. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като не се установяват особено тежки пороци на строителните книжа, които да обуславят тяхната нищожност. Този извод е мотивиран с липса на установените от административния орган нарушения на разпоредбите на чл. 148, ал. 4 и ал. 8 ЗУТ във вр. с чл. 99, ал. 8 ЗООС, а именно неналичие на валидно решение на РИОСВ - Бургас по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и на оценка за съвместимост по Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). От фактическа страна е установено, че ПИ с идентификатор 44094.22.35 по КККР на с. Лозенец представлява урбанизирана територия, за който е налице одобрен и влязъл в сила ПУП-ПРЗ. Въз основа на него е издадено РС № 298/28.12.2007 г., презаверено на 29.12.2010 г. и на 15.12.2016 г. Имотът не се намира в защитени територии и зони. Като се е позовал на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, съдът е приел, че инвестиционното предложение не е подлежало на процедиране по реда на Глава шеста ЗООС, за него не е било необходимо изготвяне на оценка за съвместимост по реда на чл. 31 ЗБР, както и че към момента на издаване на протестираните строителни книжа липсват доказателства за съществуването на дюни като част от територията на плаж "Лозенец Кум Кашла". При тези данни е достигнал до заключение, че не са налице основания за обявяване на строителното разрешение и одобрените инвестиционни проекти за нищожни. Направен е и извод, че дори и да са налице посочените от органа нарушения на Глава шеста ЗООС, чл. 143, ал. 1, т. 4 и чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ, то те не водят до нищожност на строителните книжа, а евентуално до тяхната унищожаемост. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Изводът на съда за незаконосъбразност на заповедта на началника на РДНСК - ЮИР поради липса на тежки и съществени пороци в РС и одобрените инвестиционни проекти, се споделя от настоящия състав. Нищожността на издаден административен акт може да бъде прогласена при липса на компетентност на органа, както и при установяване за допуснати груби нарушения на материалния закон, които правят съществуването му правно нетърпимо и препятстват настъпването на целените с него правни последици. При разрешаване на строеж такова основание би било налице, когато строителството се допуска в защитена територия или зона, в имот публична собственост и др. В случая разрешението за строеж е издадено от компетентен орган и въз основа на правна норма - чл. 148 ЗУТ. Правилно е прието от съда, че констатираните от началника на РДНСК - ЮИР пороци в тяхната съвкупност не водят до нищожност, а до евентуална незаконосъобразност на строителните книжа, контролът за която по реда на чл. 156 ЗУТ е преклудиран. В съответствие с доказателствата по делото са изводите в обжалваното решение, че за част от нарушенията е извършено позоваване на правни норми, които не са били действащи към момента на издаване на РС и одобряване на проектите. Обсъдената от административния орган специализирана карта и регистър на пясъчните дюни са приети с протокол от 19.09.2014 г., след издаване на протестираните РС и инвестиционни проекти. В нея за имота е записано наличие на 104 кв. м дюни с характеристика "бели, затревени", каквито данни не са отразени към датата на издаване на строителните книжа и съответно не биха могли да бъдат съобразени от компетентния орган. Въз основа на това правилно е прието от съда, че имотът е с надлежно променено предназначение на земята и одобрен със заповед от 2006 г. на кмета на община Царево проект за ПУП-ПРЗ, като са обособени УПИ І- 021001, 000130, 000133, отреден за "хотелски комплекс" и УПИ ІІ- 021001, 000130, 000133, отреден за "озеленяване". Няма доказателства и твърдения, че строителните книжа са в несъответствие с влезлия в сила ПУП. Същият е процедиран при наличие на решение № 09-05/2004 г. на директора на РИОСВ - Бургас, с което е одобрено осъществяване на инвестиционно предложение "Изграждане на хотелски комплекс", част от което е и "апартаментна хотелска сграда В 3", с инвеститор "Витатур инвест" АД, праводател на "Прайм Пропърти БГ" АДСИЦ. Обстоятелството, че към момента на издаване на решението да не се извършва ОВОС собственик на имота е друг субект е без правно значение, тъй като към датата на придобиване собствеността върху имота от "Прайм Пропърти БГ" АДСИЦ този акт е влязъл в сила. Съгласно чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ (изм. ДВ, бр. 82/2012 г.) инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след представяне на влезли в сила актове по ЗООС, ЗБР или др. специални закони. Тези изисквания в случая са неприложими за процесния инвестиционен проект и РС, издадени на 28.12.2007 г., тъй като са въведени в ЗУТ след тази дата. В случая е относима разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ (редакция, ДВ бр. 77/2005 г.), съгласно която инвестиционните проекти се одобряват след представяне на административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа се изискват като условие за разрешаване на строителството по ЗООС или специален закон. Към момента на издаване на строителното разрешение разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗООС (ДВ бр. 77/2005 г.) е изисквала преценка за необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционните предложения за ново строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 2, в случая т. 12, б. "в" - ваканционни селища, хотелски комплекси извън урбанизирани територии и съпътстващи дейности. Такава преценка е извършена с посоченото решение на РИОСВ - Бургас. Безспорно е установено по делото, че ПИ с идентификатор 44094.22.35 не попада в защитени територии и зони по смисъла на ЗЗТ и ЗБР. Същият е с променено предназначение и е нанесен в одобрената кадастрална карта като урбанизирана територия с начин на трайно ползване "за курортно - рекреационен обект". По действащия ОУП на община Царево имотът попада в зона Ок - рекреационна устройствена зона, предназначена за курорт и съпътстващи дейности, поради което правилно съдът е приел, че имотът е урбанизирана територия и не е било задължително извършването на ОВОС. По тези съображения не е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 31, ал. 4 ЗБР, която се отнася за инвестиционни предложения, попадащи в обхвата на ЗООС. Не е налице и хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост (ДВ, бр. 73/2007 г.). Дори и да се приеме, че такива нарушения са допускани, то те не се отразяват на валидността на процесните строителни книжа, а са относими към тяхната унищожаемост, която не е предмет на спора. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход по спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника "Прайм Пропърти БГ" АДСИЦ, РДНСК - ЮИР му дължи разноски за настоящата инстанция в размер на 960 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представените фактура и банково извлечение. Същото не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което направеното възражение за редуцирането му на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение