Решение № 3971 от 14.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1586/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. Г. Павлов, срещу Решение 4186/01.11.2024 г., постановено по адм. дело 511/2020 г. на Административен съд /АС/ - Пазарджик, с което е допълнено Решение 788/14.10.2020 г. постановено по същото дело, като Павлов е осъден да заплати в полза на Национална агенция за приходите София разноски в размер на 100 /сто/ лева. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК и като такова иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва същата, като неоснователна, респективно иска да бъде отхвърлена, а обжалваното решение оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано от касатора адвокатско такова. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема че касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт, АС Пазарджик е приел, че при постановяването на основното решение по делото /Решение 788/14.10.2020 г./, съдът е отхвърлил като неоснователен искът на Павлов за обезщетение за причинени неимуществени вреди от страна на НАП, като въпреки формулираните мотиви за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП, липсва осъдителен диспозитив в този смисъл. С оглед последните съображения и позовавайки се на разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от АПК, административният съд е постановил процесното решение като е осъдил адв. Павлов да заплати в полза на НАП разноски в размер на 100 /сто/ лева. Така постановеното решение е недопустимо. Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, постановява допълнително решение в преклузивен едномесечен срок от постановяване на решението (за съда) или от съобщаването (за страната). Според правната теория непълно е онова решение, в което липсва формирана воля на съда по част от спорното право, или по един от предметите на иска, или по допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет. В конкретния случай безспорно не е налице нито една от посочените хипотези, тъй като с постановеното допълнително решение, административният съд е осъдил страна в производството да заплати разноски, поради пропуск да направи това с основното си решение по делото, постановено четири години по-рано. Тук следва да се отбележи, че допълване или изменение на решение в частта му за разноските е възможно единствено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. с чл. 144 АПК, а именно по молба на страната, претендираща присъждането им по делото, в закрито заседание и след като на насрещната страна е дадена възможност за отговор. Ето защо след като съдът служебно, по своя инициатива, се е сезирал без да е налице молба на претендиращата разноските страна, той е провел недопустимо производство и е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение