Решение № 1119 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13301/2016 г.

Решение № 1119 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13301/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Д. В. К. България" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 1589 от 15.07.2016 г. по адм. д. № 3413/2015 г. на Административен съд В., с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-138/27.05.2014 г., издаден от инспектор "КРД" при дирекция "Местни данъци" към община В., потвърден с Решение № МД-РШ-054/22.10.2015 г. на директор на Дирекция "Местни данъци" при община В. и са присъдени разноски, с оглед изхода на спора. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че процесният недвижим имот не се ползва, като административният орган е бил длъжен да съобрази чл. 71, т. 1 ЗМДТ. На следващо място са изложени доводи, че АУЗД не съдържа мотиви, което представлява съществено нарушение на изискванията за форма. Отпадъци от имота не се генерират, съответно услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци не се предоставят. Иска се отмяна на оспорваното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалвания АУЗД, в частта му относно установените задължения за ТБО и съответните лихви. Направено е възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско/адвокатско възнаграждение от страна на процесуален представител на ответника. Ответникът - Директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при община В. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на дружеството против АУЗД, съставът на АС В. е установил следното: По силата на нотариален акт № .. том II рег. ... дело № .../... г., "Д. В. К. България" ЕООД е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.513.26 с площ от 14 667 кв. м в к. к. "Златни пясъци", гр. В.. Видно от скица на СГКК - В. с № 15-529456/04.12.2015 г. и скица № 4866/17.08.2007 г. имотът е нанесен в кадастралната карта в собственост на същото дружество, намира се в урбанизирана територия с начин на ползване: комплексно застрояване и е застроен. Жалбоподателят обжалва АУЗД № МД-АУ-138/27.05.2014 г. само в частта, с която му е установено задължение за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. за такса за битови отпадъци въз основа на декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК14016214/30.08.2011 г. по партиден номер 1753735550001 в размер на 50 383.85 лева и лихва в размер на 3 792.20 лева. Посочено е, че съгласно заповед № 4260/26.10.2012 г. на кмета на община В., имотът попада в район "Приморски" /к. к. "Златни пясъци"/, в който през 2013 г. общината е организирала услуги по: събиране и извозване на битови отпадъци, обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Отбелязан е начина за определяне на размера за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци, която методика не се оспорва от жалбоподателя. Не се спори между страните, че за процесния период не е подавана декларация по чл. 71 ЗМДТ. Не се твърди, че е подадена декларация и по чл. 19а, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община В. Във връзка с действителното извършване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, ответникът е представил по делото: договор за предоставяне на концесия за срок от 10 години за дейността по поддържане на чистотата на територията на район "Приморски" гр. В. от 1999 г. и решение № 2143-11 по протокол 21/24.03.2010 г. на Общински съвет - В. за удължаване на срока на концесионните договори до 01.03.2016 г.; договор за депониране на твърди битови отпадъци с произход от територията на община В., считано от 01.01.2004 г. до закриване на депото; приемо-предавателни протоколи за периода от м. януари до м. декември 2013 г. относно дейността по сметосъбиране в район "Приморски"; приемо-предавателни протоколи от м. януари до м. декември 2013 г. за дейността по поддържане на чистотата в район "Приморски". Въз основа на така установеното, са обосновани следните изводи: 1/ В район "Приморски", където е разположен имотът на жалбоподателя през 2013 г. действително са се осъществявали дейностите по чл. 62 ЗМДТ; 2/ кметът на общината е включил услугите в заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ с № 4260/26.10.2012 г. и е определил границите, в които услугите се предоставят; 3/ имотът на дружеството е разположен в границите на района, определен от кмета на общината; 4/ за 2013 г. дружеството не е подало декларация по чл. 71 ЗМДТ, нито такава по чл. 19а, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община В. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е формирал решаващ извод за постановяване на акта от компетентен орган, в нормативно предписаната форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Въз основа на представените доказателства, съдът е приел, че имотът не е ползван за процесния период, но е не е спазено кумулативното изискване да е подадена декларация за това в определения срок. След като не е подадена декларация, че имотът няма да се ползва до 31 декември на 2012 г., съгласно предвидената възможност в наредбата на общинския съвет и в закона, първоинстанционният съд е обосновал извод за дължимост на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване. Посочено е, че такса за поддържане на териториите за обществено ползване се дължи, независимо, че имотът не е ползван тъй като общото ползване на териториите за обществено предназначение в общините налага обща на всички ползватели отговорност за поддържане на необходимата чистота. Относно таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци е установено, че за процесния период в О. В. има сключен договор от 2004 г. за депониране на твърди отпадъци депо в землището на с. В.. Решението е правилно. Атакуваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В. е изводът на съда за законосъобразност на АУЗД, като мотивите му се възприемат изцяло от касационния състав. Преценката на съда за осъществяване на законовите предпоставки, обуславящи дължимост на процесната такса съответства на приложимия материален закон - адресатът на акта е носител на правото на собственост върху имотите, за които общината е осигурила реално предоставяне на дейностите по управление на отпадъците, формиращи размера на публичното задължение. Съгласно чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Съгласно чл. 19, ал. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община В. (в приложимата редакция), в декларацията която задължените лица подават до общината се посочват вида и броя на необходимите съдове за битови отпадъци, които ще се ползват през годината. Ако нежилищния имот не се ползва целогодишно, таксата се събира пропорционално за периода посочен в декларацията, подадена съгласно изречение първо. В съответствие с чл. 19а от същата наредба, не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване и такса за обезвреждане на битови отпадъци и депо за недвижими имоти, представляващи незастроена земя, които няма да се ползват през цялата година или през определен период от нея и задължените лица (граждани и предприятия) са подали декларация за това в Дирекция "Местни данъци" до 30 декември на предходната година. За 2013 г. срокът за подаване на декларацията е до 31.01.2013 г. включително. Както правилно е приел първоинстанционният съд, освобождаването от такса сметосъбиране и сметоизвозване, се предхожда от подаването на декларация за неползването на имота, което в настоящия случай не е направено. Следователно тази такса е дължима. За разлика от задължението за данък върху недвижимите имоти, таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга. Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на действително извършени дейности по горепосочените услуги (чл. 62 и чл. 71 ЗМДТ - в приложимата редакция). Ако такива доказателства липсват, се налага изводът, че такса за услугите не следва да бъде заплащана. В случая събраните по делото доказателства са достатъчни, за да се изведе обосновано заключение, че процесните услуги са извършвани на територията, в която се намира имотът на дружеството. Услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община/район, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните имоти на територията й. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът генерира битови отпадъци и в какъв размер. Поради това, при доказана в настоящия казус престация на услугите, са налице предпоставките за начисляване на суми за ТБО в тежест на собственика на недвижимия имот. Поради това, като е отхвърлил жалбата, съдът е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Следва да се посочи, че в диспозитива на обжалваното съдебно решение съдът неправилно е посочил целия АУЗД вместо АУЗД в обжалваната му част. От доказателствата по делото и от мотивите на съдебното решение е видно, че съдът е обсъдил АУЗД в частта относно определената ТБО и лихва върху ТБО и именно по отношение на нея формирал валидно воля, но в диспозитива на съдебното решение неправилно е отхвърлил жалбата против целия АУЗД. На основание чл. 175 АПК съдът следва да отстрани допусната очевидна фактическа грешка. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати ответника сумата от 2155 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение