Решение № 3214 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13767/2018 г.

Решение № 3214 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13767/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, подадена чрез процесуален представител Н. Георгиева, против Решение № 11377/27.09.2018 г., постановено по административно дело № 3850/2018 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. С оспорения съдебен акт е отменено Решение по т. 11 от Протокол № 6/13.02.2018 г. от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което е оставено без уважение предложение на председателя на Районен съд – Костинброд за повишаване на И. Родопски с ранг "съдия в АС", на място в по-горен ранг "съдия във ВКС и ВАС", и преписката е върната на Съдийската колегия на ВСС за ново произнасяне по предложението на административния ръководител, съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени от съда. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът не бил обсъдил доводите за липса на актуална атестация на магистрата, както и не били съобразени настъпилите нови факти след последната му такава. На следващо място се оспорват правните изводи на първоинстанционния състав относно рамките на предоставената оперативна самостоятелност на кадровия орган в процедурата по чл. 234 ЗСВ, като се твърди, че преценката на органа дали магистратът притежава необходимите професионални качества за повишаване на място в ранг, била правилна. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Касационната жалба се поддържа от подалия я процесуален представител по съображенията, изложени в нея. Ответникът – И. Родопски, се представлява от адвокат Илиева, която оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебното решение, развито в писмен отговор. Претендира присъждане на сторените от доверителя й разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, е извършил цялостна и задълбочена проверка за законосъобразност на оспореното пред него решение, съгласно изискванията на чл. 168 АПК. Приел е, че е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но в нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон. Възприетите от съда правни изводи са съобразени с установените по делото факти и с приложимия закон, поради което се споделят от настоящата съдебна инстанция. Неоснователни са доводите в касационната жалба, свързани с липсата на актуална атестация на магистрата, тъй като приложимата разпоредба на чл. 234 ЗСВ въвежда като условие за повишаването на място в по-горен ранг, да е получена положителна комплексна оценка "много добра" от последното атестиране, тоест без значение е това дали същото е актуално или не. Установено е в случая, че И. Родопски отговаря както на условията, разписани в чл. 234 ЗСВ, така и на допълнително въведените такива с Правилата на Съдийската колегия на ВСС по прилагане на тази норма. Освен това, при упражнена от органа оперативна самостоятелност следва да се съблюдава принципът на последователност и предвидимост, заложен в чл. 13 АПК, съгласно който административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. В този смисъл, правилно съдът е отчел, че рамките на оперативната самостоятелност в случая са били разширени с допълнителни изисквания /извън посочените в правилата/, като дори не са налице конкретни факти и съответните им доказателства, които да ги удостоверяват. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Същото е и обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо, постановено при правилно приложение на материалния закон и при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски, които за настоящото производство са в доказан размер от 300 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия