Решение № 14472 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9684/2010 г.

Решение № 14472 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9684/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по искането на Начо Георгиев Дряновски като председател на ЖСК "Мир", гр. Луковит за отмяна на влязло в сила решение № 1851 от 11.02.2010 г., постановено по адм. дело № 13363/2009 г. от тричленен състав на Върховния административен съд. В молбата и уточнението към нея са изложени съображения по твърдяни основания за отмяна на съдебния акт по чл. 239, т. 1 и чл. 239, т. 5 от АПК. В писменото становище по същество се претендира отмяна и на основание чл. 239, т. 4 от АПК. Според искателя решаващият съд не е взел предвид представените към молбата за отмяна нотариални актове, протоколи и договори за отстъпено право на строеж, по делото не е конституиран и не е взел участие като заинтересована страна синът му Драгомир Начков Дряновски като собственик на апартамент в жилищната сграда и и носител на ограничено вещно право на строеж и са налице две противоречиви съдебни решения между същите страни на същото основание. Претендира отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът кметът на Община - Луковит оспорва искането по съображения, подробно изложени в писмено възражение. Ответникът Аладин Асенов Мустафов, лично и чрез пълномощника си, оспорва искането като неоснователно. Ответникът Искра Иванова Колева не оспорва молбата за отмяна. Ответниците началникът на РДНСК - Ловеч, Христина Влъчкова Хубчева, Бонка Иванова Дряновска, Николай Йотов Николов, Йото Маринов Йотов, Георги Николаев Георгиев, Атанаска Йотова Цанева, Наталия Спасова Белева, Ивелина Спасова Тулина, Йорданка Величкова Спасова, Николина Маринова Илиева, Екатерина Петрова Йотова, Марина Йотова Николова, Детелина Йотова Тотева, Николай Георгиев Николов, Куна Стоянова Николова, Божидар Петров Бочев и РПК - Златна Панега не изразяват становища. Върховният административен съд намира искането за процесуално допустимо, а по същество - за неоснователно по заявените в молбата и уточнени в съдебно заседание основания. С решението, предмет на производството по чл. 237 и сл. от АПК, е отменено по реда на касационното оспорване решението на Ловешкия окръжен съд по адм. д. 25/2007 г. и вместо него по същество е отхвърлена жалбата на Христина Хубчева, Начо Дряновски, Бонка Дряновска, Николай Николов, Екатерина Йотова, Йото Йотов, Наталия Белева, Ивелина Тулина, Йорданка Спасова, Георги Георгиев и Атанаска Цанева срещу заповед № ДК-10-16/10.11.2006 г. на началника на РДНСК - Ловеч, с която е оставено в сила разрешение за строеж № 39 от 22.08.2005 г. за "Часовникарско ателие" в УПИ Х-2723, кв. 74 по плана на гр. Луковит, на името на Аладин Асенов Мустафов. Решението е влязло в сила на 11.02. 2010 г. Отмяната на влезли в сила съдебни актове е извънреден способ за защита. Поради това, че чрез този способ се засяга стабилитета на влезли в сила решения, определения и разпореждания на съда по административни дела, в закона изрично и изчерпателно са формулирани основанията и сроковете, при които е допустимо да се възбуди съдебното производство. Предвид извънредния му характер, в АПК строго е дефиниран и кръгът на лицата, притежаващи активна процесуална легитимация да искат извънинстанционна защита. В настоящия случай съдът е сезиран с искане за образуване на производство по реда на чл. 237 и сл. от АПК за отмяна на влязло в сила решение, постановено от тричленен състав на Върховния административен съд в качеството му на касационна инстанция. Съгласно чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска такава има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Молителят Начо Дряновски твърди, че съдът не е обсъдил задълбочено, всестранно и пълно всички представени по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилния извод за законосъобразност на административния акт. Сочи, че всички действия по изготвянето на ПУП в частта досежно конкретния поземлен имот са извършени без правно основание. С тези твърдения искателят поддържа становище за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на правната норма налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязла в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" се разбират такива факти от действителността, които имат спрямо спора значението на юридически или доказателствени факти, те да са нови - да не са включени във фактическия материал по делото и да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Императивно условие е новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Никъде в изложението си молителят не твърди, че са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на закона. Оплакванията му се свеждат по същество до касационно оспорване досежно правилността на решението, което оспорване обаче е преклудирано. Приложените към молбата писмени доказателства не са нито нови, нито новооткрити по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Искателят Начо Дряновски претендира отмяна и на основание чл. 239, т. 5 от АПК, тъй като вследствие на нарушаване на съответните правила синът му Драгомир Дряновски е бил лишен от възможност да участва в делото - не е конституиран като заинтересована страна в процеса. Видно от данните, като надлежни страни в съдебния процес са били конституирани субектите, които са участвали в административното производство и са заинтересовани от неговия изход, а именно: оспорващите, органът, издал обжалвания акт и заинтересованите лица. Молителят е участвал в развилото се производство във всичките му фази. Съгласно представения в съдебно заседание нот. акт № 409, т. 3, н. д. 1320/1997 г. на Луковитския районен съд, синът на молителя е придобил 7/8 ид. ч. от апартамент в жилищен блок "Мир", гр. Луковит. Драгомир Дряновски в конкретния случай е трето за производството лице, носител на самостоятелни процесуални права. В раздел II на Глава четиринадесета от АПК е регламентирана възможност за отмяна на влезли в сила съдебни решения по искане от трето лице. Според чл. 246, ал. 1 от АПК носител на правото да иска такава е всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар то да не е било страна по делото. Тези лица трябва обективно да имат качеството на заинтересовани лица и като такива да не са участвали в административното производство. Т. е. по отношение на Драгомир Дряновски е налице законово признатото право на искане за отмяна на влязло в сила решение като неучаствало по делото лице. Но молителят Начо Дряновски не може да претендира засягане на права и законни интереси от постановеното решение по обжалвания административен акт на друго лице. В производството той може да претендира само свои субективни права и да защитава свой правен интерес. Молителят Начо Дряновски може да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт поради нарушаване на съответните съдопроизводствени правила, но само доколкото са засегнати негови права и законни интереси, а не и такива на трето лице. По делото не се установява той да е участвал в производството и като пълномощник. В писменото становище по съществото на спора пълномощникът на искателя излага доводи с искане за отмяна и на основание чл. 239, т. 4 от АПК. Твърди, че решенията по адм. д. 13363/2009 г. и адм. д. № 8810/2007 г. на ВАС си противоречат, макар и постановени по един и същ казус. Няма основание за отмяна при второинстанционни решения в едно и също производство по жалбата срещу заповед № ДК-10-16/10.11.2006 г. на началника на РДНСК - Ловеч, при които първото решение на Ловешкия окръжен съд е обезсилено и делото е върнато на този съд за ново разглеждане, а следващото първоинстанционно решение е отменено от касационната инстанция и тя се е произнесла по съществото на спора. Изричното ограничаване на основанието по чл. 239, т. 4 от АПК е само до съдебни решения, с които спорът се решава по същество, тъй като те се ползват със сила на присъдено нещо. Решението по адм. д. № 8810/2007 г. на ВАС не формира сила на пресъдено нещо. С него съдът не се е произнесъл по съществото на съдебноадминистративния спор, а по реда на касационната проверка е върнал делото за ново разглеждане с указания. Противоречие по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК в тези случаи не е налице. Предвид изложеното искането на Начо Дряновски отмяна на влязло в сила решение № 1851 от 11.02.2010 г., постановено по адм. дело № 13363/2009 г. от тричленен състав на Върховния административен съд на основание чл. 239, т. 1, т. 4 и т. 5 от АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав