Решение № 4411 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12562/2011 г.

Решение № 4411 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12562/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от "Алфа Девелопментс" ООД против решение № 1076/27.07.2011 г., постановено по адм. д. 661/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 900556/03.08.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № РД-10-236/30.09.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ"). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваната от него част на съдебното решение е неправилна поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на искането си за отмяна на оспорената част от съдебното решение са изложени в касационната жалба, в която са развити и доводи относно нищожността на целия РА. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централното управление на Националната агенция за приходите - Бургас, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централното управление на Националната агенция за приходите - Бургас е подал касационна жалба против същото решение в частта, с която е отменен РА. Твърди, че в тази част решението на административния съд е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска да бъде отменено съдебното решение в оспорената от него част по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба "Алфа Девелопментс" ООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба на "Алфа Девелопментс" ООД, и неоснователност на касационната жалба на ДД"ОУИ". Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок, поради което са процесуално допустими, разгледани по същество са основателни. С обжалваното решение № 1076/27.07.2011 г., постановено по адм. д. 661/2011 г. по описа на АС - Бургас, с която е отхвърлена жалбата на "Алфа Девелопментс" ООД срещу РА № 900556/03.08.2009 г. на ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № РД-10-236/30.09.2009 г. на ДД"ОУИ" в частта, с която е са установени задължения по ЗДДС в размер на 4 801,28 лв. и лихва за забава в размер на 1 820, 07 лв. за данъчен период 01.03.2005 г. - 31.03.2005 г.; в размер на 2 160,58 лв. и лихва за забава в размер на 812 лв. за данъчен период 01.04.2005 г. - 30.04.2005 г.; в размер на 5 521, 47 лв. и лихва за забава в размер на 1 236, 14 лв. за данъчен период 01.06.2005 г. - 30.06.2005 г.; в размер на 6 519, 43 лв. и лихва за забава в размер на 1 866, 43 лв. за данъчен период 01.12.2005 г. - 31.12.2005 г.; в размер на 14 374, 75 лв. и лихва за забава в размер на 4 389, 58 лв. за данъчен период 01.02.2006 г. - 28.02.2006 г.; в размер на 802, 86 лв. и лихва за забава в размер на 238, 52 лв. за данъчен период 01.05.2006 г. - 31.05.2006 г. и в размер на 9 844, 19 лв. и лихва за забава в размер на 2 461, 11 лв. за данъчен период 01.11.2006 г. - 30.11.2006 г. и е отхвърлена жалбата в останалата част, с която са определени задължения по ЗДДС в размер на 7622,98 лв. и лихва за забава в размер на 2314, 31 лв. за данъчен период 01.06.2006 г. - 30.06.2006 г., в размер на 25437,51 лв. и лихва за забава в размер на 7181,07 лв. за данъчен период от 01.10.2006 г. - 31.10.2006 г., в размер на 30792,91 лв. и лихва за забава в размер на 12491, 50 лв. за данъчен период 01.12.2006 г. - 31.12.2006 г. С атакуваното решение са присъдени разноски в полза на "Алфа Девелопментс" ООД в размер на 1472 лв. и в полза на ДД"ОУИ" в размер на 1 221 лв. АС-Бургас е приел, че оспорения пред него РА е действителен данъчен акт, като подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, в резултат на които е установил фактическата обстановка по спора и е обосновал правните ски изводи за частична незаконосъобразност на РА. Така постановеното съдебно решение е неправилно. По делото няма спор, че са издадени влезли в сила ДАПВ № 488/22.08.2005 г., АПВ № 6678/18.04.2006 г., АПВ № 13944/11.10.2006 г. и АПВ № 598/29.01.2007 г., които са отнасят за задълженията на "Алфа Девелопментс" ООД по ЗДДС за всички ревизирани данъчни периоди, за които е издаден обжалвания пред АС-Бургас РА. Настоящият съдебен състав, с оглед задълженията на ВАС да осъществява надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване по чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България, се присъединява към изразеното в съдебните решения становище на мнозинството състави на ВАС, разглеждащи данъчни дела - а именно, че преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ бр. 108/2007 г. влезлите в сила ДАПВ по ДПК (отм.) и АПВ по ДОПК се ползват със стабилитет на индивидуални административни актове и определят данъчни права. Действително по отношение на този въпрос е налице противоречива съдебна практика, която следва да бъде преодоляна при приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2011 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Независимо от липсата на дефиниция на данъчен акт в ДОПК в чл. 129, ал. 7 и чл. 131, ал. 2 от ДОПК е предвидено АПВ и мълчаливите откази за издаване на АПВ да се обжалват по реда за обжалване на РА - тоест те се приравняват на индивидуален административен акт по отношение на административния и съдебен контрол. Индивидуалният административен акт според чл. 21 от АПК създава права и задължения или засяга права и интереси на адресата. С проверката, предхождаща издаването на АПВ (ДАПВ при действието на ДПК) се установяват факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци, без да се установяват задължения за данъци според чл. 110, ал. 3 от ДОПК. В случая с ДАПВ и АПВ е прието наличието на определени суми ДДС за възстановяване, произтичащи от възникнало право на приспадане на данъчен кредит - тоест установени са права за адресата, без да се нарушава забраната на чл. 110, ал. 3 от ДОПК за установяване на задължения за данъци. Признатото със стабилен индивидуален административен акт право на приспадане на данъчен кредит не би могло да бъде преразглеждано по по - облекчен ред от установеното с влязъл в сила ревизионен акт данъчно задължение. В този случай ревизията може да бъде възложена само от органа по чл. 134 от ДОПК - териториален данъчен директор и само той може да определя надлежно издателя на РА на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК вр. чл. 134, ал. 4 ДОПК. В случаят ревизията е възложена от началник сектор "РП" на отдел "Контролна дейност" на ТД на НАП - Бургас със Заповед № 900556/15.04.2009 г. Налице е ненадлежно определяне на издателя на РА за всички спорни ревизирани данъчни периоди за задължения по ЗДДС, което води и до материална некомпетентност на издателя на РА и съответно нищожност на РА в спорната част. Настоящият съдебен състав намира, че от правно значение за правните характеристики на ДАПВ и АПВ, правните последици, които пораждат и техния стабилитет са правните норми, действащи към датата на издаването им. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед правилата за определяне действието на правните норми във времето правните последици от издаването на ДАПВ и АПВ следва да бъдат преценявани с оглед действащите към датата на издаването му правни норми, а не спрямо последващи изменения на закона, на които не е придадено изрично обратно действие. Изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК в сила от 19.12.07 г. ограничава правните последици на издадените след тази дата АПВ, но не променя правния характер на издадените преди това и влезли в сила ДАПВ и АПВ. Този анализ следва да се извършва при преценката по какъв ред и от кой орган следва да се възлага извършване на ревизия на данъчни периоди и задължения, за които има издадени ДАПВ и АПВ, а не да се установява компетентния орган в зависимост от това преди или след 19.12.07 г. е издадена ЗВР. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение следва изцяло да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго с което да бъде прогласен за нищожен изцяло оспорения пред АС-Бургас ревизионен акт. С оглед изхода на спора и по двете касационни жалби и според крайния резултат от спора, разноски следва да бъдат присъдени само в полза на "Алфа Девелопментс" ООД, които за настоящата инстанция са в размер на 27,50 лв., а към определените с отмененото съдебно решение разноски в размер на 1472 лв. за пред първата инстанция следва да бъдат добавени още 2488 лв. до пълния размер на направените пред тази инстанция разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение