Решение № 13027 от 22.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8959/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Иванова-Мицева, В. Кривинска, С. Кривински, В. Кирчева, В. Янчев, П. Илиев, Х. Христов, М. Христов, Р. Великова, К. Георгиев, М. Русева и В. Орлова, чрез адв. Т. Драшков, против решение 4349/30 юни 2023 г., постановено по адм. дело 9613/2022 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. В хода на процеса пред настоящата инстанция е направено искане за спиране на делото и сезиране на Конституционния съд на Република България на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България, за установяване на противоконституционност на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 ЗУЗСО. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. Мицева, В. Кривинска, С. Кривински, В. Кирчева, В. Янчев, П. Илиев, Х. Христов, М. Христов, К. Георгиев, М. Русева, В. Орлова и Р. Великова, против заповед САГ22- РА53-122/01 септември 2022 г. на главен архитект на СО, с която на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ Гл. архитект на СО отказва да разреши изработването на подробен устройствен план - план за застрояване /ПУП-ПЗ/ за ПИ с идентификатор 68134.1500.2819 по КККР на район Искър СО, попадащ в границите на УПИ XI за озеленяване, кв. 59, м. ж.к. Дружба 1 -І и II част, район Искър. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно е установено, че заповедта е постановена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 135, ал. 3, във връзка с ал. 1 ЗУТ и заповед САГ17-РД09-455/22 март 2021 г. на кмета на Столична община за упълномощаване на Главния архитект на Столична община и заповед СОА22-РД15-3791/29 август 2022 г. за заместване на Гл. архитект. Спазена е законоустановената форма, като заповедта отговоря на всички изисквания за това, регламентирани в чл. 59, ал. 2 АПК, както и е мотивирана в достатъчна степен, така че да бъде осъществена проверка за нейната материална законосъобразност. Правилно съдът е установил, че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в производството по издаване на заповедта. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон, доколкото посоченото в нея правно основание съответства на установените по делото факти. Не се установяват нарушения на сочените от оспорващите норми или на други приложими такива. Процедурата по чл. 135, ал. 5 ЗУТ е с предварителен характер и поставя начало на административната процедура, в която се извършва преценка от компетентния административен орган за съответствието на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв има, а не с конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, служещи като основание за издаване на окончателната заповед за одобряване или за отказ за изменение на ПУП. Процесната заповед е издадена на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ и с нея не се разрешава изработването на проект за изменение на ПУП-ПЗ за ПИ с идентификатор 68134.1500.1289, като административният орган е посочил, че процесният ПИ не е самостоятелно урегулиран, а е част от УПИ - XI "за озеленяване", който включва и ПИ с идентификатор 68134.1500.2354 и в този смисъл е недопустимо при липсата на регулация да се изготвя план за застрояване само на този имот, като в този смисъл е и становището на ОЕСУТ по т. 1 от протокол ЕС- Г-39/14.06.2022 г., както и заключението на приетата по делото експертиза, възприети от първоинстанционният съд като обективни и безпристрастни. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая е следвало да се иска изменение на ПУП ПРЗ по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ, а не само ПЗ по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 3 ЗУТ, защото по аргумент от чл. 46 от Наредба 8 планът за регулация и застрояване е задължителен за територии с неурегулирани поземлени имоти и за територии с неприложена първа регулация, включени в строителни граници по предходен устройствен план. В този смисъл правилно съдът е посочил, че с плана за застрояване се определя точното разположение и очертанието на сградите и минималните разстояния между тях и до имотните граници, като при липса на установени имотни граници съобразно план за регулация, не е възможно да бъдат определени линиите за застрояване. Наред с изложеното, с мотивираното предложение се предвижда застрояването да е само в ПИ 68134.1500.2819, който не е самостоятелно урегулиран, тъй като попада в УПИ XI за озеленяване" заедно с други поземлени имоти, което е в противоречие с нормативната уредба на устройственото планиране. Правилна е и преценката на съда, че в устройствена зона Тго", която по ОУП на СО е определена за паркова зона е недопустимо урегулирането на имота с предназначение, различно от предвиденото за тази устройствена зона, тъй като това ще е в противоречие с чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗУТ. В § 28, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУЗСО е предвидена възможност за промяна на предназначението на имоти за озеленяване", но само ако са извън устройствените зони, посочени в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, а в случая имотът попада в зона Тго" и за него не е приложим този нормативен текст. Правилни са и изводите на първоинстанционният съд, че в сроковете по чл. 208 ЗУТ СО е следвало да отчужди ПИ с идентификатор 68134.1500.2819 и да придобие собствеността върху него. В случая това не е направено, но бездействието на СО в този случай не е предмет на настоящето производство. По всички оплаквания на оспорващите (направени и пред първата инстанция) първоинстанционният съд е изложил подробни, правилни и обосновани мотиви, споделяни изцяло от настоящия състав, който препраща към тях, на осн. чл. 221, ал. 2 АПК. С оглед на изложеното се явява неоснователно и искането за сезиране на Конституционния съд за установяване на противоконституционност на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 ЗУЗСО. Съгласно чл. 150, ал. 2 КРБ, Върховният административен съд може да спре производството и да сезира КС при установено от него несъответствие между закона и Конституцията, т. е. при противоречие на законова норма с Конституцията. Наведените доводи не са от такова естество, че да обусловят извод за "несъответствие" в хипотезите на цитираните нормативни текстове, което да ангажира правомощието на ВАС да сезира КС. Твърденията на касаторите, че разглежданият по настоящото производство случай попада в обхвата на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 ЗУЗСО и че тези норми обуславят непреодолима и вечна законодателна пречка за процесното устройствено намерение на жалбоподателите, не би могла да бъде основание за упражняване на правомощието по чл. 150, ал. 2 КРБ от настоящия съдебен състав, поради което искането следва да се остави без уважение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответника Столична община следва да бъдат присъдени сторените в тази инстанция разноски, в размер на 100 (сто) лева, определени по реда на на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав