Решение № 12012 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3786/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Даси комерс 2020 ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Й. Плачкова, чрез адв. Балджиева, срещу решение 3/29.01.2021 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело 602/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ 10798/30.06.2020 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности Велико Търново, дирекция Оперативни дейности в главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В жалбата са въведени трите касационни основания по чл.209, т.3 АПК, аргументирани на първо място с недоказаност на нарушението, установено при проверка в търговския обект на 13.06.2020г., тъй като не било установено сключване на договор за покупко-продажба. Касаторът се позовава и на неправилна преценка на целите за налагане на принудителната административна мярка по чл. 22 ЗАНН. Определеният от административния орган срок на забраната за достъп до обекта с продължителност 14 дни не кореспондира със стойността на неотчетената продажба 6,70 лв. и на установеното от свидетелските показания обстоятелство, че местонахождението на търговския обект не е в централната част на гр. Велико Търново, нито на улица със значителен поток от потенциални клиенти. Най-сетне, липсват данни за предходни нарушения, обусловили определянето на конкретната степен на административна принуда. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждането на разноски за двете инстанции. Ответникът - началник отдел Оперативни дейности гр. Велико Търново, дирекция Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез представител по пълномощие, оспорва основателността на касационната жалба, поддържайки, че нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин не прави разлика дали извършената продажба или доставка е в малки, големи или особено големи размери, а задължава търговеца да издаде фискална касова бележка във всеки един случай. Констатирано е и нарушение по чл. 33 от цитираната наредба, което е утежняващо положението на касатора обстоятелство. Според ответника административният акт съдържа подробни и последователни мотиви относно срока и целта на мярката. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка 10798/30.06.2020 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности Велико Търново, дирекция Оперативни дейности в главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект стол Метро, намиращ се в гр. Велико Търново, бул. "България" 78, стопанисван от Даси комерс 2020 ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на търговеца като е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в предписаната от закона форма и изисквания за съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Според фактическите установявания на АС Велико Търново на 13.06.2020 г. в 13,10 ч. е извършена проверка на стол Метро, стопанисван от касатора. Преди легитимацията си органите по приходите направили контролна покупка на една порция пържени кюфтета с гарнитура на стойност 2,90 лв., един брой кюфте на скара 0,80 лв., гарнитура 1,20 лв., 2 бр. айран 1,80 лв. с обща стойност на покупката 6,70 лв. Същата е консумирана изцяло. Сумата е изплатена в брой от старши инспектор по приходите Куцарова с банкнота от 10 лв. Плащането е прието от Ц. Кръстева, работеща в обекта без трудово правоотношение с Даси комерс 2020 ЕООД. Извършена е съпоставка между касовата наличност с изведения отчет Х 000037 от 13.06.2020 г., при което е установена касова разлика между наличните парични средства в касата и маркираните във фискалното устройство с отрицателна стойност -1655,50 лв. Тези констатации са отразени в протокол серия АА 0068346/ 13.06.2020 г. Верността им е оспорена от търговеца. Данните от протокола са потвърдени от показанията на св. Куцарова и Ботев. АС Велико Търново е приел, че нарушението е безспорно установено въз основа на протокола за извършена проверка в обект съобразно чл. 50, ал. 1 ДОПК и пасивната процесуална позиция на търговеца и споделеното от свидетелите за финализиране на покупко-продажбата. При тези обстоятелства съдът е заключил, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, при които административният орган в условията на обвързана компетентност е наложил принудителната административна мярка и е упражнил правомощията си по чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Съдът е обосновал извод, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с целта на закона по чл. 22 ЗАНН и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Според съда след като законодателят изрично е предвидил в чл. 186, ал. 1 ЗДДС в кои случаи административният орган има задължението да приложи принудителна административна мярка, независимо от административнонаказателната отговорност на субекта и при положение, че се установяват предпоставките на посочената норма, то запечатването на обекта за срок от 14 дни и забраната на достъпа до него е в съответствие с целта на закона. Посочил е, че определената от органа продължителност на мярката от 14 дни е към средния предвиден от закона срок за прилагането й и е мотивирана с вида и тежестта на нарушението и местоположението на обекта. С оглед на установената фактическа обстановка, характера на извършеното нарушение и неговата тежест, съдът е приел, че ограничаването на правата на търговеца не надхвърля необходимото за осъществяването на целта на закона. Решението е правилно. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които осъществяват продажби чрез електронен магазин. С аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Вярна е констатацията на първостепенния съд за неизпълнението на задължението на търговеца за издаване на фискална бележка за извършена от него продажба на стоки. Доказателствено средство за правно релевантния факт на получаване на плащането и момента му е протоколът за проверка от 13.06.2020 г., а тогава възниква задължението на лицето по чл. 3 от Наредба Н-18 за издаване на фискалната бележка /чл. 25, ал. 3 от Наредбата/. Неизпълнението на задължението за издаване на фискален бон се установява от същия протокол. Отрицателната касова разлика сочи на неизпълнение и на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Щом е установено извършването на плащане, за лицето по чл. 3 от Наредбата е възникнало задължението за документиране на продажбата, чието неизпълнение е основание на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Мерките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС са насочени към предотвратяване на други нарушения, поради което съответстват на целите по чл. 22 ЗАНН. Заповедта за налагане на ПАМ съдържа фактическите основания, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките. Налице са относими към определяне на срока на ПАМ мотиви в заповедта за налагането им, които съдът е обсъдил правилно. Описан е начинът на организиране на отчетността на търговеца, който да води до отклонение от данъчно облагане предвид установената разлика между фактическата и регистрираната касова наличност, която надвишава многократно стойността на конкретното еднократно неизпълнение на задължението за документиране на касова продажба на стоки/услуги с фискален бон. В тази смисъл дефинирана е и тежестта на разглежданото нарушение, определяща за решението да се наложат ПАМ за срок около средния размер. По-кратък срок би бил несъвместим с наличието на значителната касова разлика. Изводът не се променя от обстоятелството, че конкретният обект не се намира на централна градска улица напротив, близостта му с магазин Метро обуславя значителен поток от хора обстоятелство, установимо при съпоставката между единичните цени на порциите храна и регистрираната касова наличност в обекта до ранните следобедни часове. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на ответника се следват разноските за юрисконтсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,