Решение № 10234 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2513/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез юрк. Д. Марчева, против решение 40/09.01.2025 г., постановено по адм. дело 140/2024 г. по описа на Административен съд Добрич, в частта, с която ДФЗ е осъден да заплати на Рай-Мег-АгроЕООД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 50 977,70 лева, причинени в резултат на отменен Акт за установяване на публично държавно вземане 08/04/1/0/02225/3/01/04/01 с изх. 01-2600/2548 2/11.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и незаконосъобразно образувано и проведено производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция, прекратено със Заповед 03-Рд/6062/18.12.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, ведно с разноските по делото. Излагат се доводи за неправилност на оспорената част от съдебния акт, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспорената част от съдебното решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответната страна - Рай-Мег-Агро ЕООД, със седалище и адрес на управление в град Добрич, представлявано от И. С. Ч., чрез адв. Х. Христов, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваната част от решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспорената част от решението, постановено в производството по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, административният съд е счел за основателен иска, предявен от Рай-Мег-Агро ЕООД, представлявано от И. С. Ч., за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 50 977,70 лева, представляващи пропуснати ползи в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху недължимо платена от дружеството сума от 166 809,71 лева за периода 11.04.2021 г. (датата на доброволно плащане) до 16.01.2024 г. (датата на възстановяване на недължимо платената сума от ДФЗ), причинени в резултат на отменен Акт за установяване на публично държавно вземане 08/04/1/0/02225/3/01/04/01 с изх. 01-2600/2548 2/11.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и незаконосъобразно образувано и проведено производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция, прекратено със Заповед 03-Рд/6062/18.12.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. След извършена компенсация в полза на Рай-Мег-Агро ЕООД са присъдени разноски в размер на 4905,81 лева. С останалата част от съдебното решение административният съд е отхвърлил иска на Рай-Мег-Агро ЕООД, подаден против ДФЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1355,97 лева, представляващи пропуснати ползи в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху одобрена на дружеството субсидия по СПП за кампания 2020 в размер на 4392,52 лева за периода 23.03.2021 г. 19.01.2024 г., причинени в резултат на отменен Акт за установяване на публично държавно вземане 08/04/1/0/02225/3/01/04/01 с изх. 01-2600/2548 2/11.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, незаконосъобразно образувано и проведено производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция, прекратено със Заповед 03-Рд/6062/18.12.2023 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, както и незаконосъобразни действия на администрацията на ДФ Земеделие по прихващане на публичното държавно вземане по отменения АУПДВ с оторизираната за плащане помощ по СПП за кампания 2020. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Първоинстанционният съд е установил, че въз основа на сключен между Рай-Мег-Агро ЕООД и ДФЗ Договор 08/04/1/0/02225/29.02.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от ПРСР за периода 2014 2020, съфинансирана от ЕЗФРСР, на дружеството е предоставено финансово подпомагане от 338 596, 71 лева за осъществяването на одобрен проект Създаване на трайни насаждения орехи и закупуване на земеделска техника и инвентар. Изплащането на помощта е извършено на 23.06.2017 г. След извършен последващ контрол относно изпълнението на договора е издаден АУПДВ 08/04/1/0/02225/3/01/04/01 с изх. 01-2600/2548 2/11.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с който е определено публично държавно вземане, представляващо подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 169 298,36 лева. На 11.04.2021 г. Рай-Мег-Агро ЕООД внесло по банков път 166 809,71 лева за погасяване на вземането по акта (главница и лихви). Посоченият АУПДВ е обжалван от дружеството по съдебен ред, вследствие на което с решение 21/03.02.2022 г., постановено по адм. дело 115/2021 г. АС Добрич е отхвърлил жалбата против него. С решение 11655/15.12.2022 г., постановено по адм. дело 2537/2022 г., Върховният административен съд е отменил решението на АС Добрич и е отменил АУПДВ. В мотивите към решението на ВАС е прието, че дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, а не с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. След произнасянето на Върховния административен съд е образувано ново производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция в размер на 169 298, 36 лева на основание чл. 73 от ЗУСЕФСУ, но на 18.12.2023 г. е издадена Заповед 03-РД/6062/18.12.2023 г., с която на основание чл. 56, ал. 1 АПК заместник-изпълнителният директор на ДФЗ прекратил производството по издаване на решение за налагане на финансова корекция. След прекратяване на производството по налагане на финансова корекция ДФЗ възстановил сумата от 166 809,71 лева по сметката на дружеството на 16.01.2024 г. За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и приети две съдебно-счетоводни експертизи. Съгласно първата експертиза законната лихва върху сумата от 166 809,71 лева за периода 11.04.2021 г. 16.01.2024 г. се равнява на 50 977, 70 лева, а съгласно заключението по втората експертиза за периода 15.12.2022 г. 16.01.2024 г. - 22 573, 71 лева. От правна страна съдът е счел, че искът, предявен от Рай-Мег-Агро ЕООД, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 50 977,70 лева, представляващи пропуснати ползи в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху недължимо платена от дружеството сума от 166 809,71 лева е допустим и основателен. Приел е, че по делото са доказани и трите елемента за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ отменен административен акт - Акт за установяване на публично държавно вземане 08/04/1/0/02225/3/01/04/01 с изх. 01-2600/2548 2/11.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, независимо от начина по който актът е отменен, както и незаконосъобразно образувано и проведено производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция, прекратено със Заповед 03-Рд/6062/18.12.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ; - понесени имуществени вреди - за процесния период дружеството не е разполагало с внесената сума по АУПДВ и съответно не е могло да реализира доходи от нея; - причинно-следствената връзка - ако не е бил издаден незаконосъобразният АУПДВ, съответно не е било инициирано това производство, Рай-Мег-Агро не би претърпял вреди. Прието е, че предвид отмяната на акта и прекратяването на производството по чл. 73 ЗУСЕФСУ, паричната сума се явява платена без правно основание, а вредата се изразяват в заплащане на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД с оглед характера на задължението. Така, позовавайки се на първото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, административният съд приел, че пропуснатите ползи, изразяващи се в загуба на законната лихва, се дължат от датата на внасяне на недължимо платената сума по отменения АУПДВ до датата на нейното възстановяване от ответника т.е. за периода от 11.04.2021 г. до 16.01.2024 г. и възлиза на 50 977,70 лева Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил релевантните за иска факти при спазване на съдопроизводствените правила, формирал е обосновани изводи и правилно е приложил материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Правилно съдът е преценил, че Акт за установяване на публично държавно вземане 08/04/1/0/02225/3/01/04/01 с изх. 01-2600/2548 2/11.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и незаконосъобразно образувано и проведено производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция, прекратено със Заповед 03-Рд/6062/18.12.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, са незаконосъобразни. Както е посочено, АУПДВ е отменен по съдебен ред, а незаконосъобразно образувано и проведено производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция е прекратено със Заповед 03-Рд/6062/18.12.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ поради липса на неизпълнение на договорните задължения на основание чл. 15, ал. 2 от административния договор, с което на практика е разрешен окончателно въпросът относно дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 169 298,36 лева. Правилни са и изводите на съда, че липсата на финансовите средства на дружеството е довела до възникване на вреди за него, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да използва паричните средства, които са му възстановени близо 3 години след доброволното внасяне на сумата. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател във връзка с приложението на т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. 3/2004 г. ОСГК. Това, че вземането за обезщетение става изискуемо от момента на отмяната на незаконосъобразния административен акт, от който са причинени вредите, не означава, че вредата не е настъпила преди момента на изискуемостта. Извод в този смисъл би означавал, че не е възможно да възникнат вреди за времето от издаване на акта до неговата отмяна, което би направило невъзможно търсенето на отговорност на държавата по чл.1 ЗОДОВ. Затова правилно Административен съд Добрич е разграничил лихвата, дължима върху признато и присъдено обезщетение за вреди, предмет на обсъждане в мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. 3/2004 г. ОСГК от самото обезщетение (пропуснатата полза), претендирана в това съдебно производство, която само се изчислява посредством законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Доколкото вредите - пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, обезщетение, равно по размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдено на основание чл. 1 ЗОДОВ. По тези съображения касационната жалба на ДФ "Земеделие" е неоснователна. Обжалваната част от решението, като валидна, допустима и правилна, следва да се остави в сила. При този изход на спора, на ответника Рай-Мег-Агро се дължат разноски по делото в размер на 2000 лв. - адвокатски хонорар, заплатен в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 25.09.2025 г. пред настоящата инстанция. Този размер на адвокатското възнаграждение е по-нисък от минималния такъв съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) и няма основания за намаляването му. С оглед на гореизложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,