Решение № 1710 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15716/2014 г.

Решение № 1710 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15716/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Тора бора 2007" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1786/04.11.2014 г. по адм. д. № 553/2014 г. на Благоевградския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против решение № 1000-0141/30.05.2014 г. на началника Митница Югозападна като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли решението на началника на Митница-Благоевград за определяне на дължимо мито и ДДС с лихви да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба Началника на Митница Югозападна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е представил възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания изложени в нея по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на "Тора бора 2007" ЕООД против решение № 1000-0141/30.05.2014 г. на началника Митница Югозападна административният съд е приел, че с него правилно е определено мито 10% 1171,55 лв и дължимо за внасяне ДДС 234,27 лв с лихви по 8бр. ЕАД от 4.10.2013 г. за внос на 8бр. употребявани автомобили, с посочен режим допускане до свободно обращение, за които вносителят неправилно е ползвал преференциално тарифно класиране по Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария от 22.07.1972 г., /номер на документа 21972А0722 (03)/, погрешно посочено в решението като Споразумение за свободна търговия между Европейските общности и техните държави - членки и Конфедерация Швейцария. Към ЕАД са приложени сертификати EUR 1 и декларации D. V. 1, в които е посочен произход на автомобилите от Швейцария. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в оспореното пред него решение на дължимо мито и ДДС за извършените вносни операции. Правилен е изводът на съда, че представените доказателства от швейцарските митнически органи са официални документи, ползващи се със материална доказателствена сила за установените в тях факти на анулиране на сертификатите EUR 1, тъй като са съставени през 2013 г. от името на износител - швейцарска фирма, която е заличена от търговския регистър през 2009 г., а управителят й е заявил пред швейцарските митнически органи, че не е продавал автомобили на касатора. Извършената допълнителна проверка от митническите органи е проведена на основание цитираното по-горе споразумение и Споразумение под формата на размяна на писма между Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно добавяне на протокол за административна взаимопомощ в митническата област към Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария. Неоснователни са възраженията на касатора относно доказателствената стойност на събраните доказателства при извършената допълнителна проверка от швейцарските митнически органи по цитирания протокол. По чл. 11, § 3 от Споразумението под форма на размяна на писма договарящите се страни имат право да използват като доказателствен материал в доклади и показания пред съдилищата, получена информация и прегледани документи в съответствие с разпоредбите на настоящия протокол. Според чл. 11, § 2 от същото Споразумение получената информация по този протокол може да се използва в съдебни или административни процедури, заведени вследствие на нарушения на митническото законодателство. Правилно митническите органи и съдът са приели, че не е доказан произход от Конфедерация Швейцария на внесените автомобили и наличие на основание за преференциално тарифно третиране. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,