Решение № 810 от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1643/2009 г.

Решение № 810 от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1643/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение № 126 от 16.05.2009 г., постановено по гр. дело № 934/2008 г. по описа на Б. окръжен съд, с което е обезсилено решение № 1740 от 30.07.2008 г. на Р. районен съд по гр. дело № 1025/2006 г. и производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска, предявен от К. Н. П. от [населено място], общ. Р., обл. Благоевградска, [улица], с ЕГН [ЕГН] против [община], представлявана от кмета на общината Л. П. Т. с правно основание чл. 13, ал. 8 от ЗВСГЗГФ, с който се иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника [община], представлявана от кмета на общината Л. П. Т., че към момента на образуване на ТКЗС, процесният по делото имот, а именно: нива в м. "Ц.", в землището на [населено място] с площ от 4.000 дка, при съседи: И. П. Т., гора от три страни, мера овинак и път е била собственост на Н. Я. З., б. ж. на [населено място], починал на 16.05.1978 г. Недоволен от въззивното решение е касаторът К. Н. П., представлявана от адвокат Е. П. Я. от Благоевградската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон като твърди, че правото на собственост на земи, включени в държавния горски фонд се възстановява по реда на ЗВСГЗГФ съгласно § 9, ал. 1 ПЗР на ЗВСГЗГФ и искът по чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ е допустим, независимо че е реституиран на ответника по ЗСПЗЗ, поради което правното основание не е чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а освен това са нарушени съществени съдопроизводствени правила - чл. 4, ал. 1 и чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), тъй като искът не е разгледан. Ответникът по касация - [община] чрез адвокат Я. Т. Т. от С. адвокатска колегия взема становище за неоснователност. За да обезсили решението на първоинстанционния съд и прекрати производството по делото въззивния съд е приел, че не е установена категорична идентичност на процесния имот с имота, възстановен на ответника, поради което за ищцата не е налице правен интерес от предявения установителен иск по чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ, а имотът е следвало да бъде заявен за възстановяване по реда на чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ като земеделска земя, включен в горския фонд. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е обезсилено първоинстанционното решение намира, че касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. С определение № 433 от 20.05.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпроса допустимо ли е да се разрешава спор за материално право на основание чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ за имот, който е заявен от ищеца по реда на ЗВСГЗГФ и е възстановен на ответника по ЗСПЗЗ. Искът по чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ е специален установителен иск, с който се разрешава спор за материално право върху процесния недвижим имот - индивидуализиран по делото към момента на отнемането му. По делото са представени две влезли в сила решения на Р. районен съд: № 299 от 18.08.2003 г. по гр. дело № 392/2003 г. /в сила от 3.09.2003 г./, с което на основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на АС "ЗГ"-Р., правото на [община] да възстанови собствеността върху недвижим земеделски имот в землището на [населено място]: пасище с храсти в м. "Ц." с площ от 900.902 дка и Решение № 627 от 21.07.2005 г., постановено по гр. дело № 537/2005 г. (влязло в сила на 9.07.2005 г.), с което на основание чл. 11, ал. 2 ЗВСГЗГФ е прието за установено по отношение на ОС "ЗГ" правото на К. Н. П. и на останалите наследници на б. ж. на Р. -Н. Я. З., починал на 16.05.1978 г. да си възстановят собствеността върху следния недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], представляващ нива с площ от 4.000 дка в м. "Ц. ". Първоначално законодателно решение за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, залесни или самозалесили се, както и тези, които са били включени в държавния горски фонд, е това да става по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ съгласно изричната разпоредба на чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ, в редакцията след изменението с "Държавен вестник", брой 98/1997 г. С приемането на ЗВСГЗГФ ("Държавен вестник", брой 110/25.11.1997 г.) се възприема друго разрешение. Съгласно § 9 ПЗР на ЗВСГЗГФ възстановяването става по реда и условията на този закон. С приетата впоследствие ал. 2 на § 9 ("Държавен вестник", брой 26/2001 г.) е уточнено, че заявленията за възстановяване на собствеността върху тези земи, подадени пред общинските служби по земеделие по реда на ЗСПЗЗ, се считат за заявления за възстановяване на гори и земи по чл. 1 ЗВСГЗГФ. Отделен е въпросът, че съдът не е обвързан от правната квалификация, посочена от ищеца. Правната квалификация е дейност на съда, който е длъжен за да даде точна такава с оглед обстоятелствената част на исковата молба. С оглед характера на недвижимия имот законът признава правото на възстановяване без изискване страната да посочи граници (без тези граници да съществуват и без да е възможно да бъдат установени), а изискването на съда в тази насока означава да се откаже правосъдие в нарушение на чл. 2 ГПК, тъй като за ищеца съществува правен интерес от воденето на установителния иск при съобразяване депозираните доказателства и влезлите в сила съдебни актове, по които землището и местността съвпадат. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е следвало да обсъди събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като направи свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 293, ал. 2 ГПК касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд отмени изцяло като делото върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, по съществото на спора. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение