Решение № 2189 от 1.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Н. Костов от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. С. Христов, против Решение 3454/23.05.2022 г., постановено по адм. д. 1560/2021г. по описа на Административен съд- София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против Заповед РА-30-528/09.12.2020 г. на главния архитект на Столична община. С доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се моли за неговата отмяна ведно със законните последици. Ответникът по касационната жалба- главният архитект на Столична община в срока за отговор по чл. 213а, ал. 4 АПК не представя становище. Заключението на прокурора при Върховна административна прокуратура е за правилност на решението, като предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима- подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество намира същата за неоснователна по следните съображения: Производството пред първата инстанция е образувано по жалба на Н. Костов срещу Заповед РА-30-528/09.12.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е разпоредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж- стопанска постройка, с размери 20.00/14.00 м., на две нива, с височина 3.20 м. в ниската си част и максимална височина 4.70 м., находящ се в поземлeни имоти с идентификатори 68134.8400.793 и 68134.8400.945 по КККР, гр. София, кв. Челопечене, район Кремиковци- Столична община. С обжалваното решение жалбата срещу административния акт е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съобразно административно-производствените правила и правилно приложение на материалния закон. Според мотивите на първоинстанционното решение, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, обектът стопанска постройка отговаря на характеристиките за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, като е правилно квалифициран и от административния орган като такъв от V (пета) категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ за допълващо застрояване, доколкото представлява спомагателна, второстепенна постройка за отглеждането на животни и друга селскостопанска дейност. Строежът не попада сред изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ и за неговото изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж, каквото не е представено в хода на първоинстанционното производство и към настоящия момент. Обективният факт за липса на строителни книжа е достатъчно основание да се приеме, че е налице незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Несподелими са касационните доводи, че процесният обект следва да се квалифицира като преместваем по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. За да е налице преместваем обект чл. 56, ал. 1 ЗУТ, се изследва както предназначението му, така и начина на изграждане. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ преместваеми са обектите с предназначение увеселителни, търговски и други обслужващи дейности. Според нормата на § 5, т. 80 ДР, от друга страна, същите следва да са конструирани по начин, по който преместването им в пространството да не води до загубване на индивидуализацията и годността им за ползване по предназначение, като монтажа, респективно демонтажа следва да не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на терена. Видно от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза стопанската постройка е изпълнена на две нива с монолитни ивични стоманобетонни основи, върху които лежат фасадни панели, което води до извод за невъзможност за преместване на обекта в пространството без нарушаване физическата му индивидуализация. От съвкупния анализ на доказателствата по делото е невъзможно нареденият за премахване строеж да бъде квалифициран като преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, както по конструкция, така и по предназначение. Правилно съдът е приел, че строежът не е търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Режимът на търпимост е приложим само в случаите, при които строежът е извършен в собствен имот или чужд имот при наличието на ограничено вещно право на строеж, учредено от собственика. От събраните доказателства по делото безспорно е установено, че обектът стопанска постройка, предмет на процесната заповед, е изграден в имот- публична общинска собственост, за което има представен Акт за общинска собтвеност 224, стр. 38 по делото. Предвид това обстоятелство анализ относно времевия период на изграждане на постройката е безпредметен. Досежно изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,