Решение № 10175 от 5.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11893/2012 г.

Решение № 10175 от 5.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11893/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОДОП") против решение № 1946/08.08.2012 г., постановено по адм. д. 1002/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 261003864 от 03.01.2011 г., издаден от Пенка Иванова Тодорова - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 234 от 14.03.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, в която на Георги Борисов Марков, с ЕТ "Богимар - Георги Марков" със седалище и адрес на управление: гр. Велинград ул. "Димитър Талев" № 67, са определени публични задължения за внасяне за данъчен период месец Март 2008 г. в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 10 000 лева, по фактурите издадени от доставчика "Аквахим" ЕООД, ведно със съответните лихви за забава. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и бъде решен спора по същество, като подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът ЕТ "Богимар - Георги Марков" чрез пълномощника си адв. Николай Петков оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да стигне до цитирания по - горе краен резултат, Административен съд гр. Пловдив е приел, че действително в конкретната хипотеза изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка между прекия доставчик и жалбоподателя са обосновани с липсата на спазване на формалните изисквания на Закона за горите и правилника за неговото прилагане, които документи да послужат като доказателства за прехвърляне собствеността върху стоките, тъй като превозните билети, с които е документирана доставката, са обявени в последствие за откраднати, респ. невалидни и в тях са посочени некоректни номера на транспортните средства, извършили превоза на дървения материал до производствения цех на жалбоподателя. Приел е също така, че от ангажираните по делото писмени доказателства (превозни билети, дневници за постъпилите, преработени и експедирани дървени материали, фактури) и заключението на вещите лица по допуснатите съдебно - техническа и съдебно-счетоводна експертиза, се следва изводът за надлежното доказване в процеса както на получаването на самите стоки, така и за последващото влагане на предмета на спорната доставка в последващи облагаеми доставки от данъчно-задълженото лице. Този извод не се разколебава от изводите на вещото лице по съдебно - техническата експертиза относно количеството произведена ламперия от закупения дървен материал (талпи), доколкото същото няма съответната компетентност за това и възпроизвежда твърдения на жалбоподателя. Относно използването на материалите в последващи облагаеми доставки съдът е констатирал, че са събрани множество писмени доказателства. Налични са договори за изпълнение на определени видове работи, сключени между жалбоподателя, като изпълнител и "Главболгарстрой - Бургас" АД и "Главболгарстрой - София" АД като възложители, актове обр. 19 и фактури, всички двустранно подписани от страните. Позовал се е и на практиката на СЕС. Решението е правилно. На първо място няма спор относно наличието на предпоставките на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС. В подкрепа на горното е заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд ССЕ, в което същото е посочило, че стоките, закупени по процесните фактури, са осчетоводени от страна на жалбоподателя по дебита на сметка 302 "Материали". При доставчика "Аквахим" ЕООД фактурите са включени от доставчика в СД и в дневника за продажбите по ЗДДС за периода м. 03.2008 г., съгласно изискванията на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Вещото лице сочи, че това обстоятелство е установено в хода на ревизията и е отразено в протокола за извършена насрещна проверка на този доставчик /л. 521/. Въз основа на представени дневници за продажби и фактури за извършени последващи облагаеми доставки - последните описани в Таблица № 1 към експертизата под номера, дати, получател, и количество - вещото лице е обосновало извод за наличие на съпоставимост между закупените количества стоки и тези, продадени впоследствие. Доставките са отразени в Дневника на постъпилите, преработени и експедирани дървени материали на доставчика "Аквахим" ЕООД. Основният спорен момент е факта на реално осъществяване на процесните доставки на стоки, поради нередовност на доказателствата за осъществен транспорт, с която е отказано право на данъчен кредит по доставки на стоките, които са предмет на настоящото производство. На първо място настоящата инстанция не споделя извода на данъчните органи, че нередовността на превозните билети автоматично води до извода, че всички доставки не са извършени. На следващо място единствено факта за липса на транспортни разходи за част от процесните доставки, както е приемал ВАС в своята практика не обосновава извода за липса на реалност на доставката. В тази насока следва да се има предвид и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., с което при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11, а именно липса на притежавано от доставчика подходящо за доставката на стоките транспортно средство и отчетни документи за платена за превоза им цена /т. 19 от решението/, СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Както в хода на ревизията, така и при административното и съдебно обжалване от органа по приходите не е твърдяно и доказано, че ДЗЛ разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя на фактурите. Съгласно т. 61 от посоченото по-горе решение на СЕС "данъчната администрация не може по принцип да изисква ДЗЛ, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна да провери, че издателя на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качество на ДЗЛ, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задължението си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или от друга страна притежава документи в това отношение". В конкретния случай за разлика от фактите по д. С-80/11 г., процесните стоки са били заприходени в счетоводството на доставчика, както и в счетоводството на предходния доставчик. В т. 65 от решението е прието, че"..... като налага на ДЗЛ изброените в т. 61 изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане -данъчната администрация прехвърля, собствените си контролни задължения върху ДЗЛ. Това задължение на органа по приходите се извежда и от т. 52 от решението в която е посочено, че ".......право на приспадане може да бъде отказано само ако се установи, въз основа на обективни данни, че съответното ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки". С оглед на изложеното и като е приел същото, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, поради което и предвид приетото в цитираното Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., настоящият състав намира, че решението следва да бъде оставено в сила. При така установената фактическа обстановка, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, следва изводът, че представените доказателства, при това още в хода на ревизията, доказват транспортирането и предаването на стоките от прекия доставчик "Аквахим" ЕООД на жалбоподателя; извършеното плащане от получателя на доставчика на сумите по фактурите /основа и ДДС/, завеждането на стоките по стоковата сметка на получателя и последващата й реализация, както и обстоятелството, че прекият доставчик е разполагал с тези стоки и е бил в състояние да прехвърли собствеността върху тях на жалбоподателя. Като допълнителен факт, наред с другите, установяващ реалността на процесната доставка, следва да бъде възприета и последващата реализация на стоката с доставки към други контрагенти. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е приел, че е доказано реалното осъществяване на доставките между прекия доставчик и жалбоподателя по процесните фактури и е не налице основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение