Решение № 6555 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1905/2015 г.

Решение № 6555 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1905/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Кирил Владимиров" от гр. Кюстендил с управител К. М. В., чрез процесуалния му представител адв. Атанасов, срещу решение № 162/12.11.2014 г., постановено по адм. дело № 163/2014 г. от Административния съд - Кюстендил. В жалбата се мотивират подробно отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска решаване на спора по същество, като исковата молба бъде уважена. Моли също и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Община Кюстендил, представлявана от кмета П. Г. П., в депозиран по делото писмен отговор, изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и моли атакуваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли също да бъдат присъдени на Община Кюстендил направените по делото разноски.

В съдебно заседание Община Кюстендил, редовно призована, се представлява по делото от юрк. Велкова.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 122л от Закона за обществените поръчки (ЗОП - отм.) от К. В. в качеството му на ЕТ "Кирил Владимиров" срещу Община Кюстендил, както следва: иск за заплащане на сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконно бездействие на кмета на община Кюстендил в качеството му на възложител на обществена поръчка по чл. 14, ал. 4, т. 2 от ЗОП (отм.) - непроизнасяне по кандидатстването на ищеца в обявена обществена поръчка през м. 11.2013 г., ведно с законната лихва върху сумата, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане; иск за заплащане на сумата 7940 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконно бездействие на кмета на Община Кюстендил в качеството му на възложител на обществена поръчка по чл. 14, ал. 5, т. 2 от ЗОП (отм.) - писмено непроизнасяне относно срока на действие на договор № Д-00-657/14.11.2012 г. за превоз на служители от гр. Кюстендил до с. Преколница, работещи в Преходно жилище и Дом за възрастни хора с умствени увреждания в селото, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по делото, както и събраните писмени доказателства. Административният съд е счел за неоснователна претенцията по първия иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализирана транспортна дейност, като се твърди, че те са пряка последица от незаконно бездействие на кмета на община Кюстендил в качеството му на възложител на обществена поръчка по реда на чл. 14, ал. 4, т. 2 от ЗОП (отм.). Съдът по делото е установил, че по реда на глава осма "а" от ЗОП (отм.) е проведена процедура по възлагане на обществена поръчка чрез публична покана, в която оферта е предложил единствено касационния жалбоподател, която след изтичането на регламентираните в ЗОП (отм.) срокове е разгледана и оценена от комисията по чл. 101, ал. 1 от ЗОП (отм.). Изготвен е протокол, с който е предложено на възложителя да прекрати процедурата, тъй като офертата в частта си "предложена цена" надвишава определената в поканата цена. С оглед разпоредбата на чл. 101г, ал. 3 от ЗОП (отм.) протоколът е утвърден от възложителя. По тези съображения решаващият съд е приел, че не се доказва незаконно бездействие от страна на възложителя по възлагането на обществена поръчка чрез публична покана по реда на глава осма "а" от ЗОП (отм.), доколкото разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от същия закон го освобождава от задължението да провежда процедурите по закона при определени обществени поръчки, между които попада и процесната, като вместо това му е вменено задължение да приложи условията и реда на глава осма "а" от ЗОП (отм.). Съдът е приел, че същите са спазени и тъй като няма класирана оферта, с утвърждаването на протокола от 28.11.2013 г. от кмета на община Кюстендил определеният от ЗОП (отм.) ред е спазен и не е налице непроизнасяне от страна на кмета по заявлението на ЕТ "Кирил Владимиров". Според съда изложените от касатора възражения за допуснати нарушения при провеждането на процедурата са неоснователни, тъй като са относими към последната редакция на нормите на глава осма "а" от ЗОП (отм.), а процесната процедура е проведена през 2013 г., когато са действали нормите от редакцията в ДВ, бр. 93/2011 г., в сила от 26.02.2012 г., поради което е приел, че в конкретния случай не е налице правопораждащият за отговорността на ответника юридически факт и предявеният иск с правно основание чл. 122л от ЗОП (отм.) за сумата 3000 лв. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаването на исковата молба, е неоснователен.

По отношение на втората искова претенция на жалбоподателя - за обезщетение за претърпени имуществени вреди - пряка последица от незаконно бездействие на кмета на община Кюстендил в качеството му на възложител по договор № Д-00-657/14.11.2012 г., като бездействието според касатора се изразява в писмено непроизнасяне на кмета относно срока на действие на договора, съдът е установил, че договорът в случая е с точно определен срок на действие, при изтичането на който е регламентирано, че той се прекратява съгласно разпоредбата на чл. 15, б. "а" ЗОП (отм.). Според съда в случая кметът на общината не дължи произнасяне относно срока на действие на договора, доколкото той има административен характер и се характеризира със смесени правни последици - от гражданскоправен и административноправен характер, сключва се на основата на специален закон, какъвто е ЗОП (отм.), и се счита за прекратен автоматично с изтичането на срока на действие. Въз основа на изложеното съдът е приел, че исковата претенция за заплащане на сумата 7940 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане, е неоснователна поради липсата на незаконосъобразно бездействие от страна на възложителя.

Решението е правилно, като съдът е обсъдил всички доказателства и релевантни за делото факти, като е постановил решението в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно прилагане на материалния закон.

Предявеният иск от ЕТ "Кирил Владимиров" - касатор в настоящото производство, се основава на чл. 122л от Закона за обществените поръчки (отм.), съгласно който всяко заинтересовано лице може да претендира обезщетение за вреди вследствие на нарушения при провеждане на процедурата и сключване на договор за обществена поръчка при условията на чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1, 3 и 4 и чл. 205 от АПК. Основателността на иска с правно основание чл. 122л от ЗОП (отм.) предполага установяването на следните кумулативни предпоставки:

1. нарушения при провеждането на процедурата и сключване на договор за обществена поръчка, обективирани в незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, отменен акт или установено незаконосъобразно действие на възложителя на поръчката; 2. настъпила вреда в правната сфера на ищеца, и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между вредата и нарушението. Вредата е пряка, когато тя следва закономерно от незаконосъобразен административен акт, и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие.

Първоинстанционният съд правилно и обосновано е отхвърлил като неоснователни предявените от К. В. с ЕТ "Кирил Владимиров" искове против Община Кюстендил.

Безспорно установено по делото е, че по реда на глава осма "а" от ЗОП (отм.) чрез публична покана е проведена процедура за възлагане на обществена поръчка за автобусен превоз на работници и служители, в която е участвал и ЕТ "Кирил Владимиров". Същата е приключила без класирана оферта и протоколът на длъжностните лица, видно от представените по делото доказателства, е утвърден от възложителя - кмета на община Кюстендил, съгласно нормата на чл. 101г, ал. 3 от ЗОП, поради което правилно е прието от съда, че не е налице бездействие, а произнасяне, осъществено с утвърждаването на протокола за прекратяване на процедурата.

Решаващият съд е разгледал и обсъдил подробно сочените от касатора оплаквания, като законосъобразно е приел, че в конкретния случай не са допуснати нарушения на ЗОП (отм.). Направеният от съда извод, че в случая не е налице бездействие от страна на кмета на община Кюстендил по първия предявен иск, изразяващо се в непроизнасяне по кандидатстването от страна на касационния жалбоподател в обявената обществена поръчка, е правилен и се споделя от настоящата касационна инстанция. По отношение на втория иск: заключението, направено от съда, че не се дължи произнасяне от кмета за срока на действие на договора, защото в чл. 2 от него изрично е посочено, че същият се сключва за 12 месеца, считано от 14.11.2012 г., като съгласно чл. 15, б. "а" от ЗОП (отм.) се прекратява с изтичането на срока, за който е сключен, е правилно. Обосновано съдът е приел, че в ЗОП (отм.) липсва правна възможност за продължаване действието на договорите, сключени при провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки, включително и такива, сключени при условията на чл. 14, ал. 5, т. 2 от ЗОП (отм.).

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че в случая първоинстанционният съд, като е приел за неоснователни предявените искове срещу кмета на община Кюстендил за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, ведно с лихви за забава, и е отхвърлил исковете, е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение.

Административният съд правилно е квалифицирал исковете с правно основание чл. 122л от ЗОП (отм.), поради което възражението, изложено в касационната жалба от касатора, че исковете са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е неоснователно.

При липсата на твърдените в касационната жалба касационни основания за неправилност на решението, предвидени в чл. 209, т. 3 от АПК, и след извършена служебна проверка на решението за валидността и допустимостта му настоящата инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за настоящата съдебна инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,