Решение № 11148 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4735/2018 г.

Решение № 11148 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4735/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Терзиев, чрез процесуален представител адв. С. Кралев, против решение № 296/23.02.2018 г. по адм. д. № 2268/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас /АС – Бургас/. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № УРИ 304 з-334/27.07.2017 г. на началника на Районно управление – Несебър при Областна дирекция на МВР – Бургас /РУ – Несебър при ОДМВР – Бургас/, с която на касатора – младши експерт, заемащ длъжността младши оперативен дежурен в "Оперативна дежурна част" към РУ – Несебър при ОДМВР – Бургас, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли същото да бъде отменено, като съдът уважи подадената от него първоинстанционна жалба срещу заповед № УРИ 304 з-334/27.07.2017 г. на началника на РУ – Несебър при ОДМВР – Бургас. Не претендира разноски по делото. Ответната страна по касационната жалба - началникът на РУ – Несебър при ОДМВР – Бургас, редовно призован, не изразява становище и не се явява в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение АС – Бургас, след като е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства, обсъдил е наведените от жалбоподателя оплаквания и събраните по делото относими доказателства, е приел от правна страна, че не са налице основанията за отмяна на обжалваната заповед съгласно чл. 146 АПК и е отхвърлил оспорването. Настоящата касационна инстанция намира така постановеното решение за правилно. Постановяването му е извършено в съответствие с приложимия материален закон, съдопроизводствените правила и доказателството по делото. Правилно съдът приема, че заповед № УРИ 304 з-334/27.07.2017 г. на началника на РУ – Несебър при ОДМВР – Бургас е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 4 ЗМВР, във вр. чл. 42, ал. 3 ЗМВР административен орган и в изискуемата от закона форма. Заповедта съдържа установените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, включително фактическото и правно основание за налагане на дисциплинарното наказание. Ясно, конкретно и разбираемо са изложени обстоятелствата, при които е било осъществено неправомерното деяние на служителя под формата на бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължения, произтичащи от служебното му правоотношение, предвидени в Процедура за незабавно реагиране от органите на МВР при получаване на сигнал за нанесена телесна повреда, утвърдена с министерска заповед № 8121з-205/18.06.2014 г. Налице е яснота и по отношение на доказателствата, въз основа на които е установено нарушението. Наложеното на Г. Терзиев наказание е определено с оглед характера и тежестта на констатираното нарушение, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено и формата на вината, съобразно разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Текстът на оспорената заповед не оставя съмнение относно конкретното правно основание за налагане на дисциплинарното наказание на служителя - нарушението е квалифицирано като "неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи... " (чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ ЗМВР), което съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ ЗМВР ("неизпълнение на заповеди") във вр. чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР се санкционира с налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Изложените в този смисъл доводи и съображения на решаващия съдебен състав като правилни и обосновани следва да бъдат изцяло споделени. В съответствие със закона е и заключението на АС – Бургас, че оспорената заповед е издадена при наличие на изискуемите материалноправни предпоставки и в съответствие с целта на закона. Правилно съдът приема за доказано извършването от страна на Г. Терзиев на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ ЗМВР, изразяващо се в несъблюдаване на предписаните в т. т. 4. 3, 4. 4 и 4. 6 от Процедурата за незабавно реагиране от органите на МВР при получаване на сигнал за нанесена телесна повреда задължения на оперативния дежурен. Като не е привел плана за заградителни мероприятия при наличие на данни за превозно средство, не е информирал съседни териториални структури за инцидента, на които да предостави наличната към момента информация и не е уведомил висшестоящото звено за оперативно дежурство, в случая – група "ОДЧ" при ОДМВР – Бургас (които обстоятелства не се оспорват от касатора), служителят Г. Терзиев е нарушил горецитираните разпоредби от Процедурата за незабавно реагиране от органите на МВР при получаване на сигнал за нанесена телесна повреда, вменяващи му извършването на конкретни действия в качеството на оперативен дежурен при наличие на определени обстоятелства. По същество, възраженията на касационния жалбоподател са срещу приложимостта в конкретния случай на правилата, установени в Процедура за незабавно реагиране от органите на МВР при получаване на сигнал за нанесена телесна повреда. Поради това, че инцидентът бил квалифициран от дежурен старши полицай Е. Николов като възникнало ПТП, процедурните правила за реагиране, които следвало да бъдат изпълнени, били единствено тези, уредени в Процедура за незабавно реагиране от органите на МВР при получаване на сигнал за ПТП с пострадали, а не описаните в процесната заповед правила съгласно Процедура за незабавно реагиране от органите на МВР при получаване на сигнал за нанесена телесна повреда. Тезата си касаторът мотивира с аргументите, че уврежданията, които биха могли да настъпят за едно физическо лице при ПТП са несравнимо по-тежки от тези, получени при нанасяне на телесна повреда вследствие на шамар, както и че последвалите действия от страна на органите на МВР и прокуратурата сочели на образувано наказателно производство срещу водача на автомобила за престъпление против реда и общественото спокойствие, а не за такова против телесната неприкосновеност на личността. Така направеното възражение на касационния жалбоподател е неоснователно. На първо място следва да се отбележи, че фактът на съдържащи се в сигнала до РУ на ОДМВР – Бургас данни за нанесена телесна повреда е безспорно установен по делото. Същият се признава и от касатора в подадената от него касационна жалба. При това положение, независимо от наличието на данни и за настъпило ПТП, оперативният дежурен Г. Терзиев е бил длъжен да спази всички относими към фактическата обстановка правила и процедури, свързани с извършването на първоначални действия при получения сигнал. Не са налице основания да се приеме, че изпълнението на посочените правила от Процедурата за незабавно реагиране от органите на МВР при получаване на сигнал за нанесена телесна повреда би възпрепятствало осъществяването на задълженията на оперативния по провеждане на специфични действия по разследване съгласно процедурните правила за реагиране на ПТП. На следващо място, следва да се има предвид, че на този първоначален етап действията на оперативния дежурен не са поставени в зависимост от предприемането на последващи такива от страна на специализираните органи на МВР и прокуратурата за целите на провеждане на наказателно разследване и резултатите от същото. В този смисъл, правилно и обосновано е становището на първата инстанция, че задължението на оперативния дежурен да извърши точно определени, незабавни действия по реда на Процедурата за незабавно реагиране от органите на МВР при получаване на сигнал за нанесена телесна повреда има за свой правопораждащ юридически факт получаването на съответните данни, в случая – сигнала, съдържащ данни за нанесена телесна повреда. Ирелевантен за възникване на сочените задължения на оперативния дежурен е фактът, че впоследствие в хода на наказателното производство е преценено, че не се касае за престъпление против телесната неприкосновеност. При тези факти правилно е преценено, че служителят Г. Терзиев не се е съобразил със задължителните правила по т. т. 4. 3, 4. 4 и 4. 6 от Процедурата за незабавно реагиране от органите на МВР при получаване на сигнал за нанесена телесна повреда, поради което е допуснал дисциплинарно нарушение – неизпълнение на заповед по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ ЗМВР. За така установеното нарушение на служебната дисциплина правилно му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ ЗМВР. По гореизложените съображения неоснователни са възраженията на касатора, свързани с недоказаност на нарушението и вменяване на задължения без правно и фактическо основание. Касационните доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението също са неоснователни. В изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК съдът е извършил контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Тежестта на доказване е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, обсъдени са възраженията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства. Правните изводи на съда за липса на основания за отмяна на административния акт са мотивирани с конкретни съображения, развити в съответствие с доказателствения материал. С оглед гореизложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответната страна по касационната жалба не е претендирала разноски по делото, поради което такива не следва да бъдат присъждани. По тези съображения Върховният административен съд, състав на пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК