Решение № 10819 от 18.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7949/2009 г.

Решение № 10819 от 18.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7949/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството по делото е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на "БЕЛРИМ" - ЕООД - гр. София, подадена чрез управителя и представляващ дружеството Любчо Здравков Аронов, с искане за отмяна на влязло в сила решение № 11443/30.10.2008 г., постановено по адм. дело № 7291/2008 г. по описа на Върховния административен съд, Първо А отделение, с което е оставено в сила решение от 13.03.2008 г. по адм. д. № 0876/06 г. на Софийски градски съд, АО, III "б" състав. Искателят твърди, че касационният съд е постановил своето решение съобразно нововъведената от него и неустановена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, с което е нарушил разпоредбата на чл. 220 от АПК. По този начин е нарушено правото му на защита и са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. Съдът е направил произволно предположение във вреда на жалбоподателя, че при издаването на ДРА № 85 и ДРА № 348 е била налице хипотезата на чл. 57, ал. 4 от ДПК (отм.) и е съществувал акт по чл. 60, ал. 1 от ДПК (отм.) при липсата на установяване на тези факти от страна на първоинстанционния съд. Дружеството е било лишено от възможност да участва в производството пред съда и да докаже твърденията си относно съществуването на факти и обстоятелства от значение за правния спор. Пренедира се отмяна на решение № 11443/30.10.2008 г., постановено по адм. дело № 7291/2008 г. по описа на Върховния административен съд, Първо А отделение и решение от 13.03.2008 г. по адм. д. № 0876/06 г. на Софийски градски съд, АО, III "б" състав и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на искането за отмяна чрез процесуалния си представител юрк. Павлова. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия счита, че молбата за отмяна е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 240, ал. 2 от АПК и от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Производството по адм. д. № 0876/06 г. по описа на СГС е образувано по жалба на "БЕЛРИМ" - ЕООД - гр. София с искане за прогласяване нищожността на ДРА № 85/01.04.04 г. и ДРА № 348/11.10.04 г. В жалбата се твърди, че за периода м. май 1998 г. - м. октомври 2003 г. дружеството е подавало месечни справки-декларации по ЗДДС. На 12.11.03 г. със съобщение за доброволно изпълнение - изх. № 19-07-00/3008 ДП "Люлин" го е уведомило, че задължението му за посочения период е в общ размер 119 060.96 лв. (главница - 89 916.80 лв. и лихва - 29 144.16 лв.), което не съответства на посоченото в подадените справки-декларации. С ДРА № 85/1.04.04 г. и ДРА № 348/11.10.04 г. са определени задължения за периода 4.05.98 г. - 31.12.99 г. съответно в размер на 3 360.56 лв. по първия акт и 54 252.25 лв. по втория акт. Според жалбоподателя, данъчният орган е следвало да измени вече определените по справките-декларации задължения по реда на чл. 115, ал. 2, т. 4 от ДПК (отм.), а не да ги определя повторно чрез издаването на посочените два ДРА. В писменото си становище от 5.03.08 г. жалбоподателят подържа тезата си за недопустимост на извършването на ревизиите, като счита, че данъчният орган е следвало да изпълни процедурата по чл. 57, ал. 4 от ДПК (отм.) и да изпрати съобщение по реда на чл. 60, ал. 1 от ДПК (отм.). СГС е отхвърлил жалбата, като е посочил в мотивите на своето решение, че след като законът предвижда определяне на задължения по ЗДДС от данъчния субект с подаването на справка-декларация, то той не забранява издаването след това на ДРА за определянето на тези задължения за същите данъчни периоди, за които са подадени справките-декларации. С решението, чиято отмяна се претендира, ВАС, Първо А отд. е оставил в сила решението на СГС, като е изложил следните съображения: неоснователни са твърденията на касатора, че след като е подал справки-декларации по ЗДДС, данъчните органи са некомпетентни да възложат данъчна ревизия и да установят с ДРА задълженията по ЗДДС за същите данъчни периоди. В чл. 68 ДПК (отм.), свързан с възлагането на данъчни ревизии, липсва такова ограничение. Такъв законов текст не съществува и в ЗДДС (отм.). Липсва правна норма, придаваща на декларираните в справките-декларации задължения стабилитет, какъвто имат определените с влязъл в сила данъчен акт, подлежащ на изменение по реда на чл. 115 и следв. от ДПК (отм.). От така изложените мотиви и в двете съдебни решения не се констатира установяване от страна на касационния съд на нови факти, различни от тези на които първоинстанционният съд е основал своето решение. Липсва твърдяното от касатора произволно предположение, че при издаването на ДРА № 85 и ДРА № 348 е била налице хипотезата на чл. 57, ал. 4 от ДПК (отм.) и е съществувал акт по чл. 60, ал. 1 от ДПК (отм.). Напротив, именно защото не е установено издаването на съобщение по чл. 60, ал. 1 от ДПК (отм.), имащо силата на данъчен акт, не може да се приложат разпоредбите на чл. 115 и 116 от ДПК (отм.) за изменение на данъчни задължения, определени с влязъл в сила данъчен акт. Поради изложеното, не е допуснато от страна на тричленния състав на ВАС нарушение на разпоредбата на чл. 220 от АПК и нарушение на правото на защита на страната. Неоснователен е доводът на искателя за наличие на основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 5 от АПК, а именно - страната в следствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. Липсват дори твърдения в молбата за отмяна, че молителят е бил лишен от възможност да участва в делото, поради нарушение на някои от процедурните правила. За всяко едно от провежданите и в двете съдебни инстанции съдебни заседания жалбоподателят е бил редовно призован, представял е писмени доказателства, заявявал е доказателствените си искания и е обосновавал твърденията си. Макар да е посочено и основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, в искането липсват твърдения за открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. С оглед на изложеното Върховният административен съд, Петчленен състав, Първа колегия