Решение № 5642 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12965/2010 г.

Решение № 5642 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12965/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Георгиев Стоев, в качеството му на законен представител на "Стин 2008" ЕООД, гр. Пловдив, против решение № 1099 от 19.07.2010 г., постановено по адм. д. № 793 по описа за 2010 г. на Административен съд-Пловдив. С обжалваното решение съдът е отменил одобрения от кмета протокол на конкурсната комисия, с която е извършено класирането и определянето на участниците, спечелили конкурса за отдаване под наем на части от имоти-публична общинска собственост, за разполагане на преместваеми обекти-автомати за топли напитки, в посочените сгради, индивидуализирани по местонахождение. При условията на чл. 173, ал. 2 АПК съдът е върнал делото като преписка на кмета на община Пловдив за постановяване на законосъобразен административен акт, при спазване на указанията, дадени в мотивите. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е възприел, че комисията е извършила оценяването на предложенията без да е мотивирала дадените от нея оценки. Твърди се освен това, че методиката за оценяване на предложенията е спазена и това е въпрос по целесъобразност. По изложените съображения се моли, решението на съда да се отмени, като се претендира и присъждане на сторените разноски. Ответните страни и заинтересованата страна не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът правилно е установил фактите по спора и е постановил законосъобразен съдебен акт. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Със заповед № 10 ОА 373 от 26.02.2010 г. кметът на община Пловдив, въз основа на описаните в нея фактически и правни основания е открил процедура за провеждането на конкурс за определяне на ползватели на части от имоти-публична общинска собственост за разполагане на преместваеми обекти - автомати за напитки в сградите на община Пловдив, индивидуализирани по местонахождение, като е определил началният размер на таксата за един брой автомат, депозит за участие, срок на разрешението за ползване и пр. Със заповедта са утвърдени и конкурсните условия, в които са определени и критериите за оценка и класиране на предложенията. Критериите са четири, с определен брой точки, от които само първият има определена стъпка, която носи определен брой точки. Останалите три критерия са определени с максимален брой точки. На първо място се класира предложението, получило най-голям брой точки. За участие в конкурса са били подадени три предложения, като на първо място и за трите обекта е класиран "Стин 2008" ЕООД, на второ място - "Ситекс" ООД, а на трето място - "Икон" ООД. Класираното на трето място дружество е обжалвало утвърдения от кмета протокол на комисията за оценка и класиране на предложенията. Съдът е приел подадената жалба за процесуално допустима и я е разгледал по същество. От утвърдения от кмета на общината протокол на конкурсната комисия е приел за установено, че начинът на оценяване на предложенията и по четирите критерия е необоснован, немотивиран и върху него не може да се извърши контрол за законосъобразност. Тъй като протоколът на комисията е утвърден от кмета на общината, като по този начин, той го е направил и свой акт, съдът е приел, че самото утвърждаване също е немотивирано. Този порок е преценен като нарушение на чл. 59 АПК допуснато от административния орган, което съпоставено с изискванията на чл. 146 АПК е и нарушение на т. 3 и 4 от нормата, поради което утвърдения протокол е отменен, а делото е върнато като преписка на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Твърдението в касационната жалба, че решението на съда е необосновано е неоснователно. Съдът изключително подробно е анализирал предложенията и на тримата участника, като ги е съпоставил с поставените оценки от конкурсната комисия по всеки един от критериите. При различни ценови предложения и стъпка за наддаване с определен минимум е невъзможно да се установи защо и трите предложения са получили еднакъв брой точки. Дори и да се възприеме твърдението в касационната жалба, че максимумът от точките по този показател е 50 и при спазването на стъпката би се получил сбор от повече точки, което би било нарушение на изискването за оценка на предложението, то за останалите критерии отново не може да се направи преценка и упражни контрол върху работата на комисията. При липсата на установен обективен начин за оценка на предложенията и даден само максимален брой точки, комисията дължи обосноваване на всяка една дадена оценка. При обосноваване на оценката за всяко едно предложение може да се установят мотивите на комисията защо едно предложение е получило по-голям брой точки от друго. Прави впечатление оценката на комисията дадена по четвъртия критерий "Насрещни предложения в полза на община Пловдив". Въпреки че жалбоподателят е направил такова предложение по този критерий е получил нула точки, все едно, че не е направил никакво предложение. При липсата на обосновка за дадената оценка по всеки един критерий, за всеки един от участниците, комисията е допуснала нарушение на административнопроизводствените правила, а кметът на общината, като е утвърдил безкритично протокола и го е направил свое волеизявление е допуснал същия порок. Така извършеното оценяване не дава възможност за преценка на самите участници върху работата на комисията, а от там и възможност за защита на правата и законно защитените им интереси, а и лишава съда от възможност да осъществи контрол за законосъобразност върху работата на комисията. Вярно е, че оценката на предложенията е въпрос и на целесъобразност, но целесъобразността не следва да се използва за нарушаване на основните принципи на съразмерност, истинност и равенство в АПК. Липсата на обосновка на дадените оценки е липса на фактически основания, въз основа на които е направено оценяването по отделните критерии. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение и на материалния закон. Работата на комисията и взетите решения от нея, утвърдени от административния орган, е съпоставена с относимите текстове от Наредбата за реда придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост, приета на основание чл. 8, ал. 2 ЗОС. Направените правни изводи на съда са законосъобразни. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения, основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на спора направеното искане от касатора за присъждане на сторените по делото разноски като неоснователно ще следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение