Решение № 9196 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3999/2013 г.

Решение № 9196 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3999/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Живко Илиев Цимпарев от Велинград срещу решение № 86 от 7.02.2013 г. по адм. д. № 795/2012 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 1590/17.09.2012 г. на началника на сектор ПП при ОДМВР Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка - отнемане на свидетелството за правоуправление до решаване въпроса за отговорността поради нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че с издадения акт за установяване на административно нарушение № 1590/17.09.2012 г. е констатирано извършването на административно нарушение от жалбоподателя като водач на моторно превозно средство управлявал лек автомобил на същата дата в нетрезво състояние с установено с техническо средство "Алкотест Дрегер" съдържание на алкохол в кръвта 1, 13 промила, въз основа на който началникът на сектор ПП при ОДМВР - Пазарджик е издал заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Прието е, че материална доказателствена сила по отношение на констатираните обстоятелства не е опровергана, от събраните по делото гласни доказателства - не е доказано жалбоподателят да е бил на място, различно от местоизвършването на нарушението, както е твърдял. Решението е необосновано. Видно от съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, водачът не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, не използва обезопасителен колан и управлява МПС под въздействието на алкохол, в акта е посочено свидетелство за управление № 232760551 за категория В и М и че е иззето като доказателство СРМПС 005046001. С касационната жалба се представят доказателства, че е образувано досъдебно производство с № ЗМ 122/2013 г. по описа на РП Велинград срещу неизвестен извършител, затова, че за времето от 25.09.2010 г. до 17.09.2012 г. е станал причина да се внесат неверни обстоятелства и изявления, че извършител на нарушенията е Живко Илиев Цимпалев от Велинград, в официални документи - фишове, съставени от служители в МВР, съгласно установения ред по чл. 186, ал. 1 от ЗДвП. Представено е решение № 306 от 14.05.2013 г. по нахд № 1991/2012 г. на Районен съд Пазарджик, с което е отменено наказателно постановление № 1590 от 8.10.2012 г., за което няма данни да е влязло в сила. В мотивите на решението си съдът е приел въз основа на показанията на разпитаните свидетели и заключението на почерковата експертиза, че на подписа на нарушител върху акта за установяване на административно нарушение и на талона за медицинско изследване не са положени от Живко Цимпарев, че при проверката водачът не е имал лични документи, въз основа на които да се установи самоличността на нарушителя. Тези констатации по делото на районния съд при обжалване на издаденото наказателно постановление не могат да бъдат пряко доказателство по настоящото дело, както и представеното копие от почеркова експертиза, извършено по друго дело. Независимо от това съдът не е установил релевантните обстоятелства по настоящото дело. Не е установено изискан ли е документа за самоличност на проверявания водач. В акта за установяване на административно нарушение е записано представено свидетелство за управление за друга категория МПС, а не за изискващата се за управление на съответното МПС, не е изяснено на чие име е издадено записаното в акта свидетелство за управление на МПС. Разпитаният свидетел пред административния съд е посочил, че самоличността на водача е установена по посоченото от него ЕГН. Съдът не е обсъдил и представената справка за собственика на автомобила, с който е извършено нарушението. Процесуалният представител на жалбоподателя е твърдял, че в акта е записана улица, на която не се намира адресната регистрация на жалбоподателя, а на другото лице за което се е твърдяло, че е управлявало автомобила, относно това обстоятелство не са изложени мотиви от съда, въпреки представената справка от НБД "Население". С оглед на това делото е останало неизяснено от фактическа страна, а настоящата инстанция не може да извършва фактически установявания въз основа на които да се направят правни изводи. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение