Решение № 8390 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 229/2012 г.

Решение № 8390 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 229/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадени касационни жалби от Фроска Харизанова Спасова от с. Златитрап, Пловдивска област, и Иванка Любенова Наджиян от Пловдив против решение № 1466 от 31.08.2011 г., постановено по адм. дело № 936 по описа за 2007 г. на Административния съд - Пловдив. В жалбите се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Ответникът по касационните жалби - Министерството на здравеопазването, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Б. Иванов, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно и обосновано. Ответната страна на жалбите - Диляна Любенова Янкова от град Пловдив не е взела отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. Производството пред първоинстанционния съд е било по реда на чл. 203 - 207 от АПК с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Любен Иванов Спасов от с. Златитрап, Пловдивска област, е предявил обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 18 767,62 лв. за закупено от него лекарство във връзка с негово онкологично заболяване и неимуществени вреди в размер на 8000 лв. за предизвикани у ищеца ужас и паника от появилата се перспектива заболяването му да се усложни и рецидивира, които твърди, че са в причинна връзка с бездействие на Министерството на здравеопазването да изпълни произтичащото от чл. 23 от Наредба № 34 от 2005 г. за реда за заплащането от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване (обн., ДВ, бр. 95 от 2005 г.) задължение да осигури пълния курс на лечение с лекарствен препарат "Campto". С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил исковете на наследниците на починалия Любен Спасов като неоснователни и недоказани. Съображенията за това са били, че не е била установена причинна връзка между бездействието на ответника и твърдените от ищеца претърпени вреди и пропуснати ползи. Съдът е приел, че от представените по делото доказателства, включително и от обясненията на назначената по делото и приета тройна медицинска експертиза, се установявало, че МЗ е изпълнило изцяло изискването на чл. 23 от Наредба № 34 от 2005 г., задължаващо министъра на здравеопазването на базата на изготвените от лечебните заведения заявки за необходимите лекарствени средства, осигурявани със средства от държавния бюджет, да разпредели лекарствата между аптеките на лечебните заведения (чл. 23, ал. 3). В подкрепа на този извод съдът се е позовал на представените по делото договори № РД-17-457/13.04.2005 г., РД-17-198/08.03.2006 г., РД-17-191/15.02.2007 г. за доставка на лекарството с наименование "САМПТО", сключени въз основа на проведена процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП. Като е изходил и от представените по делото поименни протоколи за разпределение на този лекарствен продукт, в които е фигурирало името на ищеца, съдът е направил извод, че не е било налице бездействие на министъра на здравеопазването по смисъла на наредбата. За да обоснове извода за липса на причинна връзка между бездействието на министъра на здравеопазването и твърдените претърпени имуществени и неимуществени вреди, съдът е посочил, че след като е било спряно лечението със "САМПТО", но не поради липса на това лекарство, а поради предписание от лекуващия екип, Любен Спасов е бил лекуван с друг лекарствен продукт - "Митомицин", от който МЗ е осигурявало необходимото количество за пълния курс на лечение, като близките на болния са изразили пълно съгласие за този курс на лечение. Въз основа на всички тези данни съдът е достигнал до извода, че в този случай не било налице бездействие на министъра на здравеопазването. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи за недоказано по делото незаконосъобразно бездействие от страна на административния орган по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК, както и че не са били налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. В случая от събраните по делото писмени доказателства е било установено безспорно, че не е било констатирано бездействие на министъра на здравеопазването по спазването на изискването на чл. 23 от Наредба № 34 от 2005 г. Напротив, както от представените по делото протоколи, така и от даденото заключение на тройната медицинска експертиза е видно, че е бил осигурен пълен курс на лечение в Областния диспансер за онкологични заболявания със стационар - гр. Пловдив, и лекарственото средство е било доставено от МЗ на името на Любен Спасов. При тези данни по делото по същество ищците не са се справили с доказателствената тежест, с която разполагат по закон, и не са доказали, първо, установено бездействие на длъжностно лице при МЗ по задълженията за осигуряване на лекарствени средства при условията на чл. 23 от Наредба № 34 от 2005 г., и второ - от това бездействие да са настъпили някакви имуществени или неимуществени вреди за ищеца (респ. наследниците му). При тази фактическа обстановка правно обоснован е изводът на съда за неоснователност и недоказаност на исковата претенция на касаторите за претърпени вреди. Основното в конкретния случай е, че след като искът е бил предявен с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и се основава на твърдения за бездействие на длъжностно лице от администрацията на МЗ и такива незаконосъобразни действия не са били установени от събраните по делото доказателства, то искът се явява неоснователен. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд - трето отделение,