Решение № 5913 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2830/2013 г.

Решение № 5913 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2830/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кетиисварарат Нирсант - гражданин на Шри Ланка, чрез адв. Екатерина Заякова от АК Русе, против Решение № 3/25.01.2013 г., постановено по адм. дело № 411/2012 г., по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед рег. № 2189/15.10.2012 г., на Зам. Директор на РДГП Русе, с която му е наложена принудителна административна мярка "Забрана за влизане в Република България", за срок от пет години. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - Зам. Директор на РДГП Русе, чрез процесуалния си представител е оспорил касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Русе е отхвърлил жалбата на Кетиисварарат Нирсант срещу Заповед рег. № 2189/15.10.2012 г., на Зам. Директор на РДГП Русе, с която му е наложена принудителна административна мярка "Забрана за влизане в Република България", за срок от пет години. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Доказано е наличието на посоченото в заповедта основание - чл. 10, ал. 1, т. 22 от ЗЧРБ. Целта на оспорващия е била да използва страната като транзитен пункт за миграция в трета държава. Решението е правилно. Съгласно чл. 42з, ал. 1 от ЗЧРБ забрана за влизане в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ. Съдът правилно е приел за доказано наличието на посоченото основание в обжалваната заповед - по чл. 10, ал. 1, т. 22 ЗЧРБ. Безспорно е, че целта на влизане на чужденеца в Република България е била да използва страната като транзитен пункт за преминаване към трета държава. Установено е, че чужденецът е преминал през държавната граница на Република България, укрит в тайник на лек автомобил. Същият не разполага с финансови средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя в Република България, както и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване или за преминаване през Република България, както и да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Русе съответства на материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение